За първи път в историята си през следващата година държавната петролна компания Pemex ще получи от бюджета повече средства, отколкото ще изкара сама - поврат, който променя традиционната ѝ роля и подчертава тежестта на спасителния план на администрацията на президента Клаудия Шайнбаум.
Правителството ѝ залага на ускорено възстановяване на добива чрез наливане на публичен ресурс и привличане на частни партньори за неактивни и технически сложни находища. Въпреки това дългоочакваният "ренесанс" на мексиканския енергиен гигант остава несигурен, предава El País.
Новият модел предвижда смесени договори, при които частни оператори развиват находища, но Pemex запазва минимум 40% участие. Офертата обаче среща слаб интерес - според източници от сектора условията са силно наклонени в полза на държавната компания. Частните фирми трябва да поемат целия инвестиционен риск, докато Pemex получава дял от приходите като мажоритарен партньор.
Освен това върху операторите се налагат и значителни фискални тежести - до 30% от приходите при петрол и 12% при газ, плюс стандартните данъци за добив, разказва за El País запознат с проекта. На този фон ръководството вече признава, че обмисля корекции на възнагражденията, които може да бъдат договорени до края на годината.
Паралелно министерствата на енергетиката и финансите работят по план за възстановяване на продуктивността на около 400 кладенеца чрез частни сервизни компании - много от които са под натиск да приемат по-неизгодни условия само за да си осигурят изплащане на забавени фактури.
Междувременно Pemex отчете загуба за третото тримесечие и ръст от 37% в дълга към доставчици, който достига 28 млрд. долара. Очаква се известно облекчение през следващото тримесечие благодарение на активиран държавен фонд, предназначен да покрива тези разходи. Националният добив остава на ниво около 1,6 млн. барела нефт и кондензат дневно.
Макар темата за производството и финансите на Pemex традиционно да остава в експертния кръг, връзката ѝ с доходите на мексиканците никога не е била по-пряка. "Фактът, че Pemex вече не допринася към бюджета, а напротив - поглъща все повече средства, означава, че данъкоплатците полагат по-голямо фискално усилие без видимо подобрение на публичните услуги", казва Хорхе Кано от аналитичния център México Evalúa. Според него допълнителните приходи в бюджета - 5,8 трилиона песос през 2026 г. - са резултат от по-строга данъчна политика в условия на слаб растеж, но голяма част от тях отиват директно в спасителния пакет за Pemex.
Президентът Шайнбаум твърди, че десетгодишният план е насочен към дългосрочна стабилизация. Спадът на Pemex продължава десетилетия и е свързан с монополния му характер и липсата на гъвкавост. Реформата от 2014 г., която отвори сектора за компании като Shell и BP, така и не заработи в пълен мащаб и беше отменена след идването на власт на Андрес Мануел Лопес Обрадор през 2018 г. - в полза на доктрина за "енергийна независимост", концентрираща властта в Pemex. Тази политика дори предизвика напрежение със САЩ, ключов търговски партньор с дълбоки интереси в енергетиката.
Шайнбаум избира по-прагматична линия: отворена е към частния капитал, но далеч от реална либерализация или модел на класически съвместни предприятия. "В Мексико партньорът е зависим от държавата, която ежедневно заявява, че Pemex стои на първо място и определя кой и как работи", казва енергийният аналитик Росанети Барриос. Според нея щедрите бюджетни преводи, масираната емисия и изкупуване на дълг и разхлабените регулации не водят до по-ефективна компания, а "подхранват неефективността и прехвърлят цената на обществото".
Все пак правителството има успехи в публичните финанси. По данни на Bloomberg Мексико е емитирало поне 41 млрд. долара облигации тази година, част от които за подкрепа на огромния дълг на Pemex от над 100 млрд. Това е тълкувано от рейтинговите агенции като активна и навременна дългова политика, което подобрява възприятието за кредитоспособността на страната. Десетгодишните суверенни облигации са поскъпнали с около 2% за месец, а емисиите на Pemex с падеж през 2027 г. са добавили близо 7% стойност за три месеца.
"В нито един момент никое правителство не е допускало Pemex да фалира. Следователно накрая винаги мексиканците плащат падежите - компанията просто няма как да се рефинансира сама", заключава Барриос.
USD
CHF
EUR
GBP
