След първият неуспешен опит, когато в понеделник бе отхвърлен планът за спасяване на финансовия сектор на САЩ на стойност 700 милиарда долара представен от министърът на финансите на САЩ Хенри Полсън (един от главните негови автори), той бе приет в петък в Камарата на представителите (долна камара на Конгреса на САЩ ) с 263 гласа "за" и 171 "против". Законът дава безпрецедентни правомощия на министерството на финансите на САЩ да се намесва във финансовия сектор. Перифразирайки думите на един известен анализатор «замириса на Кейнс и на социализъм».

И Америка доказа, че предизборната икономика е повече политика, отколкото реални стопански решения. Вината за най-тежката финансова криза в САЩ от времето на Голямата депресия е най-вече на алчните инвеститори от Уолстрийт и на републиканското правителство на Джордж Буш, според социологическо проучване сред американските избиратели, проведено от в. "Лос Анджелис таймс" и агенция Блумбърг. Нещо като «американският империализъм» и неговите съюзници, които пречеха на социалистическото ни развитие.

Основният проблем на едно такова екстрено замиване на следите се състои в това, че се решават текущи проблеми с непазарни прийоми и по този начин американската администрация ще положи основите на едно разрастващо се явление при бъдещи финансови сътресения. Остава открит въпросът, как това огромно финансово регулиране ще се отрази на бъдещото развитие на финансовите пазари, и по-точно в средносрочна и дългосрочна перспектива? Според мен ако става въпрос в дългосрочен план, това не е никак добър сигнал.

Освен това изпълнението на плана Полсън предизвиква доста сериозни въпросителни:

  • На първо място, възниква въпроса, дали този ресурс е достатъчен за да се успокои паниката на финансовите пазари След приемането на «Плана Полсън» министърът на финансите получава правото да използва 250 млрд. долара от федералния бюджет, за да изкупи «лошите дългове» на компаниите и да стабилизира финансовия пазар. Освен това, още 100 млрд. долара министерството на финансите може да получи с разрешение на президента и още 250 млрд. долара със санкцията на Конгреса. Нещо повече, «Акта за извънредна икономическа стабилизация 2008 г.», обещава и пакет данъчни облекчения за бизнеса и физическите лица за около 100 млрд. долара. Въпреки този огромен финансов ресурс американските фондови индекси закриха търговията на минус поради безпокойството, че тези 700 млрд. долара ще са недостатъчни за преодоляването на кризата. Според експертни мнения, за кардинална промяна на ситуацията са необходими системни мерки и и възстановяване на доверието в американската икономика, а не еднократно изливане на пари;
  • На второ място, на каква цена ще се изкупуват активите. Вече не съществува понятието «справедлива» пазарна оценка, както по отношение на ипотечните книжа, така и по отношение на другите активи на финансовите институции. А ако изкупуването стане на база счетоводна стойност, то това ще е добре за банките, но пък ще пострадат интересите на данъкоплатците, за чиито пари ще се извърши изкупуването. Неслучайно плана Полсън предизвика негодувание сред данъкоплатците и преди десетина дни те дори проведоха митинг на Уолстрийт;
  • Трето, «плана Полсън» налива финансов ресурс не отчитайки факта, че от една страна, негативно влияние върху пазара могат да окажат и макроикономическите данни, особено тези касаещи пазара на труда, а от друга - времевия фактор. Безработицата в САЩ през септември достигна 6,1% и надхвърли естественото си равнище и то при условие, че не са отчетени данните за селското стопанство. Намаляването на заетостта е най-голямото за последните 5 години - 159 000 по-малко работни места при очаквани 105 000. Всичко това дава поводи за безпокойство и увеличава несигурността на пазара. «Хората са обезпокоени от това, че финансовото вливане няма да помогне на кредитните пазари», според думите на Антъни Конрой, водещ трейдър на BNY Convergex, афилирана с Bank of New York. Основният проблем, който трябва да разреши плана Полсън е не толкова финансовата инжекция за американската икономика, а по-скоро връщането на доверието към финансовата система. Това обаче трудно може да стане с един еднократен финнасов акт, колкото и да е значителен той, т.е. изсква се време за това. Според прогнозите на редица експерти, това как ще сработи плана Полсън, ще видим най-рано следващата година, а дали това ще е успешно или не вероятността е 50%, т.е. «или-или».
  • Четвърто, нужната сума от 700 млрд. долара ще увеличи американския държавен дълг, който и без това вече е с гигантски размери и след тази финансова инжекция за финансовия сектор ще надхвърли 11 трилиона долара и ще увеличи бюджетния дефицит;
  • Пето, конгресмените поискаха, цялата финансова помощ от 700 млрд. долара да бъде разделена на траншове и разположена във времето, като всеки транш трябва да бъде одобряван от президента, Конгреса или негови представители, които да оценяват обосноваността и ефективността на изкупуването. Това доказва тромавостта на държавната намеса. В същото време Уорън Бъфет хвърли 5 млрд. долара собствени пари в кризата давайки ги за Goldman, но както се изрази един американски анализатор, те тежат много повече, отколкото правителствените стотици милиарди.

Легендарният американски финансист Уорън Бъфет нарече сегашната криза «икономическият Пърл Харбър» и заяви, че това е последното, което би искал да направи Полсън (да хвърли 700 млрд. долара срещу кризата), но друг вариант засега няма. Бившият генерален директор на Goldman Sachs Полсън се надява, че след тази финансова интервенция, банките ще се освободят от своите «токсични ценни книжа» и отново ще започна да предоставят кредити една на друга и ще могат да преодолеят колапса. На практика този план е най-крупната правителствена намеса от времето на Великата депресия.

Засега надеждите на американската администрация не се оправдават. Въпросът е дали българската администрация е подготвена за разрастващата се криза или по-скоро спи върху прогнозите, че рецесията ще ни отмине и единствените последици за родната икономика ще са увеличените лихвени равнища, слабо забавяне на стопанския ръст и темповете на развитие в строителния сектор, вкл. инвестиционната активност.