„И лекарите започват стачка от септември", четем от първата страница на „Сега"
Ако здравната каса не отмени фиксираните бюджети, от началото на следващия месец започваме ефективни протестни действия, обяви председателят на Българския лекарски съюз д-р Цветан Райчинов. В болниците ще се прекъсва работа и ще се поемат само спешни случаи, допълни той.
Реакцията на съсловната организация е отговор на наложените от здравната каса лимитирани бюджети на болниците, които са с 30-40% по-малко от средствата, които лечебните заведения са получавали през същия период на м.г. За да няма стачка, касата трябва да продължи да плаща както преди - за цялата отчетена дейност, при това в срок, поясни Райчинов.
Освен това от края на м.г. касата постоянно бави парите на болниците и им плаща едва 80% от заработеното, а останалите суми се просрочват с месеци. Затова от БЛС призоваха касата да обясни какво ще прави със забавените суми, които дължи на клиниките за последните месеци, и подканиха всички болници и лекари да я съдят за пропуснати ползи.
Със спуснатите от касата бюджети заплатите в болниците ще паднат с 40-50%, а средства за издръжка - лекарства, консумативи и режийни, изобщо няма да има, поясни Райчинов. "Не се знае дали изобщо ще има възможност за лечение", допълни той. "Това е дестабилизация и деструкция на здравната система", каза зам.- шефът на БЛС д-р Стефан Константинов. В редица болници вече обявиха, че спират плановия прием и започват да правят листи на чакащи.
Още от статията на „Сега"
„Бизнесът губи интерес към европейските пари", информира от първата си страница „Дневник
Бизнесът е започнал да губи интерес към "Конкурентоспособност" - основната европрограма за финансиране на проекти на частния сектор. Все по-малко компании подават предложения по отворените до момента схеми за иновации и модернизация, двата основни приоритети на програмата.
Въпреки че мярката за създаване на технологични паркове е пусната още при правителството на тройната коалиция, няма нито едно предложение. Най-вероятно тя ще бъде закрита, а бюджетът й преразпределен.
Само два са проектите по схемата за патентна комерсиализация на иновативни продукти, отворена при кабинета на ГЕРБ. Близо два пъти са намалели кандидатите по най-интересната мярка за бизнеса - модернизация на малки и средни предприятия. Миналата година компаниите бяха над 950, сега са под 600, по данни на Агенцията за малки и средни предприятия.
Бавни и тромави процедури, оценяване на проектите по една година, обработка на отчетите повече от 6 месеца, непосилни банкови гаранции, сменящи се в крачка правила са причините, които изтъква бизнесът за отказ от европейските пари. Сегашното ръководство на агенцията е подготвило предложения за съкращаване на сроковете и на броя на проверките, но те още се обсъждат в управляващия орган по програмата.
Равносметката към момента по "Конкурентоспособност" е 1.12% усвояемост на средствата, които могат да се вложат в българската икономика до края на 2013 г., за да стане конкурентоспособна. От 739 сключени договора за три години, 172 са прекратени основно по искане на бенефициентите, а само 69 са приключили и са разплатени изцяло.
Още от статията на „Дневник" и Още по темата от „Дневник"
„Заради дима: Братушките идат", информира от първата си страница „Стандарт"
Братушките се спасяват у нас от дима в Москва. Руснаци на талази пристигат в България, за да купят имот на морето. Бизнесмени бързат да се снабдят с дом в курортите ни, в който да приютят децата, жените и бабите си далеч от огнения ад в Русия. "Всяха хаос на пазара на имоти - искат сделка на мига и веднага да обуят домашните чехли", коментираха брокери. "Колегите не смогват да обслужат желаещите за оглед, защото работата ни се увеличи тройно", каза търговският директор на GreenLife Мариана Даскалова. Интересът е засилен, потвърдиха и от "Адрес". Заради удължения с 30 дни срок на руските визи купувачите имат много свободно време и искат да видят повече жилища. Понякога дори се налага посредниците да водят на огледи цели групи от братушки.
Още от статията на „Стандарт"
„Пожарите в Москва „подпалиха" и пазара на ваканционните имоти у нас", е заглавието от първата страница на „Класа"
Високите температури и пожарите около Москва „подпалиха" и родния пазар на ваканционни имоти, сочат наблюденията на инвестиционната компания GreenLife. През последните седмици брокерите по морето не се справят с големия брой огледи. „Отменените и отложените полети промениха графика на огледите и често се случва в един ден да се правят два до три пъти повече от заплануваните представяния на апартаменти", коментира Мариана Даскалова, търговски директор на GreenLife. По думите й агенциите, с посредничеството на които компанията продава на руския пазар, изпитват сериозни затруднения с организацията на работа и дори водят някои от руските купувачи в групи, а не индивидуално.
