Думата „лоби" се появява през Средновековието - XVI век, за да обозначи, според едни автори, площадка за разходка на монасите в манастир. Според други - средновековните латинци са използвали думата „лоби" за назоваване на тайни, тесни проходи и скрити, полутъмни галерии в католическите манастири.

Това пише в едноименната книга на издателство "Дамян Яков", в която се проследява произхода и пътя на думата, на понятието и на действието лобизма.

По-късно, през 40-те години на XVII век, тази дума се свързва с коридорите в Британския парламент, където депутатите се срещат с лица, които нямат право да присъстват на парламентарните заседания. Предполага се, че с тези срещи в кулоарите е започнала политическата биография на съвременния лобизъм.

Според друга версия за пръв път понятието за лоби и лобиране придобива политически оттенък в Съединените щати през XVIII и най-вече през ХIХ век по времето на XVIII американски президент Юлисис Грант (1869-1877). След изморителния работен ден той и неговият екип, обикновено вечер, се срещат във фоайето на един хотел с различни хора, за да изслушват техни молби, поемайки ангажименти за тяхното изпълнение.

Управлението по времето на президента Грант е съпроводено с множество скандали за корупция и не случайно той наричал нахалните индивиди, които се опитвали да го заговарят във фоайето на хотела, „тези проклети лобисти".

Думата „лоби" има английски корен („lobby" буквално означава „коридор" - коридор на парламентарната сграда), поради което се вписва основно в англо-саксонската политическа терминология. В самото начало с тази дума се обозначава взаимодействието на различни лица и групи с депутатите в парламента във връзка с приеманото законодателство.

В своята историческа еволюция лобизмът винаги е имал в една или друга степен закрит, дискретен характер. Фактът, че самата дума „лоби" означава коридор, пространство, намиращо се между входа на дадена обществена сграда (хотел, театър, парламент) и нейните основни помещения, навежда на мисълта, че именно в коридорите на различни събрания (събирания на хора) протича изработването

на допълнителна аргументация в полза на един или друг вариант на дадено решение. Вземането на общозадължително решение се предхожда от избор на един от различни негови варианти. В този смисъл лобирането се свързва с умело използване на определени техники и процедури, така че дадено решение да удовлетвори по-скоро

едни за сметка на други интереси, цели, ценности - чрез полагане на допълнителни усилия и създаване на някакви специални условия за достъп до тези, които вземат решенията.

Първообрази на лобитата в зората на капитализма са занаятчийските гилдии и различните професионално-съсловни обединения (търговски и индустриални камари и др.) както в западните, така и в незападните общества (Китай, Япония и др.). Такива предвестници са също картелите, появили се в края на XIX и началото на XX век,

както и кастите в Индия. Лобизмът като политически феномен е продукт на западна-

та модерност, като предпоставките за неговото възникване са свързани най-общо с модерния рационализъм, инструментализъм и бюрокрация в рамките на модерната национална държава в условия на капитализъм. Основните признаци на модерността (модерната епоха), според различни автори, са: науката/разумът (О. Конт); индустрията (Х. Спенсър); търговията (Шотландското просвещение); капитализмът (К. Маркс); рационализмът (М. Вебер).

Авторът на книгата Ивка Цакова е преподавател в катедра „Политология" на Университета за национално и световно стопанство. През 1992 г. защитава докторат на тема „Политическа социализация на личността", а през 2005 г. излиза от печат нейната монография „Лобизъм и демокрация". От 2006 г. е доцент по политология. Лектор е в Нов български университет по дисциплината „Лобизъм" в магистърска програма по политология.