Politico и Bloomberg вече говорят за приемането на България в еврозоната не като за въпрос "дали", а "кога". Според техни източници, Европейската комисия и Европейската централна банка се готвят да дадат зелена светлина на София още в началото на юни, което би отворило пътя към членство от 1 януари 2026 г.

След години на изчакване и отлагания, европейските институции вече гледат с увереност на фискалната стабилност и валутния курс на България. Според Bloomberg, положителната оценка може да дойде още на 4 юни, а официалното одобрение от лидерите на ЕС - по време на срещата на върха в края на месеца.

"Познаваме добре какво се прави с така наречените конвергентни доклади. Оценката е положителна", е цитиран управителят на БНБ Димитър Радев. "Нашата оценка е, че сме напълно готови."

Отвъд формалностите: икономически и политически аргументи

Изглежда, че политическите ветрове в Брюксел са се променили. След дълги години на скептицизъм - особено след гръцката дългова криза и скандали с пране на пари в балтийските страни - позицията спрямо разширяването на еврозоната е омекнала. Геополитическата нестабилност и нуждата от повече вътрешно единство в ЕС са катализатор.

И двете медии подчертават, че приемането на еврото ще помогне на България да се сближи с ядрото на ЕС, да намали трансакционните разходи и да привлече повече чуждестранни инвестиции — нещо жизненоважно за държава, която от години страда от политическа нестабилност и проблеми с върховенството на закона.

Как ще плащаме данъци и ще правим преводи в периода на двойното обращение на лев и евро - отговорите на БНБ

Как ще плащаме данъци и ще правим преводи в периода на двойното обращение на лев и евро - отговорите на БНБ

През едномесечния период на двойно обращение на левове и евро не може да се изтеглят левове от банкомат

"Присъединяването към еврото само ще засили [суверенитета] на България — ще участваме в процеса на вземане на решения в ЕЦБ", казва бившият вицепремиер Атанас Пеканов пред Politico.

Но и притесненията остават

Не липсват и резерви. Както Politico, така и Bloomberg акцентират върху опасенията, че смяната на валутата ще доведе до поскъпване на основни стоки - особено в по-бедните и слабо населени региони на страната. Първоначален скок на цените, както се случи в Словакия, Естония и Литва, е реален риск.

Според Пеканов, скептицизмът в провинцията не е антиевропейски, а социален: "[Хората там] не са евроскептици, просто се страхуват от поскъпване на живота."

Допитване, цитирано от Bloomberg, показва че едва 20% от българите одобряват целевата дата 2026 г. — сериозен сигнал за нуждата от по-ефективна комуникация от страна на управляващите.

Финалната отсечка

България вече покрива повечето от маастрихтските критерии: дълг под 60% от БВП, дефицит под 3% и стабилен валутен курс от над 25 години. Инфлацията, която доскоро беше пречка, също се приближава до приемливите граници.

С други думи: Еврозоната не просто се приближава — според западните медии, България вече е на прага ѝ. И макар финалното решение да не е факт, тонът на коментарите в Politico и Bloomberg е категоричен: България влиза. Въпросът е дали ще успее да убеди и собствените си граждани.