„Груба държавна намеса в хотелския бизнес", предупреждава от първата си страница „Капитал Daily"
Точно на старта на летния туристически сезон агенцията по храните изненада с проект за ограничаване на пакетите all inclusive (всичко включено в цената) само до многозвездните хотели и обектите с големи ресторанти. Идеята бе спомената за първи път през миналото лято, но официалното й предложение дойде тази сряда.

Агенцията по храните смята, че това е начин да се защитят туристите, почиващи в българските курорти. Иначе основна дейност на органа е контрол по качеството на храната, затова е странно, че се фокусира върху регламенти в хотелиерския бизнес и брой места в ресторанти.

Очаквано от туристическия бранш определиха идеята като "грубо вмешателство в бизнеса". Сега на ход е икономическото министерство, което трябва да прецени дали да приеме ограниченията. Оттам вчера съобщиха, че предстои обсъждане на предложението.

Чиновническо сито

Вчера директорът на агенцията по храните Йордан Войнов съобщи пред медиите, че предлага да бъде въведено изискване пакети all inclusive да могат да продават хотели, които са с 4 и 5 звезди. По думите му при тризвездните бази може да се допусне изключение за онези от тях, които имат сравнително голяма ресторантска база. "Сега се натъкнахме на такива аномалии, че има 100 легла капацитет в един хотел, а мястотo за изхранване е за 30 човека, което е недопустимо", коментира Войнов пред БНР.

От институцията поясниха, че вече е изпратено предложение до икономическото министерство за промяна на наредбата за категоризация на туристическите обекти, което трябва да включва и ограничението. Така идеята е пакети all inclusive да могат да бъдат предлагани от хотели с 4 и 5 звезди, в чиито ресторанти има места, които като брой са 80% от легловата база в хотела. Същото съотношение ще се въведе и за хотелите 3 звезди, но там е заложеният процент е 60 на сто. Така например един четиризвезден хотел ще може да работи по тази система, ако при 100 легла има 80 места в ресторанта, а един тризвезден - 60.
Още от статията на „Капитал Daily"

„Взривовете с бомби от Косово", четем от първата страница на „Стандарт"
Снаряди от Косово са гърмели в складовете край Петолъчката. Те са купувани на черно, както и много други боеприпаси. Това твърдят близки до работници в цеховете на фирмата "Берета трейдинг", унищожени от взривовете. Според тях нощем в базата често са влизали камиони и бусове. Те са возели съмнителни товари, разказват местните хора. Таксиджии от Сливен също твърдят, че са били разпитвани от чужденци къде се намират цеховете. Слуховете за сделки на черно се носят от години.

Освен с обезвреждане фирмата се е занимавала и с търговия, в складовете е имало стрелково оръжие и боеприпаси, обяви военният министър Аню Ангелов. Според него съхраняването на по-голямо количество от предназначеното за утилизация е крещящо нарушение. До късно вчера не бяха открити тримата изчезнали работници от пламналия цех. Най-вероятно те са загинали при първия взрив, като телата им са изгорели.
Още по темата от „Стандарт"

„Румъния изпревари България с 1500 евро по-висок годишен доход", разкрива от първата си страница „Сега"
Въпреки обещанията, че заплащането в България скоро ще стигне средноевропейското, засега то продължава да е доста по-ниско дори в сравнение с Румъния. Това показват последните данни на Евростат, според които страната ни отново е на дъното по средна брутна работна заплата на пълен работен ден сред 27-те. Данните са от 2010 г. и са последните, които европейската служба съпоставя. Българинът е получавал средно по 4395 евро за година, за разлика от съседна Румъния, където средният годишен доход е бил по-висок с почти 1500 евро. Вероятно разликата със северната ни съседка за 2011 г. ще намалее, тъй като заради споразумението с МВФ се наложи Румъния да ореже доста разходи.

"Да задминем Румъния по доходи е една от целите на правителството. Целта е не само да достигаме и задминаваме тези, непосредствено преди нас, като Румъния и Латвия, а и да се стремим доста по-високо - към средноевропейските доходи. За да се случи това, са нужни два мандата на ГЕРБ. За това време може да достигнем Гърция. Напълно е възможно в края на втория ни мандат средният българин да е богат колкото средния грък", заяви миналото лято финансовият министър Симеон Дянков пред bТV.

На другия полюс в скалата на Евростат са датчаните, които са спечелили 13 пъти повече от българите - годишният им доход е бил почти 59 000 евро, или 4916 евро на месец. През кризисната 2010 г. добре са изкарвали и в Белгия, където са заработили средно по 43 400 евро, германците пък са били по-скромни и са взели около 42 500 евро.