Оказва се също така, че в резултат на удължения престой на туристите от Москва, те използват времето, за да разгледат повече комплекси и апартаменти у нас. „Голям процент от гражданите на руската столица, които се колебаеха дали изобщо да пътуват до България за оглед, сега бързо решиха да избягат от проблема в страната си, да си починат на море и същевременно да си изберат имот", отбеляза Даскалова. От компанията за недвижими имоти „Явлена" бяха много по-умерени в оценката си. Според брокера Здравка Михайлова жители на страни от бившия СССР проявяват същите нива на интерес както и в началото на лятото. Купувачите търсят по-скоро градски имоти, отколкото ваканционни, допълни още тя.
Подобно бе мнението и на Венета Танева, експерт „Продажби" в инвестиционна компания „Диневи груп". Според нея руснаците просто удължават престоя си у нас заради бедствието в Москва, но това не ги кара да предприемат сериозни стъпки като купуване на имот у нас например.
По данни на GreenLife през последната година 83% от рускоговорящите купувачи на морски апартаменти са били именно жителите на Москва. Много по-малък е делът на украинците и гражданите на прибалтийските републики. Това кара хората от бранша да очакват ръст на продажбите на морски апартаменти у нас в резултат на пожарите.
Още от статията на „Класа"
"Данъчните запорират банкови сметки по мейла", информира „Монитор"
НАП вече запорира банкови сметки за неплатени данъци и осигуровки и по интернет, съобщиха от приходното ведомство. Новият начин за налагането на обезпечителната мярка започна пилотно в София, Варна и Пловдив. До края на годината тази технология ще се прилага в цялата страна.
Над 1000 души с просрочени задължения от средата до края на юли вече са получили запор на банковите си сметки след изпращане на съобщение с електронен подпис. Това е една от принудителните обезпечителни мерки, които НАП налага, заради невнесени в срок данъци и осигуровки. Друга подобна мярка е запор върху работната заплата. Сред собствеността, която подлежи на запор, заради задължения към хазната, са също и лични и служебни автомобили, селскостопанска техника, яхти и други. Освен да ги запорират, инспекторите от НАП, могат и да ги продадат на търг, в случай че некоректните данъкоплатци отказват да внесат просрочените си задължения.
До сега запорните съобщения от НАП се носеха на ръка и имаха действие от часа на доставянето им в съответната банка, обясни за „Монитор" говорителят на приходната агенция Росен Бъчваров. Освен мейла до банката със запорното съобщение, копие от него се праща и на електронния адрес на длъжника, чиято сметка се блокира. Идеята е това обикаляне и излишно попълване на обратни разписки да бъде спестено. Все пак сме в 21-и век, добави той.
Въпросът за уведомяване през Интернет на банките да запорират сметките е уреден законодателно, каза още Бъчваров. В момента само два-три от трезорите у нас все още се въздържат да приемат нашите мейли за официални документи, въпреки, че законът ги задължава да го правят. Към началото на септември ще имаме срещи с тях и проблемът ще бъде решен, категоричен бе говорителя на НАП.
Още от статията на „Монитор"
„Лого и тройно по-високи цени ще отличават "истинската" кайма", информира „Сега"
Лого и тройно по-високи цени ще отличават кюфтетата, кебапчетата, каймата и саламите, направени от месо, научи "Сега". Знакът представлява зелен кръг, в който националният трибагреник очертава билото на планина, а под него има надпис "Стара планина".
"Логото ще се поставя върху 20 вида продукти, за които вече са изготвени БДС от ветеринарната служба. Всяка фирма може да си го купи за 120 лв., като таксата е за 1 година", коментираха пред "Сега" от Асоциацията на месопреработвателите, които са поръчали логото и са сред авторите на стандартите.
Цените на месните продукти, чиито производители имат право да сложат този знак, обаче ще са внушителни. Каймата, претендираща, че е направена от 100% месо, ще е три пъти по-скъпа от тази, замесена със соя. Само преди ден фирма от Димитровград обяви, че ще я продава поне за 8.40 лв. Кило кебапчета ще е 7.70 лв., ако са от свинско и 8.40 лв., ако каймата е смес. Суровата наденица и карначетата ще струват съответно 6.40 лева и 6.90 лева.
