Меморандум за разбирателство между България и Гърция за проучването на възможностите за нефтопровод "Александруполис - Бургас" - това одобри Министерският съвет на 4 януари. Решението, публикувано заедно с другите точки от дневния ред на заседанието, съдържа познати топономи, които обаче дълги години бяхме свикнали да бъдат в обратен ред: "Бургас - Александропулис".
Същите точки, но различна посока, различна суровина, различни доставчици и крайни потребители - това виждаме в новия проект, който идва на дневен ред заради геополитическата ситуация и новите реалности на пазара на нефтопродукти след началото на войната в Украйна и изострянето на отношенията между Русия и западните държави.
В минало време
Идеята за нефтопровод между Бургас и Александруполис датира от началото на 90-те години. Тогава целта му беше нефтът от Русия да не минава през Босфора (със съпътстващите такси и най-вече чакане) по пътя си към европейските пазари.
Междуправителственото споразумение по проекта беше подписано в Атина през 2007 г. в присъствието на руския лидер Владимир Путин. Тогавашният български президент Георги Първанов обяви нефтопровода за част от т.нар Голям шлем в енергетиката - заедно с газопровода "Южен поток" и АЕЦ "Белене".
Проектът беше критикуван у нас заради рискове от замърсяване на Черно море. През 2011 г. първото правителство на Бойко Борисов се отказа от тръбата именно заради недоволството на гражданите, но също и с мотива, че не е изгоден за страната.
Междуправителственото споразумение обаче беше денонсирано от парламента едва през 2013 г., а проектната компания беше обявена в ликвидация чак през 2020 г.
Какво ще се проучва
В съобщението от Правителствената информационна служба се посочва, че ще се проучват възможностите за "пренос на суров петрол от не-руски източници от пристанището Александруполис в Република Гърция до района на Бургас в Република България".
Целта е недвусмислено посочена: "Предвижда се капацитетът на предложения нефтопровод да осигурява като минимум пълна замяна на вноса на руски суров нефт в България по море от алтернативни източници".
Работна група от Министерството на енергетиката на България и Министерството на околната среда и енергетиката на Гърция и представители на "заинтересованите лица от двете страни" ще направят предварителни проучвания и ще анализират вариантите за финансиране.
"В рамките на работната група следва да бъде изготвен План за реализиране на проекта до края на 2024 г.", става ясно още от съобщението.
Контекст
Решението на служебното правителство не е напълно изненадващо. В края на ноември миналата година президентът Румен Радев коментира: "Трябва да мислим за възобновяване на връзката Бургас-Александруполис, но сменяйки посоката (...) тъй като танкерите, с които работи "Нефтохим", няма да ги има".
През декември той обсъди темата и с американския държавен секретар Антъни Блинкен. За нея в парламента заговориха и от БСП.
Тезата беше повторена в твлевизионно интервю и от служебния енергиен министър Росен Христов, според когото нефтопроводът ще "ще даде възможност да захранваме рафинерията с неруски нефт по един много пряк път".
"Рафинерията" е "Лукойл Нефтохим", която може да използва руски нефт до края на декември 2024 г., когато изтича срока на дерогацията, която България получи от Брюксел. От компанията също определиха тръбата от Александруполис като "решение, което би допринесло за подобряване на логистиката чрез избягване на проблемните проливи", което освен това "ще повиши ролята на България в енергийната сигурност на региона".
Тези коментари бяха направени по време на заседание на Обществения съвет за партньорство на "Лукойл Нефтохим Бургас", в който влизат местни кметове, други политици и общественици.
Защо?
Проект с потенциал за голяма икономическа и геополитическа стойност, който обаче трябва да бъде съобразен с интересите на България - така енергийният експерт и бивш председател на ресорната парламентарна комисия Иван Хиновски определя бъдещия нефтопровод.
"В случая очевидно инициативата идва от ограниченията за внос и ползване на руския петрол, които поставят на изпитание българската икономика - изведнъж трябва да търсим други средства за доставка на петрол. Другите средства са невъзможни през Босфора - през Босфора не могат да минават големи танкери. Значи ние трябва да спрем "Нефтохим". Това е един голям приход в нашия бюджет - нефтопреработвателната промишленост, трябва да я занулим. Този риск е огромен - за фиска и за българската икономика", коментира пред Money.bg експертът.
Той подчерта, че ако предишният вариант на проекта е бил отказан заради "геополитическото въздействие" на Русия, рисковете за Черно море и икономическите последствия, то сега възможността за доставки на неруски петрол може да доведе до много позитиви за българските икономика и индустрия, а разтоварването на танкерите в Гърция означава отпадане на риска за нашето море.
"Смятам, че ако "Нефтохим" остане със същия си капацитет, в един такъв проект биха инвестирали много страни в региона, които купуват петролни продукти от "Нефтохим" - това са Сърбия, Македония, Босна и Херцеговина, Албания, Гърция също е голям клиент на "Нефтохим". Ние изнасяме и за Украйна - особено на фона на това разбиване на Украйна, това ще е един от най-сериозните доставчици на течни горива за възстановяваща се Украйна", категоричен беше Хиновски.
По думите му времето за реализация на такъв проект зависи от много фактори, като критична е Оценката за въздействие върху околната среда и при евентуални екологични опасения за трасето нефтопроводът може отново да не бъде реализиран. "Ако сервитутът му е готов, един такъв проект се прави за 3-4 години най-много, защото той не минава през много сложни зони", отбеляза енергийният експерт.
USD
CHF
EUR
GBP