България е най-зле и по размер на минималната работна заплата, която по това време е била 138 евро, докато румънците отново са получавали повече - с 24 евро. В Люксембург например минималната работна заплата е 1800 евро на месец, а в Дания, Холандия, Франция и Белгия тя е около 1500 евро.
Още от статията на „Сега"

„Енергийните и IT проекти ще събудят фондовата борса", прогнозира от първата си страница „Класа"
Листването на иновационни енергийни компании с проекти в областта на ВЕИ и слънчева енергия и проекти от IT сферата биха събудили инвестиционния интерес към БФБ-София. Това отчита проучване на „Капман грийн енерджи фонд" АД, осъществено с подкрепата на БФБ. Изследването е проведено сред 100 представители на бизнеса, анализатори, инвеститори и журналисти. 41 на сто смятат, че енергийният сектор би предизвикал силен интерес към борсата у нас. 30% пък са на мнение, че проектите в IT сферата, например платформи като Facebook, биха активизирали инвеститорите. Сред предложенията, които ще събудят интерес, влизат още компании от рода на ЧЕЗ и Е.ОН, както и от фармацевтичния бранш.

„Настроенията на пазара показват засилен интерес към възобновяемите енергийни източници. Пред развитието на традиционните големи ВЕИ инсталации има множество въпросителни. Бъдещето е в малките, гъвкави, по-лесно управляеми, иновационни проекти в градска среда", коментира Николай Ялъмов, изпълнителен член на СД на „Капман грийн енерджи фонд".

Резултатите от изследването обаче не обясняват един от големите парадокси на родния капиталов пазар. В момента дружеството с най-голяма пазарна капитализация от над 2.2 млрд. лв. на БФБ е "Енергони" - енергийната компания, която притежава само един патент за изграждане на вятърна електроцентрала, оценен на 547 млн. лв. Никой от енергийните паркове в портфейла на дружеството все още не е видял бял свят.

Анкетираните в проучването смятат, че за да се възвърнат постепенно нивата на търговия на борсата отпреди 2008 г., най-важно е предлаганите проекти да носят устойчива доходност. На второ място за 45% трябва да бъде прозрачността на фирмите. Трябва да се събуди и т. нар. Retail или дребните инвеститори, които смалиха своите портфейли след настъпването на финансовата криза, категорични са експертите. Международната макроикономическа обстановка и ситуацията в Гърция също са близко следени от част от анкетираните и до голяма степен биха повлияли при взимането на инвестиционни решения.
Още от статията на „Класа"

"Купуваме нови влакове с европари" е водещото заглавие на страниците „Бизнес и икономика" на вестник „Монитор"
Нови влакове ще бъдат купени през 2014 г. с европейско финансиране. Това става възможно, след като министърът на транспорта информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски предложи БДЖ „Пътнически превози" да стане бенефициент по приоритетна ос 5 на оперативна програма „Транспорт", съобщиха от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията (МТИТС).

„Нашата страна трябва да положи усилия да модернизира и извади от тежката криза своя железопътен транспорт", каза министър Московски по време на Комитета за наблюдение на европейската програма. По думите му един от механизмите за модернизация на БДЖ е закупуването на нов подвижен състав, което може да стане чрез структурните фондове на ЕС.

„Заедно с инвестициите в железопътната инфраструктура купуването на нови влакове ще даде съвсем нов европейско облик на българската железница", каза Московски. Компанията започва подготвителни действия, за да може в началото на следващия програмен период 2014-2020 г. да проведе тръжната процедура за купуване на нови влакове.

„Надявам се сроковете да бъдат съкратени и БДЖ да успее да направи търговете още следващата година", каза министър Московски.

Представителите на Европейската комисия подкрепиха българското предложение за включване на БДЖ „Пътнически превози" като бенефициент на програмата. „Ще дадем възможност на компанията да се възползва от европейското финансиране и да се превърне в модерна и работеща структура", каза Йорон ван Ол от дирекция „Регионална политика" на Еврокомисията. По думите му този проект ще стабилизира БДЖ.
Още от статията на „Монитор"

"Газ с отстъпка срещу пари за "Южен поток" е водещото заглавие на страниците „Бизнес" на вестник „Труд"
България ще трябва да вземе решение за инвестиция в "Южен поток", за да получи намаление на цената на природния газ с 11% със задна дата от април. Това стана ясно от думите на министър Делян Добрев пред журналисти във вторник.

