С ново предназначение и след над десетилетие извън строя, продуктопроводът Солун - Скопие отново е в експлоатация. Изградената преди повече от 20 години връзка между Гърция и Северна Македония погълна десетки милиони евро за построяването си и стана заложник на дела и арбитражни спорове за поне още толкова пари, докато стоеше празна, а между двете страни трябваше да пътуват цистерни.
Главният изпълнителен директор на Helleniq Energy Андреас Шиамисис заяви пред агенция АНА-МПА, че първата доставка на дизел - най-използваното гориво в РСМ, вече е била извършена, а в близките дни ще има и втора. Така се очаква да се разтовари и движението в Солун, тъй като от 13 години западната ни съседка разчиташе предимно на доставки с цистерни.
По думите му експлоатацията на тръбопровода улеснява износа не само за Северна Македония, но и за съседни пазари като Косово, Южна Сърбия и България.
Историята на тръбата е интересна. Изграждането ѝ е част от споразумението между Hellenic Petroleum (днес Helleniq Energy) и правителството на Люпчо Георгиевски за закупуването на единствената македонска рафинерия - ОКТА, през 1999 г., припомня македонската редакция на "Радио Свободна Европа".
Става дума за 213-километров нефтопровод с капацитет от 2,5 млн. тона гориво годишно. Строителството отнема 3 години и над 100 млн. долара. В компанията оператор 20-процентов дял има Скопие.
Отношенията между гръцката компания и македонската държава се усложняват още през същата 2002 г., когато е прерязана лентичката на тръбата. Конституционният съд на страната отменя част от текстовете на споразумението, при което Hellenic си търсят правата в съда. Двете страни влизат в сблъсък и около клаузата за задължително изкупуване на гориво.
Като краен резултат Скопие трябва да плати десетки милиони евро.
Междувременно, през 2013 г. гръцката компания решава, че македонската ѝ рафинерия е с твърде остаряла технология и е нерентабилно да продължава да работи. Със спирането на нефтохимическия завод и трансформацията на OKTA в търговец на горива спира и използването на тръбата.
В свой материал Meta.mk пише, че още към 2016 г. тръбопроводът е почистен от суровия петрол и адаптиран за транспорт на дизелово гориво. Тъй като съдебните сблъсъци по това време са в разгара си, вероятно не е изненадващо, че и тогавашното правителство на ВМРО-ДПМНЕ и Никола Груевски отказва да издаде разрешително за използването на връзката. Това не прави и сменилият го във властта Зоран Заев.
Макар определени административни стъпки да са направени през 2023 г., реално процесът по реактивация на тръбопровода се ускорява към края на миналата година. С днешна дата Люпчо Георгиевски смята, че управляващите (отново от ВМРО-ДПМНЕ) бързат, за да помогнат на Сърбия, която може да остане без гориво, ако руските дялове в нейната нефтена компания NIS не бъдат продадени.
По думите на политика аргументите за ползата от тръбата са били валидни преди 25 години и е странно, че тези, които преди да са били най-ярки нейни противници, сега мълчат.
Премиерът Християн Мицкоски е лаконичен: не е работа на правителството да снабдява Сърбия или други държави, с това се занимават частните фирми.



USD
CHF
EUR
GBP