Сред опиянението на сякаш вече окончателното ни приемане в Съюза на Европа, разбираемо без особено внимание остана изявлението на председателя на Асоциацията на хлебопроизводителите и сладкарите в Българя, който очаква цената на хляба да расте плавно и непрекъснато, докато премине психологическата граница от 1 лев за 1 хляб, и тогава вече никой не знае ...

Несъмнено всяка година сме свидетели на едни и същи невесели прогнози по отношение цените на хлебните изделия, които за щастие само частично отговарят на истината. Хлябът постоянно поскъпва, но не чак толкова. Хлебопроизводителите имат право: цената на качествената пшеница, на глутена и подобрителите се повишава. Имат правa обаче и хората, няма да кажа купувачите.

По данни на асоциацията на хлебарите и сладкарите, за 2004 година потреблението на хляб в България е 855 262 тона/год. на обща стойност от 513 002 000 евро. Очаква се след присъединяването на България към ЕС средната цена на хляба да повишава плавно, като към края на 2007 год. средната цена на хляба в България ще бъде от 70% до 80% от средната цена на хляба в страните от Европейския съюз, а през 2010 год - съответно 80 - 90% от тази в ЕС.

„Очертават се тенденции към плавно покачване на средната цена на хляба. Очертава се и увеличение на потреблението на по-скъпите видове хляб. Населението на България е традиционно относително голям консуматор на хляб, независимо че в последните години потреблението на хляб намалява. Това се дължи на постепенното стабилизиране на икономиката на страната и ориентирането на потребителите към по-широк кръг продукти за сметка на хляба."

Или, според законите на икономическата наука, които студентът - икономист усвоява още в първи курс, хлябът е малоценна стока.

Не съм съгласен с това. Неволно си спомням за заниманията си през същата 2004 година, от която са данните на българските хлебопроизводители, с германската Ernaehrungspolitik (политика по изхранването), която препоръчва яденето на повече рибни продукти и хлебни и млечни изделия и на по-малко месо и сладкиши.

Тогава направих съпоставка между нашите най-съвременни данни с консумацията на месо в ГДР през 50-те години на XX век, трикратно по-ниски от сегашното потребление на месо на обединения германец. Никак не ми се искаше да отговарям на евентуален въпрос на германския семинар, в който участвах, колко месо употребяват българите.

В тази връзка, странно е, че България, която има брегова ивица от 378 км, е на едно от последните места в Европа по потребление на рибни продукти. Изглежда действително има нужда от централизирана политика по изхранването на нацията. Държавата трябва да се ангажира поне с този проблем, който - струва ми се - няма да накърни икономическото кредо дори на най-верния либерал.

Също така си спомням, че тогава германските медии говореха за трудностите на социално слабия да се справи с поскъпващия живот при месечна социална помощ от 600 € ...

Ясно е, че потреблението на хляб в България ще намалее, а хлябът ще поскъпне. Но ако искаме да сме подготвени за бъдещето и си припомним, че основна препоръка за посоката на старанията в гръмко отразения Доклад за напредъка на България и Румъния, бе институционалната промяна в новите страни членки, и се замислим какво означава терминът институция, ще признаем, че за българите хлябът е институция (простете по немски дългото изречение).

Старите хора все още казват: „Ям хляб с някого", а не „Храня се с някого" или "Ям месо с някого". Нашият голям социолог Иван Хаджийски в ненадминатата книга „Бит и душевност на нашия народ" илюстрира отношението на българите към хляба.

През междувоенния период авторът показва парче от хляба, който се яде в Трънско, на свой познат интелигент, столичанин, и последният взема Хляба на селянина за буца кал. Хаджийски обяснява, че мнозина негови (и наши) съвременици ще приемат като проява на андрешковски хумор народната песен, която облажава момата, женена за селянин, че ще яде „честити самуни" и „големи бобове", пред съпругата на занаятчията, която ще сърба само рядка чорбица. А всъщност народната мисъл е много конкретна и в нея няма нищо преносно. Доброто хранене за българина е институционализирано в добрия хляб.

За ролята на насъщния в България научаваме и от етнолога Димитър Маринов. Големият наш учен от началото на XX век открива централното значение на хляба във всеки религиозен обред на българина. За всеки празник, регулярен или случаен (като сватба или побратимяване), се изготвя отделен тип хляб. Майсторите, жени, украсяват погачите по свой уникален начин - като се ръководят от правилата и предписанията за събитието на което се посвещава хляба, но влагат своите специфични умения, своите чувства, своето сърце.

И така, както археологът познава епохата и контекста на находката по орнаментите и рисуваната керамика, така и етнологът познава важността на събитието по символите, рисувани върху българския хляб. Най-впечатляващият по външен вид хляб, с който съм се срещал, се намира в Кърджалийския исторически музей.

Хлябът в българите има по-дълбоки корени от покупката на стока в магазина. Съответно накърняването на институцията „хляб" със съвета да купуваме пасти може да доведе: от една страна до загуба на национална идентичност, която изглежда ще е основен наш продукт в европейската икономика, от друга страна до изблик на национално недоволство.

При наблюдаваната сега загуба на обществена инициативност, второто изглежда малко вероятно. Но кой знае? От редките прояви на граждански протест в благоденстваща Венеция е саморазправата на обезумялата тълпа с един непредпазлив и арогантен додж, който с присмех обрекъл обикновените венецианци да се хранят с много по-нискокачествен и скъп хляб отпреди.

Изводът на френският академик Фернан Бродел е следния: в исторически план поскъпването на хляба не е оправдано. При толкова належащо увеличение в цената на хляба, увеличението винаги трябва да се компенсира: или с по-големи помощи за бедните, или с намаляване физическия размер на самия хляб, или с понижаване качеството. Но номиналното увеличение цената на хляба е историческа грешка.

Коментарът: докато скъпите автомобили и жилищата-дворци на прекупвачите на пшеница, които реализират огромни печалби за сметка на частните земеделски стопани и хлебопекари, се фаворизират в обществото - нямам предвид нищо по-малко от ценностите, заявявани в медиите и възпитанието на децата от родители и учители - цената на хляба ще нараства, а печалбите от ценовото увеличаване няма да представляват богатство, а икономическо престъпление.
(Написано в края на септември 2006 година)