Изграждането на 7-и и 8-и блок на АЕЦ Козлодуй е проект от стратегическо значение за България и региона. Реализацията му е възложена на консорциум от американската Westinghouse и южнокорейската Hyundai Engineering & Construction, които имат за цел да използват в максимална степен български доставчици.
Какви са изискванията към потенциалните партньори в проекта и как могат да се включат, разговаряме с Джоел Ийкър, старши вицепрезидент по APX проекти за ядрената енергийна индустрия за Европа, Близкия изток и Африка (ЕМЕА) в Westinghouse, по време на провелия се втори за годината симпозиум за доставчици.
Westinghouse вече е подписала договори с повече от 30 български доставчици за текущия проект на АЕЦ Козлодуй. Започнали ли са вече реални доставки?
Имаме направени някои доставки по вече сключените договори, но това е, за да се уверим, че компаниите отговарят на нашите изисквания. Това е първата стъпка, която обикновено предприемаме. За да работим с тях, следва да направим анализ на пропуските в техните процеси и да синхронизираме изискванията си. На следващия етап ние им помагаме да изготвят план как да отговорят на всички наши изисквания. На този етап, за да демонстрират, че отговарят на заложените от нас параметри и че са коригирали системите си, обикновено преминаваме към проби. Тук караме доставчиците да произведат част от заложените по договора продукти, с което да демонстрират работата си и съответните подобрения.
В момента преминаваме от оценка на съответствието с нашите изисквания към практическото доказателство за тяхното изпълнение, така че с МТГ-Делфин например сме стигнали дотук.
Знаете ли, в ядрената енергетика имаме т. нар. артикули с дълъг срок за изработка, чието производство отнема най-много време, някои от тях дори до 5 години.
Тъй като ние, за разлика от повечето наши конкуренти, и тук, и в Полша се стараем да работим с местни производители. Стараем се да ги квалифицираме, така че да могат да участват в изработването на тези по-сложни и отнемащи повече време компоненти.
Източник: Westinghouse
Джоел Ийкър, Westinghouse
Как реагират българските компании на високите изисквания и процесите, през които трябва да преминат, за да работят с Westinghouse? Срещате ли скептицизъм?
Предизвикателството винаги е, че им се налага да адаптират процесите си, а в някои случаи и оборудването, както и цялостния си производствен поток. Друг въпрос е доколко един проект е надежден, защото в нашата работа често чуваме: "Това наистина ли ще се случи?".
Като цяло хората проявяват сериозен интерес, но са и скептични. От една страна, заради нашите изисквания, както и заради факта, че ние като компания не сме от този регион.
Смятам обаче, че преодоляваме всички тези притеснения. В България има доста голям интерес към работа с нас и към включване в нашата верига за доставки.
Знаете ли, срещнахме подобни предизвикателства и в Полша. Когато участвах в първия ни симпозиум за доставчици преди 4 години.
Редица изпълнителни директори тогава ми казаха "Не ви вярвам. Не вярвам, че някога наистина ще сключите договори с нас". След като сега редица договори за оборудване вече са факт, трима от тези ръководители дойдоха и признаха пред мен, че са сбъркали. Възнамеряваме да направим същото тук и постигаме известен напредък, но пред нас има дълъг път.
Какъв е очакваният общ брой компании, които потенциално биха могли да участват като доставчици в проект с мащабите на българския? Какви видове компании, по отношение на техните области на експертиза, могат да станат ваши доставчици?
Краткият отговор е стотици. Като започнем от Услуги до производство. На практика използваме всичко — от преводачески кантори до местни инженери, които познават инженерните практики, както и българските стандарти. Така че - оборудване, материали и услуги, потенциално могат да бъдат ангажирани буквално стотици местни доставчици.
Има и вероятно неочаквани области, чиито представители също могат да участват. Всичко от охрана и управление на отпадъците, до инженеринг, техническа и научна поддръжка. Използваме изключително широк спектър от услуги в рамките на такъв проект, така че обхватът е доста мащабен.
Всъщност, това не е никак изненадващо. Ние на практика произвеждаме самостоятелно едва около 10% от оборудването. Дори по отношение на инженерната част - за специфичния за даден обект дизайн никога не променяме реакторната система в нейната същност, но трябва да докажем съответствие с местните закони и стандарти.
Понеже това е американски продукт с американски дизайн, ние трябва да създадем европейска версия. Както казах, самият реактор не се променя изобщо, но трябва да докажем, че всичко около него - вентилация, аварийни изходи и т. н., отговаря на европейските, а и на българските изисквания.