Общото за продуктите, направени по новите стандарти, е, че в тях е забранено влагането на соя, картофено нишесте и фибри. Само за каймата пък са разработени три отделни стандарта. Първият е за кайма от 100% свинско месо, другият - за 100% телешко и третият - 40% свинско и 60% телешко.
Още от статията на „Сега"
„Още сигнали за забавяне на големите икономики", информира „Дневник"
Три от най-големите икономики в света дадоха сигнал за забавяне на икономическия растеж. Финансовите пазари реагираха с общ спад в цените на акции, борсови стоки и доходността на американските държавни облигации.
Американската централна банка обяви, че през последните няколко месеца възстановяването на икономиката на САЩ се забавя. Едновременно с това британската съобщи, че е ревизирала прогнозата си за икономическия ръст на островната държава за следващите няколко години. За забавяне на икономическия растеж сигнализираха и последните макроикономически данни от Китай.
"Получената от комитета информация от юни насам показва, че темпото на възстановяване на производството и заетостта се е забавило през последните месеци. Разходите на домакинствата плавно се увеличават, но остават ограничени заради високата безработица, малкия ръст на доходите и затегнатото кредитиране", заяви късно във вторник Федералният резерв.
Ръстът на БВП на САЩ за второто тримесечие се забави до 2.4% на годишна база. През първото тримесечие той беше 3.7%. Комитетът по операции на открития пазар прие промени в паричната си политика, които някои анализатори определиха като незначителни, но други - като забележителни. Централната банка обяви, че ще спре да изтегля допълнителната ликвидност, която предостави на финансовата система по време на кризата.
Според Фед това ще помогне на икономическото възстановяване. "Уолстрийт джърнъл" коментира, че този ход е по-скоро символичен - доколкото ще успокои пазарите, но няма да има съществен ефект върху възстановяването на икономиката. Но някои експерти са на мнение, че това би могло да е подготовка за ново разхлабване на паричната политика на САЩ.
"Федералният резерв е наясно, че икономическото възстановяване се забавя, и е готов да се намеси", коментира пред "Блумбърг" бившият икономист на Фед Пол Белю. Фед остави без промяна основния си лихвен процент, който е плаващ между 0 и 0.25%.
Още от статията на „Дневник"
„Бирници в Google", предупреждава „Стандарт"
Хотелите в сивата икономика, които не плащат налози на общините, вече не може да се скрият. С помощта на глобалната търсачка в интернет Гугъл служители в морските общини ловят частни хотелиери без категоризация. До услугите на Гугъл прибягна шефката на общински отдел в Шабла Мария Атанасова. Един ден тя написала "места за настаняване в Шабла" и така изкарала всички, които се рекламират в интернет.
След това находчивата дама направила справка с общинския регистър и стигнала до тези хотели, които не са категоризирани и не плащат налози в общинската хазна. За да бъде 100% сигурна, че извършват нарушение, дамата се представяла за туристка и по телефона се интересувала от предлаганите условия.
Мераклиите да вкарат някой лев в семейния бюджет, като дадат спалнята или гостната на дома си за някоя нощувка, се уловили на въдицата на находчивата общинарка и отказвали да отговорят на въпроса й колко звезди е стаята. Така дамата установила сенчестите хотелиери и предприела обход по домовете с предупреждение да излязат на светло, за да не платят и глоби.
Още от статията на „Стандарт"
„Инвестиционните заеми още са във фризера", обобщава „Дневник"
От края на 2008 г. - началото на 2009 г. фирмите са почти без инвестиционно финансиране, става ясно от данните на БНБ за броя на кредитите по количествени категории към края на юни 2010 г.
Все пак през последното изминало тримесечие има увеличение на броя отпуснати заеми за бизнеса с размер между 500 хил. и 1 млн. лв. (според разпределение на кредитите от БНБ по количествени категории). Нарастване има и на обема на по-големите заеми. Тези с размер над 1 млн. лв. достигат общо 22.1 млрд. лв.
По думите на банкери в момента фирмите, които отговарят на условията за получаване на кредити са по-предпазливи и не проявяват интерес, тъй като предпочитат да изчакат докато сигналите за посоката на икономиката станат по-ясни. Заеми търсят тези, които не могат да получат - не преценяват добре възможностите на бизнеса си, имат непремерени намерения, допълват те.
Замразяването на инвестиционното кредитиране се установи постепенно именно от началото на миналата година, когато повечето фирми започнаха да отлагат проектите си и търсенето на заеми замря. От своя страна банките повишиха изискванията към клиентите.
