"Работодателите искат национализация в енергетиката", четем на първа страница в. "Капитал Daily"
Вид одържавяване на централите за възобновяема енергия, неясно желание за покупка или продажба на дялове в двете американски централи "AES Марица изток 1" и "Контурглобал Марица изток 3", закриване на Български енергиен холдинг и фалит на Националната електрическа компания. Това са част от предложенията за реформи в изготвения проект на пътна карта в енергетиката (виж прикачения файл) от четирите национално представени работодателски организации - КРИБ, БСК, АИКБ и БТПП. За документа се говори отдавна, но в сряда стана публичен. От БСК разпространиха съобщение, според което предложените мерки са били обсъдени в началото на октомври с министрите на енергетиката, финансите и председателя на комисията по енергетика в парламента. На срещата е присъствал и вицепремиерът Томислав Дончев.
Прочети още от в " Капитал Daily"

"Данъчни ровят в автокъщите", пише в. "Стандарт"
Служители на НАП и икономическа полиция подхванаха автокъщите в София заради съмнения в укриване на ДДС. Масово автоджамбазите извършват продажбите на коли като сделка между физически лица и по този начин заобикалят плащането на данъка. Става въпрос за сериозни суми, които не влизат в хазната всяка година, а търговците по този начин успяват да спестят няколко милиона за себе си. "Започнахме проверка на всички продавачи на автомобили на територията на Горубляне, защото именно тук са локализирани по-голямата част от автокъщите в София", каза пред "Стандарт" Владислав Василев, началник сектор в отдел "Оперативни проверки" на НАП. Разпореждането за проверката е лично от финансовия министър Владислав Горанов, който иска да изкара сектора изцяло на светло. Данъчните тръгват и по други големи борси за стари коли в цялата страна.
Прочети още от в. "Стандарт"

"Бизнесът иска фалит на НЕК и закриване на БЕХ" е заглавиe от в. "Труд"
Бизнесът предлага да се търсят начини за фалит на НЕК и закриване на Българския енергиен холдинг (БЕХ).Това става ясно от т.нар. Пътна карта за неотложни реформи в енергетиката, разпространена от четирите работодателски организации - Конфедерация на работодателите и индустриалците в България, Асоциация на индустриалния капитал, Българска стопанска камара и Българска търговско-промишлена палата.
Иска се също продажба на проекта за АЕЦ „Белене", участие на бизнеса в Комисията за енергийно и водно регулиране, постепенно преминаване към свободен пазар на ток и прекратяване на преференциалните цени за електроенергия.
Прочети още от в. "Труд"

"Фирмите ще декларират пред НАП само колите и имотитe" е водещo заглавиe на в. "Сега"
Новият ред за деклариране пред НАП на фирмени покупки, които могат да се ползват и за лични нужди, ще се прилага само за коли и недвижими имоти. Фирмите ще са задължени да подават декларация, че са придобили такива активи и са си възстановили ДДС, ако данъчната основа при колите надхвърля 5000 лв. При имотите стойност не се сочи. Тепърва ще се изготвя методика, по която да се определя как ще се изчислява делът на личното ползване.

Това предвиждат окончателните редакции на промените в Закона за ДДС, одобрени от кабинета вчера. Тазгодишният пакет с промени в данъчните закони мина сериозна редакция още по време на общественото обсъждане, след като и партньорите във властта, и бизнесът, и синдикатите отправиха остри критики към част от текстовете.
Прочети още от статията на в. "Сега"

„Промени в данъчните закони одобри правителството", четем във в. „24 часа"
Министерският съвет одобри проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗИД на ЗКПО). С промените се хармонизира и привежда в съответствие националното данъчно законодателство с изискванията на европейските директиви в областта на прякото облагане, съобщиха от правителствената пресслужба след заседанието на МС днес.
В преходните и заключителни разпоредби на проектозакона са предложени промени в Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) и в Закона за ограничаване на плащанията в брой.
Прочети още от в. „24 часа"