В момента сме завършили около 1/3 от този процес. Работим по него от 5 години, ще го приключим за още 2,5 години. Тогава вече ще имаме европейска версия на AP1000 ®, която можем да представим пред българското правителство, полското правителство и други страни.
Точно тук виждаме мястото на българските компании в нашата обща верига за доставки. Например реакторният съд — той няма да бъде изработван в България, защото има само 3 места в света, където се произвежда, и няма бизнес основание български производител да инвестира в оборудване, инструменти и процеси за това.
Но механичните модули например, всички те могат да бъдат произведени тук. И могат да се произвеждат и за държави с по-малки икономики — например Словения няма голяма индустриална база, в Нидерландия има известен капацитет, но не напълно покрива нуждите.
Нашата цел е да създадем ефективна и рентабилна европейска верига за доставки за по-голямата част от оборудването, предназначено за европейския пазар.
Защо, за разлика от Вашите конкуренти, предпочитате да работите с местни компании, вместо да разчитате на глобални доставчици?
Защото обикновено по този начин получаваме по-добра цена. По този начин сме по-ефективни, няма нужда от транспортиране.
Освен това, приемаме го като инвестиция, защото става дума за многомилиардни проекти, които се разгръщат в рамките на 10 години. Напълно логично, държавата иска да види, че част от тази инвестиция се връща в собствената й икономика, а ние се стараем да максимизираме този ефект.
Но това е и добър бизнес за нас, защото, без да обиждам родината си Америка, ние не сме непременно най-евтините производители. Установили сме, че можем да произвеждаме много компоненти, особено в Източна Европа, по-рентабилно, отколкото в САЩ.
Това е добро за бизнеса, защото се стремим да намалим общата цена на нашия продукт AP1000®, така че да има по-добри икономически показатели за инвеститорите и потенциалните клиенти.
Затова го виждаме като ситуация, в която печелят всички. Преди Westinghouse произвеждаше самостоятелно над половината оборудване, но се разделихме с голяма част от тези производствени мощности и преминахме към стратегия "купувам вместо произвеждам" за много от компонентите.
Защото вярваме, че можем да ги получим със същото качество, но по-евтино, и така да намалим крайната цена на електроенергията.
Ако компания, която чете това интервю, се интересува от кандидатстване, има ли някакви специфични стъпки или процедури, за които трябва да е наясно?
Да, ние си имаме базов набор от изисквания, и за да бъде дадена компания одобрена и включена в нашия списък с доставчици, тя трябва да премине през процес на квалификация. Наши специалисти работят директно с тях в този процес.
Имаме местен уебсайт, имаме установена процедура, а провеждаме и симпозиуми като този днес (бел. ред. 18 ноември) именно с цел да организираме срещи на живо. С тях имаме за цел да помогнем на местните компании да разберат в кои части на веригата за доставки могат да се включат - както в услугите, така и в производството на материали и оборудване. Но, разбира се, има редица изисквания, които фирмите трябва да докажат, че покриват.
Препоръката ми е да проверят нашия уебсайт и да се свържат с нас. Имаме офис тук, имаме проектантски екип на място, който работи по организацията и изпълнението на 7-и и 8-и блок на АЕЦ Козлодуй.
На база Вашия опит, какъв е ефектът на проект с подобен мащаб върху местната икономика?
Той има значително въздействие. В местната общност, където се намира централата, са необходими около 800 души, за да се управлява АЕЦ с 2 блока. Освен това има и цял сектор от услуги, който поддържа централата - нещо, което вече съществува в много отношения в Козлодуй.
Макар да има някои различия в самия процес на изграждане, при строителството става дума буквално за милиарди евро допълнителна работа, с която се ангажират хора от региона.
Накрая, но не по важност, да поговорим за технологията. Колко AP1000® реактора има в света към момента и колко са в процеса на реализация?
Към днешна дата в света работят 6 реактора AP1000® от Китай до Съединените щати. Паралелно с това, има още 12 в процес на изграждане в Китай. Има 1 частично реализиран проект в Америка с 2 блока, които ще се върнат в строителство тук в близко бъдеще. След това имате този проект, полският проект, всички са по договор от различен тип. Така че, знаете, следващият блок ще бъде 19-и поред и ще бъде в Европа. Не изключвам възможността България дори да изпревари Полша, която е по-напред в момента, но все пак има потенциален шанс за това.
Една от причините е, че Полша не е имала ядрени мощности досега, поради което се налага да се учат тепърва на някои неща. А България има оперативни планове и регулаторна рамка. Затова, не бих заложил на това, но все пак съществува възможност българският проект да изпревари полския.
USD
CHF
EUR
GBP