"Намалението на цената на природния газ с 11,1% от 1 април ще влезе в сила в момента, в който подпишем споразумение за окончателно инвестиционно решение за "Южен поток", каза Добрев.

От ведомството му не уточниха за каква сума става въпрос. От началото на проекта у нас се лансира сума от около 3 млрд. евро, които двете страни Русия и България ще трябва да си поделят за изграждането на тръбата.

Междувременно четири години след като започнаха преговорите за доставка на природен газ от Русия, те все още са в самото си начало, уточни зам.-министърът на икономиката Евгения Харитонова часове по-рано. Газовите ни договори с Москва изтичат в края на 2012 г.
Още от статията на „Труд"

"Всеки областен град с тролей, ЕС ще плати", съобщава от страниците си „Бизнес" вестник „24 часа"
Всеки областен град в България трябва да изгради тролейбусна мрежа и да заложи на този вид обществен транспорт. Това се препоръчва в доклад на министъра на транспорта Ивайло Московски, който вчера бе одобрен от правителството.

Финансирането за изграждане на тролейбусна мрежа може да се вземе от еврофондовете, обясни министърът. В момента пари за това се отпускат от програмата за регионално развитие, а можело да се подават проекти и по тази за околна среда, обясни той. Причината била, че тролеите са екологичен транспорт и спестяват вредни емисии в атмосферата.

Докладът препоръчва и да се осигури финансиране от ЕС за модернизация на тролеите в 14-те български града, където вече съществува такава мрежа.
Още от статията на „24 часа"

"Колко всъщност е найлонът", пресметна „Капитал Daily"
Държавата и бизнесът се разминаха в оценките си за ефекта от продуктовата такса за най-тънките найлонови торбички, която има за цел да ограничи замърсяването. 8 месеца след като Министерството на околната среда и водите започна да облага с 15 стотинки за брой хвърчащите чанти, от ведомството отчитат, че мярката е имала ефект и потреблението им е намаляло значително. Производителите на полимерни изделия обаче смятат, че бизнесът им е застрашен за сметка на увеличаването на нерегламентирания внос.

Полиетиленовите торбички до 15 микрона бяха най-разпространените и често "украсяваха" градския пейзаж. От 1 октомври 2011 г. производителите и дистрибуторите бяха задължени да внасят по 15 стотинки в екофонда ПУДООС към екоминистерството за всяка такава торбичка, пусната на пазара. Магазините за хранителни стоки можеха да изберат дали да продължат да подаряват пликовете, или да ги продават. Междувременно бизнесът започна да произвежда повече от по-дебелите торбички и такива без дръжки, които се броят за първична опаковка и затова не се таксуват. От началото на 2012 г. таксата скочи на 35 стотинки, през 2013 г. министерството планира да я увеличи до 35 стотинки, а през 2014 - до 55 стотинки.

В името на природата

Целта на мярката не е приходи за администрацията, а пренасочване на потребителите към продукти за многократна употреба. "Вече има отчетени резултати, че формирането на крайна цена на торбичката има възпиращ ефект за ползването й от хората. Големите български производители са спрели производството на такива торбички още през септември 2011 г.", обясниха за "Капитал Daily" от министерството на околната среда. От 1 октомври 2011 г. досега от тази такса в екофонда са постъпили едва около 3000 лв., т.е. на пазара официално са разпространени около 20 000 торбички. Те са произведени по поръчка на определени магазини и не са за масово разпространение. С приходите от такси ПУДООС финансира различни проекти за опазването на околната среда.

Около 58% от гражданите одобряват таксите върху полиетиленовите торбички, показа скорошно социологическо проучване по поръчка на министерството. 88 на сто подкрепят пълната забрана на използването на такива пликове и замяната им с разграждащи се или такива за многократна употреба. По-стари данни на екоминистерството показват, че в България годишно са се изхвърляли 1.25 млрд. торбички.
Още от статията на „Капитал Daily"

