Фермер: Цените на месото и меда най-много се променят по пътя си към търговските вериги

Георги Стоянов е учредител и председател на Български фермерски съюз от 2022 година. Браншовата организация представлява интересите на българските земеделски производители, преработватели и фермери.

Понастоящем той е и управител и едноличен собственик на капитала в "Гебо Консултинг" ЕООД.

Стоянов е магистър по специалността "Финанси", завършена в Стопанска академия "Димитър Ценов" - Свищов.

Източник: Български фермерски съюз

Фермерските хранителни продукти у нас се търсят все повече, поне такова е впечатлението сред купувачите. Г-н Стоянов, Българският фермерски съюз има ли данни, които да потвърждават това за предните 1-2 години?

Да, наблюденията на купувачите напълно съвпадат с тенденциите, които отчитаме през последните 1-2 години. Данните, с които разполагаме, показват стабилен ръст при търсенето на фермерски хранителни продукти, особено сред потребители, които търсят чисти, натурални и местно произведени храни. Това се вижда както в увеличението на продажбите на фермерските пазари и специализираните магазини, така и в нарастващия брой домакинства, които се ориентират към директни покупки от производители.

Освен това, засиленият интерес към фермерските продукти се отразява и в развитието на различни инициативи за къси вериги за доставка, както и в нарастващото доверие към българските производители.

Потребителите все повече ценят прозрачността на производствения процес и гарантираното качество, което фермерските продукти предлагат.

В тази връзка, от кои региони на страната браншовата организация има повече членове и производители на какви продукти са те?

Нашите членове са от цяла България и представляват широк спектър от селскостопански производства. В различните региони на страната се наблюдава специализация според природните дадености - например, в Южна България имаме силно развито овощарство и лозарство, докато в Северна България са концентрирани повече зърнопроизводители и животновъди.

Производителите, които членуват в Българския фермерски съюз, се занимават с отглеждане на плодове и зеленчуци, производство на мед, млечни продукти и месо. Освен това имаме и членове, които работят в сферата на преработката на храни, рибарството и аквакултурите, винопроизводството и други аграрни дейности.

Тази широка представителност ни позволява да работим за интересите на всички фермери и да подпомагаме развитието на българското земеделие като цяло.

Г-н Стоянов, какви са най-големите проблеми на българските фермери понастоящем по Ваше виждане? Държавата може ли да помогне за решаването им?

За съжаление, проблемите на българските фермери са наистина много и изискват спешни решения. Сред основните предизвикателства са:

Проблемите с напояването - недостигът на вода и остарялата инфраструктура правят земеделието по-рисково и по-скъпо.

Липсата на пазар, особено за по-малките производители - достъпът до големите търговски вериги е труден, а липсата на ефективни къси вериги на доставка ограничава възможностите на фермерите да достигнат директно до потребителите.

Вносът на стоки от трети страни - продукти, които не отговарят на европейските стандарти за качество и безопасност, влизат на нашия пазар на по-ниски цени, поставяйки българските производители в неравностойна конкуренция.

Тежките изисквания, наложени от ЕС - макар да са насочени към подобряване на стандартите, често поставят допълнителна финансова и административна тежест върху фермерите, без съответните механизми за подкрепа.

Административната тежест - бюрократичните изисквания често са прекалено сложни и времеемки, особено за малките стопанства.

Липсата на работна ръка - земеделският сектор страда от недостиг на квалифицирани кадри, като младите хора все по-рядко избират да се занимават със селско стопанство.

Според нас, държавата може и трябва да има активна роля в решаването на тези проблеми. Това би могло да стане чрез: инвестиции в напоителни системи, улесняване на административните процедури, субсидиране на малките и средните фермери, защита на вътрешния пазар и стимулиране на младите хора да се занимават със земеделие.

Освен това, развитието на кооперативи и къси вериги за доставки би помогнало на производителите да получават по-добри цени за своите продукти, а на потребителите би осигурило достъп до качествена местна храна.

Фермерските пазари (на открито) се радват на все по-голяма популярност. А възможно ли е те да се организират на повече места и по-често?