„Кредитори са поискали несъстоятелност на "Енемона"", пише в. "Капитал Daily"
Няколко кредитора на строително-инженеринговата компания "Енемона" са поискали да бъде обявена в несъстоятелност, показват данни в Софийския градски съд. Искове са подали Сосиете женерал Експресбанк, ИНГ банк, дружествата "Киди и Ко" и "Кабита". От ИНГ банк са поискали несъстоятелността и на дъщерната компания "Енемона ютилитис". Първият иск е подаден от "Кабита" на 28 август, а три дни по-късно е образувано дело. От дружеството обясниха пред "Капитал Daily", че са оттеглили иска си скоро след това, тъй като от "Енемона" са се издължили. От компанията, която се търгува на борсата, уверяват, че ще си платят, макар и с разсрочване, и посочват като причина за проблемите забавени плащания от клиенти. За финансовите трудности на дружеството има сигнали от няколко години в отчетите, които често излизат със закъснение, както и от докладите на одитора. КФН пък забраняваше да се разпределя дивидент заради проблем в отчетите
Прочети още от в " Капитал Daily"

„БНБ ще може да налага смени в бордове на банки", пише в. "Сега"
БНБ да може да иска освобождаване на мениджъри на банки, за които се смята, че не изпълняват адекватно задълженията си. Това е една от препоръките към Централната банка в доклада на Международния валутен фонд (МВФ) и Световната банка (СБ).

Международните институции предлагат да се осигури повече контрол от страна на БНБ над акционерите на търговските банки. Според доклада трябва да се предвиди законова разпоредба, с която банките да бъдат задължени незабавно да уведомяват надзора за всяка съществена информация, която би се отразила негативно на акционери, които имат съществено участие. От МФВ и СБ съветват БНБ още да общува "интензивно" с управителните и надзорните съвети на банките.
Прочети още от в. "Сега"

"Високи обезщетения за катастрофи" пише в. „Труд"
Лимитът на обезщетението при инцидент в градския транспорт се вдига от 20 хил. на 50 хил. лева. Това предвижда приетият на първо четене от парламента проект на нов Кодекс за застраховането, който ще влезе в сила от 2016 г.
Ръст на застрахователното покритие се предвижда и по задължителната „Гражданска отговорност". Застрахователите ще изплащат до 10 млн. лева при смърт на пътя, без значение от броя на пострадалите. Досега при фатален край се изплащаха до 2 млн. лева за едно лице и до 10 млн. лева за повече.
Прочети още от в. „Труд"

„Неравенството в училище води до неграмотни студенти", пише в. „24 часа"
Висшето образование е добавена стойност. А училищното ни образование е най-сегментираното в Европа.
Дванадесет професори по философия от български университети написаха отворено писмо с тревожни констатации за българското образование. Основната е, че за мнозина нашето висше образование не е достатъчно добро и те заминават да учат в чужбина.
А голямата част от останалите не са достатъчно добри за нашето висше образование, но университетите са принудени да ги приемат, за да се издържат. Констатация по същество вярна, но какви са първопричините? Те не могат да бъдат коригирани с промени във висшето образование (не че отричам необходимостта от тях).
Прочети още от статията на в. „24 часа"

„Отстъпките събарят лекарствата-сираци", пише в. "Стандарт"
Лечението на 3000 души с редки болести е поставено на карта. Експертите препоръчват индивидуален подход на договаряне.
40 млн. лв. очаква да спести здравната каса за тази година от разходите си за лекарства чрез задължителните отстъпки, които дават фирмите. Този механизъм за споделяне на финансовия риск е разпространен в цял свят. Определени групи заболявания, каквито са редките обаче, в другите страни, се финансират по различни правила. Причината е, че те засягат много малко пациенти, но са изключително скъпи и автоматичното налагане на отстъпки крие риск от ограничаване на достъпа до тях. Тъй като темата е изключително актуална за нашата страна, решихме да представим как е решен въпросът по света. Европейският опит е обобщен в доклад нa Центъра за оценка на здравните технологии и Института за редки болести у нас. Той се нарича "Комплексен анализ на достъпа до лекарства сираци в България".
Над 3000 души са пациентите с редки болести у нас. За миналата година здравната каса е дала 72 млн. лв. за лечението им. Очакванията за тази са аналогични. С въвеждането на задължителните отстъпки от 10% обаче фирмите ще трябва да върнат около 7 млн. лв. в бюджета на касата.
Прочети още от в. "Стандарт"