"Топинвеститори носят 30 млн. в София", пише „Стандарт"
Инвестиции за 30 млн. в Софийския регион бяха оповестени само за ден вчера. Швейцарската компания "Райхле и Де - Масари България Пръдакшънс" получи вчера сертификат клас А за вложението си в размер на близо 10 млн. лв. в завод за производство и асемблиране на фиброоптични компоненти. Нова петролна база за 10 млн. евро пък ще изгради "ЕКО България" в Гара Яна. Това съобщи директор "Международен маркетинг" на компанията майка "Хеленик Петролиум" Петрос Каралис. В размера на инвестицията на швейцарците не е включена стойността на сградата на предприятието на столичната улица "Резбарска" в квартал "Хаджи Димитър". Закупуването на имота струва на компанията, която продава оптичните си решения, предназначени за телекомуникационни мрежи в над 100 страни по света, още близо 8 млн. лв. Швейцарците са избрали България сред редица други възможни дестинации поради наличието на висококвалифицирани кадри и добри логистични връзки у нас. Фирмата ще открие над 100 нови работни места, като се очаква броят им да достигне до 250.
Още по темата от „Стандарт"

„ГЕРБ се разцепи за данъка върху онлайн хазарта", разкрива „Сега"
Прокламираното единодушие в ГЕРБ за нуждата от промени в облагането на хазартната дейност приключи. В остър коментар финансовият министър Симеон Дянков обяви, че държи хазартните игри, които се провеждат онлайн, да се облагат по-леко. "Всеки, който настоява за еднакви ставки, е лобист на определени интереси", заяви Дянков. Част от депутатите на ГЕРБ са на обратната позиция, а в последните седмици дори се заговори за намаляване на данъчната ставка за всички игри.

В момента данъкът е 15% върху стойността на направените залози, а новият закон трябва да регламентира игрите в интернет, вкл. и тяхното облагане. "Данъкът върху стандартната хазартна дейност ще остане без промяна. Ставката за онлайн залозите ще е по-ниска", отсече вчера Дянков. Според председателя на бюджетната комисия Менда Стоянова и други депутати в ГЕРБ обаче има опасност въвеждането на различни данъчни тежести за една и съща дейност да бъде обявено за противоконституционно.

"Опасенията са какво ще се случи при евентуална отмяна на ставките в Конституционния съд, а онлайн оператори вече са направили постъпки за получаване на лицензи", коментира Стоянова. Според нея идеята на по-ниската ставка цели да извади на светло този вид облагания. Такава практика има в Дания след разрешение от Европейската комисия, но това решение в момента е в съда", коментира Стоянова.
Още от статията на „Сега"

"Банковият сектор в ЦИЕ продължава да трупа печалби, у нас те намаляват", обобщава „Класа"
За банките криза явно няма. Поне това сочат резултатите на големите финансови институции в Централна и Източна Европа (ЦИЕ). "Въпреки турбуленциите в еврозоната, които влияят и на ЦИЕ, банковите пазари в региона показаха по-голяма устойчивост, отколкото се предполагаше по-рано. Най-вече Полша и Русия демонстрираха солидно развитие и бяха светъл лъч на банковия пазар", коментират анализаторите на Райфайзенбанк интернешънъл АГ (РБИ) и Райфайзен центробанк в последния годишен анализ на банковия сектор за ЦИЕ, изготвен от „Райфайзен рисърч".

Нещо повече - според данните банковите сектори в региона като цяло са били по-печеливши през 2011 г. Средната възвръщаемост на балансовия капитал и резерви (ROE) в региона е нараснала до 12.8% през 2011 г. спрямо 10.4% през 2010 г.

Според Петер Брециншек, главен икономист на „Райфайзен рисърч", повишаващата се съвкупна ефективност на банковите сектори е била подкрепена от стабилизирането на нивата на необслужваните кредити. За целия регион показателят се стабилизира малко под 7%. По отношение на печалбите, банковите пазари в Русия, Полша и Чехия са отличниците. Групата на Русия, Полша, Чехия, Словакия, Румъния, Сърбия и Албания са отчели среден годишен ръст на кредитите от 14% (преизчислен в евро). За разлика от тях, в останалите страни, които представляват 20% от банковия пазар в ЦИЕ, е било отчетено по-умерено представяне, като ръстът на кредитите в една или друга степен е останал слаб, и анализаторите очакват това развитие да се запази.

За целия регион ръстът на кредитите е останал на здравословни нива от 19% на годишна база в местна валута и 13%, съответно в евро. Потенциалът за растеж за 2009-2011 г. в региона е около 25%, докато за еврозоната е скромните 1%. Нивата на растеж на кредита в ЦИЕ, които бяха много високи в периода преди кризата, се върнаха до "нови нормални" нива. Много банкови пазари в ЦИЕ подобриха устойчивостта си, като намалиха съотношението между кредитите и депозитите, отчитат експертите на „Райфайзен рисърч".
Още от статията на „Класа"