Известно оживление преди време започна да се наблюдава в експортния сектор и банките се ориентираха към фирмите, работещи в него, като конкуренцията се съсредоточи около цената - лихвата на заемите. Това е така, тъй като все пак броят на експортните фирми е ограничен, а привличането на добри клиенти в момента е особено важно за банките.
И ако по време на кредитния бум броят на отпусканите заеми се е увеличавал с по 300-450 на тримесечие при тези над 1 млн. лв. и дори с над 500 при обеми над 250 000 лв., сега той спада. Намаляването на броя на кредитите може да означава, че има повече погасени заеми (с настъпил падеж) от новоотпуснатите за съответния период.
Още от статията на „Дневник"
„Бюджетен дефицит и публичен дълг станаха мръсни думи", казва в интервю за „Сега" икономистът Георги Ганев, програмен директор по икономическите въпроси в Центъра за либерални стратегии
Г-н Ганев, какви са поуките от глобалната криза - за България, за ЕС, за света?
- За мен изводите са два - кейнсианизмът умря през май в Брюксел, а "бюджетен дефицит" и "публичен дълг" стават мръсни думи и ще бъдат третирани като такива.
В България, както и в много други страни, отпорът на кризата беше кейнсиански. "Всички го правят", "Само ние ли сме идиоти"; "Keynes rules!" - с такива "аргументи" и у нас започна отваряне на значителни дефицити и влошаване на дълговата позиция на държавата, а фискалният резерв започна бързо да спада. Това не е правилният път, призна го и Брюкселският икономически форум от май 2010, когато и Ван Ромпой, и Барозо, и Оли Рен откриха топлата вода, а именно: че има едно ниво на публичен дълг, при което никаква кейнсианска политика - харчене и дефицити за сметка на нов дълг - не може да помогне. За справка - Гърция. Лошото е, че голяма част от страните в ЕС и ЕС като цяло са близо до критичната точка.
В резултат на кризата има преосмисляне на ролята на държавата в икономиката. В този нов свят ще има нови правила за бюджетна стабилност, особено за малки държави. Ако не спазваме правилата, ще има строги наказания. Ние можем да продължим да си търсим оправдания за дефицита и да харчим. Само че се видя, че в България фискалните стимули я проработят, и то в дребен мащаб, я не, а реакцията на Брюксел с всички негативи ни е в кърпа вързана. Оттук насетне нито една процедура по свръхдефицит вече няма да е формална и тривиална. ЕК ще реагира на всяко щение за влошаване на бюджетния баланс като ужилена. А към "малките" страни Европейската комисия ще реагира не като ужилена, а като алергичен към пчела - с размазване.
Компромиси като досегашните вече няма да има. През май в Брюксел имаше истински страх, че ако продължава по старому, и Еврозоната, а след нея неизбежно и целият ЕС ще се разпаднат. Затова най-добре е бързо да се пренастроим и да заложим на бюджетна дисциплина.
Министър Симеон Дянков разсъждава като вас, опитва се да удържа разходите, но очевидно не успява. Защо?
- Това е предмет на дълбок политико-икономически анализ. Може да е заради персонални слабости - че не успява да се наложи, да тропне по масата. Може да е по други причини - че доминират други интереси и те се налагат над неговата принципна позиция.
А това непрестанно боричкане между министри, например за осигуровките - днес Дянков ги сваля, утре Тотю Младенов ги вдига, на третия ден премиерът обещава, че статуквото няма да се променя до 2012 г. - докъде ще ни докара?
- Точно затова предлагаме фискален борд - налагане на стриктни правила при правенето и изпълнението на бюджета. Нека всеки приказва, каквото иска, но когато се стигне до решения, да се разпише точно и ясно кое колко ще струва и откъде ще дойдат парите.
Давате за пример Германия - там вече има фискален борд, който задължава правителството да не допуска "немаастрихтски" дефицити и да се стреми към нулев дефицит. А ако някое правителство в Берлин все пак отпусне разходите?
- Не може - има фискален борд. Там не могат да си позволят да приемат прекалено оптимистични прогнози и бюджети. И няма как да получат драстични разминавания и неприятни изненади в приходната част. А ако се забележат изоставане и неизпълнение в приходната част, правителството е задължено по Конституция да предприеме действия в разходната част. В България е точно обратното - ако трябва да се избира разходи ли да се режат, или да се вдига дефицитът, Конституционният съд казва, че разходите са по-важни и те не бива да се пипат. Ние смятаме, че това трябва да се промени - чрез въвеждане на фискален борд.
