След 13 г. политически скандали и съдебни дела за милиони: Ключова тръба на Балканите отново функционира

С ново предназначение и след над десетилетие извън строя, продуктопроводът Солун - Скопие отново е в експлоатация. Изградената преди повече от 20 години връзка между Гърция и Северна Македония погълна десетки милиони евро за построяването си и стана заложник на дела и арбитражни спорове за поне още толкова пари, докато стоеше празна, а между двете страни трябваше да пътуват цистерни.

Главният изпълнителен директор на Helleniq Energy Андреас Шиамисис заяви пред агенция АНА-МПА, че първата доставка на дизел - най-използваното гориво в РСМ, вече е била извършена, а в близките дни ще има и втора. Така се очаква да се разтовари и движението в Солун, тъй като от 13 години западната ни съседка разчиташе предимно на доставки с цистерни.

Защо България отново мисли за нефтопровод между Бургас и Александруполис

Целта на проекта - да замени руските доставки на петрол по море

По думите му експлоатацията на тръбопровода улеснява износа не само за Северна Македония, но и за съседни пазари като Косово, Южна Сърбия и България.

Историята на тръбата е интересна. Изграждането ѝ е част от споразумението между Hellenic Petroleum (днес Helleniq Energy) и правителството на Люпчо Георгиевски за закупуването на единствената македонска рафинерия - ОКТА, през 1999 г., припомня македонската редакция на "Радио Свободна Европа".

Става дума за 213-километров нефтопровод с капацитет от 2,5 млн. тона гориво годишно. Строителството отнема 3 години и над 100 млн. долара. В компанията оператор 20-процентов дял има Скопие.

Отношенията между гръцката компания и македонската държава се усложняват още през същата 2002 г., когато е прерязана лентичката на тръбата. Конституционният съд на страната отменя част от текстовете на споразумението, при което Hellenic си търсят правата в съда. Двете страни влизат в сблъсък и около клаузата за задължително изкупуване на гориво.

Като краен резултат Скопие трябва да плати десетки милиони евро.

Междувременно, през 2013 г. гръцката компания решава, че македонската ѝ рафинерия е с твърде остаряла технология и е нерентабилно да продължава да работи. Със спирането на нефтохимическия завод и трансформацията на OKTA в търговец на горива спира и използването на тръбата.

В свой материал Meta.mk пише, че още към 2016 г. тръбопроводът е почистен от суровия петрол и адаптиран за транспорт на дизелово гориво. Тъй като съдебните сблъсъци по това време са в разгара си, вероятно не е изненадващо, че и тогавашното правителство на ВМРО-ДПМНЕ и Никола Груевски отказва да издаде разрешително за използването на връзката. Това не прави и сменилият го във властта Зоран Заев.

Макар определени административни стъпки да са направени през 2023 г., реално процесът по реактивация на тръбопровода се ускорява към края на миналата година. С днешна дата Люпчо Георгиевски смята, че управляващите (отново от ВМРО-ДПМНЕ) бързат, за да помогнат на Сърбия, която може да остане без гориво, ако руските дялове в нейната нефтена компания NIS не бъдат продадени.

NIS може да торпилира сръбската икономика и Белград вече се готви да изкупи рафинерията

Остават броени дни за намиране на решение за бъдещето на нефтената компания

По думите на политика аргументите за ползата от тръбата са били валидни преди 25 години и е странно, че тези, които преди да са били най-ярки нейни противници, сега мълчат.

Премиерът Християн Мицкоски е лаконичен: не е работа на правителството да снабдява Сърбия или други държави, с това се занимават частните фирми.