"Румъния е вторият по големина търговски партньор на България"

Илияна Илиева е изпълнителен директор на Българо-румънска търговска камара от януари 2025 година. Завършила е специалност Финанси в Университета за национално и световно стопанство в София и има повече от 18 години опит в сферата на продажбите. Работила е в международна консултантска компания на различни позиции. Отговаряла е за продажбите на бизнес информация, реклама, корпоративен маркетинг, комуникации, организиране и водене на корпоративни събития. Член е на Фондация за развитие на емоционалната интелигентност.

Г-жо Илиева, вие заемате длъжността изпълнителен директор от януари тази година. Представете ни себе си и кариерния си път.

Моят кариерен път стартира след университета с предприемачество в сферата на търговията, последваха почти 5 години опит в банка и 14 години в международна консултантска компания. Опитът ми през всички тези години ме е срещнал с различни хора, от които съм се поучила и извлякла полза за себе си като професионалист.

Начинът на комуникация е от изключително значение при правенето на бизнес. Възможността и нагласата ти за адаптация към клиента също е от определящо значение за успешния край на една сделка. Смятам, че след толкова години опит в продажбите, корпоративните комуникации и организирането на събития, мога да съм полезна на Камарата и да бъдем подкрепа и в помощ на нашите членове и партньори.

Колко компании членуват в Българо-румънската търговска камара? Какви са основните инициативи, с които подпомагате тяхната дейност?

Българо-румънската търговска камара (БРТК) обединява над 130 компании и насърчава икономическото сътрудничество и търговията между България и Румъния. Създадена преди повече от 20 години, организацията ни има ключова роля в укрепването на двустранните бизнес отношения и подпомагането на компаниите от двете страни да разширят своето присъствие на международния пазар. Камарата притежава ресурсите, знанията и опита да предоставя информация, съвети и пазарни консултации на всички български фирми, които желаят да развиват бизнес на съседния румънски пазар. Сред най-търсените услуги са намирането на партньори в Румъния, проучвания на фирми и проучвания на пазара, както и информация за финансиране на бизнеса.

Организираме и различни събития - както тематични, така и форуми за създаване на контакти. За тях си партнираме с различни бизнес организации, международни компании и посолствата на двете държави.

Как бихте определили отношенията в търговията между България и Румъния? Кои сектори са приоритетни и бихте ли споделили някои актуални цифри?

Ако трябва да използвам една дума, с която да се определят търговските отношения между двете държави, то тя е "интензивни". Стокообменът между България и Румъния бележи значителен ръст през последните години. И въпреки че северната ни съседка не е сред водещите инвеститори в България, през първите седем месеца на 2024 г. търговският обмен между двете страни достига близо 8,5 милиарда лева. Това затвърждава позицията на Румъния като втория по големина търговски партньор на България.

През 2023 г. стокообменът между България и Румъния достигна рекордни нива от близо 8 милиарда евро, което представлява увеличение с 23,7% спрямо предходната година. Българският износ за Румъния възлиза на 4,5 милиарда евро, отбелязвайки ръст от 28,1% спрямо 2022 г., докато вносът от Румъния е на стойност 3,5 милиарда евро.

Традиционно българските компании имат по-голям интерес към румънския пазар - от една страна е близостта му, от друга - обемът му. Румъния е три пъти по-голяма от България, а населението е по-платежоспособно, особено в големите градове. Но пазарът от другата страна на Дунав е и много предизвикателен.

Като сектори, в които българският бизнес вече има своя ниша можем да отличим този на храните и напитките. Страната ни изнася млечни продукти, месни изделия, зърнени култури, слънчогледово олио и консервирани храни. В сектора на строителството също има сериозно българско присъствие - наши фирми изнасят цимент, керамични плочки, PVC и алуминиева дограма. Също така наши компании изнасят електрически компоненти, кабели, машини за индустрията, стоманени и алуминиеви тръби, машини и други. Не бива да пропускаме и транспортния сектор и логистиката, които заради стратегическото местоположение на България на пътя между Европа и Азия, са силно представени и в Румъния.

Кое е основното предизвикателство пред българо-румънския бизнес? Какви са очакванията Ви за промяна след влизането ни в Шенген?

Основното предизвикателство остава инфраструктурата. Въпреки че още при създаването на Камарата, връзката между двете държави е била един от ключовите проблеми, днес темата остава на дневен ред. Да, факт е, че има още един мост над Дунав при Видин, но и той не може да поеме натоварения трафик.

В момента е в ход ремонта на Дунав мост при Русе, който ще продължи още една година. За щастие, след влизането в Шенген времето за обработка на камионите намаля и това облекчи бизнеса откъм време за изчакване.

От години се говори за пускането на ферибот между Русе и Гюргево. Бяха направени редица стъпки - от българска страна се изгради инфраструктура, провеждаха се много разговори между отговорни фактори от двете държави, но процесът замря и в последните месеци няма никакво движение по тази тема. Очаква се някога да има и втори мост над Дунав при Русе, но той все още остава в сферата на пожеланията и добрите намерения.

Необходими са ни още много връзки - и водни, и железопътни, и сухоземни. Една от темите, по които БРТК ще заема активна позиция е повече връзки между България и Румъния и по въздух. Защото макар и съседни държави, полетите между нас са крайно недостатъчни, а това затруднява компаниите в техните бизнес пътувания.

Каква е основната Ви цел като изпълнителен директор на БРТК? Какво бихте искали да се промени в търговските взаимоотношения и условията за правене на бизнес между двете страни?

Бихме искали да има повече реални инвестиции на българския бизнес в Румъния. Ще приветстваме и румънски инвеститори в България. Както споменах, стокооборотът между държавите ни се формира от търговия, а не толкова от производство. Целта ни е да се разрастваме и да бъдем в помощ и подкрепа на бизнеса от двете страни на река Дунав.

Предпочитана дестинация: Над 70% от ЕС туристите в България идват от Румъния

По данни на НСИ страната ни е била посетена от 2,2 милиона румънски гости