Още от интервюто на „Сега"
„Извадиха на светло парите на милионерите", казва в интервю за „Стандарт" председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев
Г-н Велев, статистиката на БНБ отчете, че през второто тримесечие на 2010 г. са се появили 28 нови милионери, поне според парите в депозитите. Каква е причината, според вас?
- Това е световна тенденция. В годините на криза богатите стават по-богати. Причината е, че липсват инвестиционни проекти, в които те да влагат парите си и така те си остават в банките. Друга причина за увеличаването на милионерите вероятно е и легализацията на доходите.
А виждате ли оптимизъм у хората, който да ги накара да развържат кесиите, да започнат да харчат и така да се ускори излизането от кризата?
- Има признаци за това. Но за съжаление числата не го показват, съдейки по постъпленията в бюджета. Иначе е налице съживяване на промишлеността, на износа. Ако не през третото, то през четвъртото тримесечие постъпленията и увеличаването на БВП трябва да потвърдят тази тенденция.
Ако това стане, можем ли да разчитаме, че следващата година икономическата обастановка в България ще бъде по-добра?
- Разбира се. При определени условия можем да стартираме 2011 г. при по-добри показатели. През първото тримесечие на т.г. имахме спад на БВП от 3%. За да излезем от 2010 г. с ръст, това означава, че през четвъртото тримесечие трябва да отчетем поне 3% ръст. Ако това стане, българската икономика ще започне 2011 г. на много по-добра основа. Но аз очаквам нулев или малък положителен растеж през третото или четвъртото тримесечие. За съжаление приходите в бюджета ще отбележат ръст с известно закъснение във времето. Трябва тези тенденции, които наблюдаваме в икономиката, да се задълбочат - повишени възнаграждения, печалби на корпорациите, повишени приходи от данъци. Тогава ще се почуства облекчение и за фиска.
По-лека година ли ще бъде 2011 г.?
- Иска ми се да съм оптимист, но не може да се изключи напълно сценарият за втора вълна на кризата. Има сигнали, които говорят за такава възможност - например липсата на планиране на компаниите в средносрочен план, даването на поръчки в кратък времеви период и т.н. Има неустойчивост, която допуска възможност за втори спад.
Ако има втори спад, по-леко ли ще минем през него?
- При всички случаи няма да е по-леко, защото резервите са изчерпани. За съжаление сме малка страна и не можем да влияем на световната икономика. Но можем да разработим отсега система за ранно предизвестяване и съответно - арсенал от мерки за смекчаване на такива движения.
Още от интервюто на „Стандарт"
„Работим по второ трасе на регистъра за емисии на парникови газове", казва в интервю за „Класа" Ваня Григорова, изпълнителен директор на Изпълнителната агенция по околна среда
Г-жо Григорова, как се промениха функциите на агенцията и как тя се преструктурира?
- В началото на август с постановление на МС се одобри новият правилник на агенцията. Преструктурирането не е радикално, тъй като агенцията се развива постоянно с отварянето на страната ни към ЕС и други международни структури. Върнахме някои добри елементи, които по политически причини бяха разрушени. Дирекция „Информационни технологии, поддръжка на информационни системи и връзки с обществеността" например беше разпокъсана като дейност в други отдели и дирекции. Агенцията преживява второ по-сериозно преструктуриране след 2007 г. като общо 90 души вече са пренасочени към екоминистерството или са съкратени. Това е максимумът. С новия правилник на агенцията има и нови задължения. Транспонираха се две нови директиви - за вещества, замърсяващи водите, и за морската стратегия. Агенцията ще прави вече инвентаризация на замърсяващите вещества в отпадъчните води. Това ще става с наличния състав. Освен това ще се прави не само мониторинг, но ще се дава и експертна оценка за състоянието на околната среда. Имаме задача в рамките на сегашния бюджет да правим прогноза за следващия. Това ни кара да работим на минимум разходи. Системите, с които поддържаме състоянието на околната среда, са оборудвани преди 10-15 г. и голяма част вече се амортизират. Става дума за системи, с които се измерва радиационният гама-фон например. Сега разработваме система за биологичното разнообразие, събираме актуални данни за популации на мечките. За тази година нямахме възможност, вероятно и следващата няма да купуваме оборудване.
Как ще се подобри националната система за мониторинг на околната среда, сега тя е непълна?
