През март 1933 г. Кейнс написа следното: „Достигнали сме критична точка. Ясно можем да видим пропастта, към която води сегашния ни път." Ако правителствата не предприемат нужните действия, трябва да очакваме прогресивен разпад на съществуващата структура на договорни отношения и инструменти на задлъжнялост, съпроводен от пълна загуба на доверие в ортодоксалното лидерство във финансите и правителство, „резултатът от което не можем да прогнозираме" - твърди Кейнс, цитиран в статия на Financial Times.  

Светът днес е залитнал към състояние, сходно със срива на фондовия пазар през 1929 г. и банковата криза от 1931 г. Така че думите на Кейнс могат да се възприемат за оценка за това, което може би ни чака в бъдеще, отново. Мисията на живота на Кейнс бе да спаси капитализма от самия капитализъм; сега тя е по-актуална от когато и да е било след смъртта му през 1946 г.

Възроденото му влияние може да се види навсякъде: в планирания от Барак Обама пакет с икономически стимули, но също и в предлагания от администрацията на Джордж Буш план да се закупи дялово участие в банките. Когато републиканецът Буш говори, че не смята да погълне свободния пазар, а да го съхрани, той може би директно цитира Кейнс.

Най-важно за Кейнс е било да запази пазарната икономика, като я накара да работи. Отношението на Кейнс към марксизма е било презрително, но е считал, че пазарната икономика може да оцелее единствено ако получи подкрепа от обществеността чрез повишаване на жизнените стандарти.

Ролята на икономиста според Кейнс е на пазител на „възможността за цивилизоване" и никой икономист преди него не е бил по-пригоден за тази роля.

Лайнъл Робинс, по-късно ръководител на London School of Economics, е описвал Кейнс като „един от най-забележителните хора, които някога са живели", засенчен в своето време единствено от Уинстън Чърчил.

Дори Фридрих Хайек, заклет противник на Кейнс, го е описвал като „единственият действително велик човек, който съм познавал, към когото имам неограничено уважение". (бел.ред. Хайек е отраснал в семейство във Виена, което е било в тесни контакти с хора като Зигмунд Фройд и Бьом-Баверк).  

Оптимистичната и позитивна мисъл на Кейнс е отражение на неговата успешна и щастлива кариера. Син на професор, той е бил назначен като преподавател в Ийтън и Кембридж и е влизал в Блумсбъри груп, кръг от поети и творци, олицетворяващи идеала на културния начин на живот.

Той е имал импозантна фигура с ръст близо два метра, бил е пълен с шеги, клюки и бодливи забележки. Освен икономиката той имал цял куп интереси като математика, администрация, инвестиции, журналистика, колекционерство на изкуство, политика, работа като импресарио, дипломация.

Кейнс дори е бил изряден съпруг, отдаден на жена си, балерината Лидия Лопокова. Неговият език е можел действително да бъде провокативен. Казвал е: думите трябва да са малко диви, защото представляват покушение на мислите върху лекомислието.

Когато лошата политика е правела икономическите проблеми по-лоши, той чувствал морално задължение да я промени. Откроил се е, докато е работил за британското финансово министерство по време на Първата световна Война. В края на войната далновидно е критикувал налагането на изключително сурови условия на Германия. Когато съветът му е бил игнориран, той напуска службата и публикува гледището си в своята първа голяма книга, Икономическите последици от мира.

Кейнс се връща в Кеймбридж и продължава да издава книги и статии, включително Икономическите последици от г-н Чърчил, хапейки връщането на Британия към златния стандарт през 1925 г. Все пак идеите му разцъфтяват чак през Голямата депресия, когато публикува книгата си Обща теория на заетостта лихвата и парите през 1936 г.

(Бел.ред. За разлика от конвенционалната „запетая", поставена и в статията на FT, в оригиналното заглавие между заетост лихва и пари няма препинателни знаци. С това Кейннс не само иска да покаже тясната зависимост между икономическите елементи, но и демонстрира новаторски подход в научното писане. С този основен труд Кейнс се прочува не само като автор на нова икономическа система, а и като отличен писател).

Сърцевина на книгата е идеята, че икономическите кризи не се коригират задължително от само себе си. Класическите икономисти считат, че бизнес цикълът е неизбежен и пиковете и дъната отминават. Кейнс изтъква, че в определени обстоятелства икономиката може да забуксува на едно място.

Ако индивидите и бизнеса се опитат да спестяват повече, те ще намалят доходите на други индивиди и бизнеси, които от своя страна ще намалят разходите си. В резултат се формира низходяща спирала, която няма да тръгне нагоре без интервенция отвън.

Тук е мястото на правителството: да напомпа пари обратно в икономиката с някой от наличните методи: разходи за обществени проекти или принуждаване на индивидите и бизнеса да спестяват по-малко и да харчат повече за себе си.

Кейнс е писал в писмо до Бърнард Шоу, че очаква „Обща теория" да революционизира начина, по който мислим за икономическите проблеми - така и стана. Икономисти като Пол Самюелсън и Джеймс Тобин са систематизирали идеите на Кейнс и са ги използвали като фундамент на това, което стана икономическа политика и ортодоксално мислене през двете десетилетия след края на Втората световна Война.

На корицата на списание „Тайм" от декември 1965 г. стоят думите на Милтън Фридмън: „Сега всички сме Кейнсианци".  По-късно Фридмън твърди, че е бил интерпретиран погрешно с избирателно цитиране, но номерът е минал. Бюджетният директор на САЩ Чарлз Шулце е бил в състояние да каже за „Тайм": ние не можем да предотвратим всяка малка извивка на икономическия цикъл, но можем да избегнем голям срив.

Във времето, когато Ричард Никсън е прегърнал линията на Фридмън през 1971 г., приливът вече бил започнал да се връща. Като произволен съвет за покупка на акции, който ни дава пиколото в хотела, изборът на Никсън се оказва знак, че интелектуалните акции на Кейнс ще паднат. При стагфлацията на 1970те кейнсианската икономика изглеждаше неадекватна, както класическата икономика бе неадекватна в депресията от 1930те, и монетаризмът на Фридмън го затъмни сред политиците в САЩ и Британия.

След като прилагането на монетаризма в суров вид също така отшумя през 1980те, модерното макроикономическо „православие" съчета идеи и от двамата, отразявайки вярата в способността на монетарната и фискалната политики да въздействат върху заетостта и растежа, както и загрижеността за инфлацията и бюджетните дефицити.

Задълбочаването на финансовата криза разклати това ортодоксално схващане. Проблемите, пред които Кейнс стоеше през 1930те, като неефективност на монетарната политика и банкови фалити причинени от спад в стойността на активите, отново изглеждат най-належащи. Решенията, които Кейнс предлага, включително по-големи публични разходи финансирани с теглене на кредити, стават популярни. Критиката, че това ще подхрани инфлацията и ще разшири бюджетните дефицити все още се чува, но започва да изглежда неадекватна.

Робърт Скиделски в края на тритомната си биография на Кейнс пише, че неговите идеи ще живеят дотогава, докато светът има нужда от тях. Сега изглежда, че нужда от идеите на Кейнс определено има. Кейнс не бе съгласен с идеята, че Голямата депресия бе връщане към нормално състояние след неустойчивия ексцес на 1920те. Напротив, той твърдеше, че икономическата експанзия трябва да е нормалното състояние на нещата, а кризите са „необичайни прояви на малоумие".

С правилни политики, каза Кейнс, добрите времена могат да се върнат. Тогава той се оказа прав, да се надяваме, че отново ще е прав.

от английски Димитър Събев