В края на миналата година Сдружението на издателите на бизнес софтуер разпрати писма до 4 000 малки и средни фирми, с които ги прикани да одитират използваните от тях програми. Повод за това бе започналата борба за легализацията на софтуерните активи на компаниите, тъй като България вече поредни няколко години е на нива над 70% използван пиратски софтуер.

Според управляващия директор на "Майкрософт България" Теодор Милев, изследване на Ай Ди Си показва, че през 2003 г. пиратският софтуер е бил 68% от наличния в страната. През 2004 г. обаче той вече е 72% и се запазва досега, което означава, че се случва нещо доста тревожно в родното стопанство от гледна точка на легалните производители. Този нелегален софтуер обаче "позволява" на значителна част от българите да навлезат в света на Интернет и електронните технологии, които без липсата на ментета биха били недостъпни за него поради високите цени.

Пиратският софтуер обаче е само една малка част от ширещите са на стоковите пазари ментета. Цигарите, CD и DVD, детските играчки, стоки от текстил и храни са петте най-често фалшифицирани стоки. До 30% от фалшивите лекарства са не само без лечебен ефект, но са и вредни за здравето на хората, сочи доклад изнесен на Третият глобален конгрес за борба с контрабандата на фалшиви стоки и пиратството Между 10% и 30% от резервните части за автомобили в някои страни са фалшиви, което застрашава сигурността и живота на потребителите, отчете форумът. Според проучване на Световната митническа организация 58% от фалшивите стоки се произвеждат в Китай, 12% - в Хонконг. Само в САЩ фалшивите стоки, произведени в Китай, достигат до 80% от цялата пиратска продукция, внесена за 1 година в страната.

Редовно българинът потребяваше фалшив алкохол и цигари рискувайки живота си, но благодарен на ниските цени, носеше маркови дрехи за няколко лева, слушаше най-новата музикална продукция на символични цени, както и гледаше най-новите филмови продукции "без пари". Оказа се обаче, че налива гориво и в бензиностанции-менте, според думите на еврокомисарят за митниците и данъците Ласло Ковач, който преди време визира България и Румъния.

Производството и разпространението на фалшифицирана продукция у нас в годините на демократичните промени взе застрашителни размери и носи значителни загуби, както на фирмите-притежаващи правата за тяхното производство и разпространение, така и на държавата. Според редица оценки материалните загуби за родните и чуждестранни притежатели на интелектуална собственост поради нарушаване на техните права на територията на България , а също и загубите за бюджета поради неплащане на съответните данъчни задължения се измерват в стотици милиони долари. Само интелектуалното пиратство (филми, музикални звукозаписи, бизнессофтуер и др.) се оценява у нас на близо 23 млн. долара, при повече от 540 млн. долара за света по занижени данни, а според IFPI общият обем на продажбите на пиратска музикална продукция се оценява на 4,5 млрд. долара. Продажбите на пиратски музикални дискове по целия свят възлизат на рекордните 1,1 млрд. копия, или това е 35% от всички продадени дискове. Ако през 2000 г. всеки пети диск е бил пиратски, то през 2003 г. - всеки трети е нелегално произведен.

В "Отчета за търговското пиратство - 2004 г." на звукозаписната индустрия публикуван от IFPI, се посочват 10-те държави, които са неспособни да се справят с пиратството измежду, които обаче не фигурира България. Към този списък са включени Китай със своя пазар от 600 млн. долара, следвана от Русия , където пазарът се оценява на 330 млн. долара и след това следват Бразилия, Мексико, Пакистан, който през последните години се превърна в най-крупния в света производител и износител на пиратски дискове, Парагвай, Испания, Тайван, Тайланд и Украйна. Интересен е фактът, че пазарният дял на пиратската музикална продукция намалява, което до голяма степен е свързано с нарасналия обем на конфискуваните дискове. Тенденция наблюдаваща се и унас. Иззетите пиратски дискове през 2005 г.са с 10% повече в сравнение с предходната, а количеството на конфискуваните оригинални копия използвани за производство на пиратска продукция е 6 пъти повече спрямо предишната година.

От 2004 г. насам е отбелязан рязък скок на легалните продажби на аудиофайлове чрез Интернет. Близо 10 пъти са се увеличили тези продажби.
Борбата с интеректуалното пиратство обаче засега е неравна. От 1999 г. насам са заведени около 200 дела за злоупотреби с нелегален софтуер, а издадените присъди се броят на пръстите на едната ръка. От всичките наказателни производства първото приключило с присъда дело наложи на нарушителите санкция от 1000 лв. при щети за десетки хиляди долари.

И в България най-продаваните фалшификати засега си остават цигарите, компактдисковете, играчките, козметиката и лекарствата (виаграта). Цигарите-фалшификат обикновено са предназначени за износ и много по-рядко наводняват вътрешния пазар Разбити бяха контрабандни схеми, при които цигари произведени в Близкия изток или Китай се представят за българско производство след като са им подменени веднъж документите за произход в египетско пристанище и после във Варна по направление ЕС.

През последните години на българския потребителски пазар дела на фалшифицираната продукция и интелектуалното пиратство нарастват особено що се касае до такива стоки като обувки (известни спортни марки), маркови дрехи (вкл. дънкови и джинсови облекла), парфюмерия и козметика, лекарства, носители на информация и др. Според оценки на експерти и представители на правоохранителните органи делът на стоките-менте у нас за някои продукти достига почти 80%. Данните за относителния дял на фалшифицирани стоки за някои сегменти на българския потребителски пазар показват, че за някои стоки надхвърляме над 2 пъти средните стойности за света (музикални записи, дрехи, лекарства и пр.).

Неслучайно на няколко пъти бе препоръчвано България да бъде върната в черния списък на САЩ заради пиратските CD. Това бе препоръка на Международната асоциация за интелектуална собственост, поради това, че не се полагат достатъчно усилия за опазването на авторските права най-вече заради уличната търговия с пиратски музикални дискове.

Интересното е, че от втория най-голям производител на пиратски дискове през 1997 г. (първият е Китай). България закри нелегалните поточни линии за CD и на практика ликвидира пиратското производство. В същото време обаче страната ни се превърна в нетен вносител на пиратски дискове. Според някои оценки продажбата на пиратски DVD, например, е по-печеливша от наркотрафика. Така например, филмовото пиратство в Китай е ощетило киноиндустрията с 2,7 млрд. долара през 2005 г.

Не трябва обаче да избягва от полезрението и нарастването на производството на фалшиви пари, въпреки че според експерти едва ли има основание за безпокойство, тъй като на 1 млн. евробанкноти, например, само една се явява фалшива. Лошото е, че се утвърждава виждането, че ментетата-пари, като правило идват от България, Румъния и Литва.
С други думи борбата с ментетата предстои и България трябва да покаже "добра воля" затова особено след членството ни в ЕС.