- Изискванията на Европейската агенция по околна среда са такива, че ние трябва да поддържаме международен стандарт на подадената информация. Като изпълнител, най-вече по международни докладвания на състоянието на околната среда, ние имаме пълна сравнимост и валидност на данните. Дори от 33 страни - членки на европейската агенция, ние сме сред 10-те, които в срок представят своя национален доклад. Той е част от доклад за състоянието на околната среда на европейско ниво. Документът ще е готов през ноември. Другото предизвикателство на системата са инвентаризациите. Агенцията е отговорна за мониторинга на национално ниво. Правим инвентаризации по въздух и по води засега. Те са унифицирани формати за предоставяне на данни, които засягат и икономиката на страната, защото се обобщават по стопански дейности. Знаете колко важна се оказа необходимостта от качествена инвентаризация на парниковите газове. Заради пропуски на предишното ръководство за създаване на система с обучени хора липсата на координация между ведомствата доведе до отнемане на акредитацията на страната за участие в европейската схема за търговия с емисии. Не сме първата държава, няма да бъдем и последната, която губи своята акредитация. Затова предстои да представим на МС правилата за работа на националната система за мониторинг.
Какво правите за възстановяване на акредитацията?
- Работим непрекъснато и се стремим до края на годината да изпълним всички изисквания, за да представим подобрена инвентаризация на парникови газове. Използваме времето за усъвършенстване на тази система, имаме потвърдено второ трасе на регистъра, през който се правят транзакции и е част от международна система. В момента се правят технически прегледи и изпитвания. Едното трасе работи за транзакции, през другото се извършват тези периодични задължителни за операторите у нас тестове. Сега концентрираме познанията, базата данни, които имаме, но не са били използвани.
Още от интервюто на „Класа"
„Ще сливаме линии на градския транспорт", казва в интервю за „Монитор" Любомир Христов, зам.-кмет по транспорта на София
Господин Христов, според данни от международно проучване паркирането на частните паркинги в София е най-евтино на Балканите. Общината планира да увеличи цената на паркиране в синята зона. Кога ще стане това?
- Знаете, че има разработена концепция за промяна на организацията на паркирането в София. Предлага се и промяна на стойността на паркирането в централната част на града. Този проект обаче все още е предмет на едно широко, продължително обсъждане и е рано да се коментира въпросът за това дали и с колко ще бъде увеличена цената. Темата е с голямо значение на живеещите и гостите на града. Дори и хората, които не управляват автомобили, индиректно са засегнати.
Може ли да тълкуваме това „продължително обсъждане" като ход назад от страна на общината в идеята синята зона в най-идеалния център да струва 3 лева на час?
- Не искам да коментирам конкретни стойности на платеното паркиране. Всички цени, които станаха обществено достояние или предмет на обсъждане, за мен са относително хипотетични на този етап. Окончателната цена ще бъде определена с решение на общинския съвет. Цената е важен елемент, но за мен по-скоро би следвало да се изясни как ще бъде организирано паркирането в центъра и около вторичните центрове, които се оформиха около търговските комплекси и бизнес зони. Обсъждането е продължително и заради това, че имаме нормативно ограничение, което скоро ще бъде преодоляно.
Какво е това нормативно ограничение?
- В Закона за движение по пътищата е записано, че зоните за краткотрайно платено паркиране са с времетраене от 30 минути до 3 часа. Заради това в момента не сме в състояние с наредба на общинския съвет да уредим по-дългото пребиваване в синята зона на колите на живеещите в центъра на града. Очаква се законът да бъде преразгледан през следващата сесия на парламента. Имаме разговори с депутати, аз се надявам, че те ще подкрепят тази промяна.
Съдът отмени винетките. Как ще паркират тези хора в бъдеще?
- Ще има някакъв отличителен знак. Дали ще е карта или стикер, или друга форма на идентифициране? Това е технически въпрос. По-важното е да имаме правно основание да променим наредбата. Липсата на такова е една от причините за забавяне на процеса.
От юли градският транспорт мина на лятно разписание, като след 20 часа се движи на интервали от 20 и повече минути. Това резултат от финансови проблеми ли е?
- В рамките на ресурса, с който разполагаме, и в резултат на преброяванията, които се правят, от Центъра за градска мобилност предложиха едно такова разписание. Целта е оптимално използване на ресурса. Според нас не е много разумно в момента, в който търсенето на услугата е незначително, да се предлага същата услуга, както в зимния сезон. Затова и направихме тази редукция, която е относително ефективна.
Още от интервюто на „Монитор"