Развитието на фермерските пазари е една от нашите основни каузи, защото те са основно средство за осигуряване на пазар за производителите и за скъсяване на търговската верига.

Нашата цел е да дадем възможност на повече фермери да предлагат продукцията си директно на потребителите, като по този начин се гарантира по-добро качество, справедливи цени и подкрепа за българското земеделие.

Вече сме организирали фермерски базари под формата на изложения, като част от инициативи, подкрепени от Министерството на земеделието. Това е доказателство, че този модел работи и че има голям интерес както от страна на производителите, така и от потребителите.

Апелираме за още по-сериозна подкрепа от държавата в тази насока - чрез улесняване на административните процедури за организиране на фермерски пазари, предоставяне на подходящи локации и финансова подкрепа за малките производители. Убедени сме, че с правилните мерки тези пазари могат да станат по-чести, да се провеждат в повече населени места и да имат още по-важна роля в развитието на българското земеделие.

Цените на храните на фермерските пазари са много добри спрямо качеството, вероятно в голяма степен заради липсата на междинни прекупвачи. Имате ли впечатления при кои видове стоки разликата в цените на фермерските продукти и тези в големите магазини е най-голяма?

Да, именно липсата на междинни прекупвачи дава възможност на фермерските пазари да се предлагат продукти с високо качество на справедливи цени както за производителя, така и за потребителя.

Наблюденията ни показват, че най-голяма разлика в цените спрямо големите търговски вериги се наблюдава при млечните продукти, меда, пресните плодове и зеленчуци, както и при месото и месните деликатеси.

Например, традиционните фермерски сирена и кашкавали често са на по-достъпни цени спрямо аналогичните висококачествени продукти в магазините, а в същото време са произведени по традиционни методи, без добавки и консерванти.

При меда също има съществена разлика - фермерските производители предлагат чист пчелен мед директно от пчелина, без примеси, докато в търговските вериги често се намират смеси или вносни алтернативи с по-ниско качество.

Същото важи и за сезонните плодове и зеленчуци - на фермерските пазари те не само са по-пресни и с по-добър вкус, но и често са на по-конкурентни цени, защото фермерите не плащат високи търговски надценки.

Г-н Стоянов, Фермерският съюз обмислял ли е идеята да бъдат създадени верига магазини и /или да има запазена марка на фермерските продукти на организацията?

Да, обмисляли сме тази идея и смятаме, че създаването на верига магазини за фермерски продукти, както и запазена марка на организацията, биха били важни стъпки за развитието на сектора.

Една такава инициатива би позволила на производителите по-лесен достъп до пазара и по-добра разпознаваемост на техните продукти, а на потребителите - гаранция за качество и произход.

Разбира се, това е свързано с редица предизвикателства, включително логистика, сертифициране и подкрепа от институциите. Но ние продължаваме да търсим възможности за развитие в тази посока, защото вярваме, че подобна стъпка ще бъде в полза както на фермерите, така и на българските потребители.

Много хора свързват фермерските продукти и с чисто производство, т.е. смятат се от категорията на биопродуктите - може ли всъщност да се прави такова сравнение?

Наистина, много хора свързват фермерските продукти с биопродуктите, но между тях има съществена разлика, която е и нормативно регламентирана. Биопродуктите са произведени съгласно строги стандарти, които изключват употребата на синтетични торове, пестициди и на ГМО, както и подлежат на специално сертифициране.

В същото време, фермерските продукти, макар и не винаги със сертификат за "био", се отличават с високо качество, свежест и автентичност. Те идват директно от стопанствата, често са произведени по традиционни методи и без масовата индустриална обработка, характерна за големите търговски вериги. Това означава, че един продукт, излязъл директно от фермата, може формално да не е "био", но въпреки това да е произведен с минимална намеса и с уважение към природата.

Важно е потребителите да бъдат информирани за тези разлики, защото фермерските храни са ценни не само заради своя вкус и хранителна стойност, но и заради подкрепата, която осигуряват на местното земеделие и устойчивото производство.