„Заради мудни бюрократи еврофондовете едва кретат", разкрива от първата си страница „Сега"
Мудни и некомпетентни бюрократи провалят амбицията на правителството да навакса колосалното изоставане с еврофондовете, наследено от тройната коалиция. От над 13 млрд. лева, които са заделени за България в бюджета на ЕС за периода 2007-2013 г. по седемте оперативни програми, до момента са използвани едва 13.5%. Това показват официалните справки за напредъка към 31 юли.

При това половината от средствата все още изобщо не са договорени, което означава, че тепърва трябва да се правят процедури, да се одобряват проекти, да се подписват, изпълняват и отчитат контракти. Неправителствената Коалиция за устойчиво развитие представи вчера годишния си доклад за усвояването на евросредствата, който разкрива защо работата не върви - както и в предишните години бюрокрацията остава основен проблем.

Процедурите са излишно сложни, администрацията - мудна и неотзивчива, а понякога чиновниците се държат "аристократично" и забравят, че трябва да служат на гражданите, пише в доклада за лошите практики.

За одобрението на проекти по Програмата за развитие на селските райони например са нужни от 12 до 18 месеца, след което желаещите разбират, че ресурсът по мярката, за която кандидатстват, е бил изчерпан. Освен това кандидатът за субсидии се третира не като равноправен партньор, а като потенциален мошеник и престъпник.
Още от статията на „Сега"

"Летище София" натоварено да търси пари и за Балчик", съобщава от първата си страница „Дневник"
Правителството се отказа с пари от бюджета да превръща в гражданско военното летище в Балчик. Вместо това прехвърли задачата на държавната компания "Летище София", която ще трябва да го управлява и поддържа, докато се намери концесионер за него.

Решението беше взето от кабинета в сряда, като идеята за развитие на алтернативна аерогара на Северното Черноморие е лично на премиера Борисов. Мотивите му - да се разбие монополът на варненското летище, да се облекчи трафикът през лятото в морския град и да се развият бизнесът и туризмът на север.

Преобразуването на летището в Балчик трябва да стане до пролетта на следващата година, а за това ще са нужни 40 млн. лв. по оценки на транспортното министерство. В съобщението на правителството не се съобщава дали сумата трябва да се осигури от софийското летище, но по информация на "Дневник" това ще е точно така.

Не е ясно обаче как то ще ги осигури и дали това ще се отрази на плановете му да разшири двата си терминала. Един от вариантите, за който няма окончателно решение, е летището в София да бъде дадено на концесия. Ръководството на фирмата планира и по-малки разширения със собствени средства.

Тя има и два заема за 100 млн. евро, а печалбата му за миналата година е 14 млн. лв. Вчера от държавната компания не отговориха как ще се справят с бъдещите инвестиции в София и Балчик.
Още от статията на „Дневник"

„Анализатори тенденциозно подценяват българската икономика" е водещото заглавие на рубриката „Икономика" на вестник „Монитор"
Българската икономика тенденциозно се подценява от местни и чужди анализатори и особено от международни финансови институции. Това коментира пред „Монитор" финансистът Емил Хърсев. Той обясни, че когато се гледат данните за брутния вътрешен продукт (БВП), това трябва да се прави за три години назад, след като статистиката е направила всички актуализации и ревизии на данните, или т. нар. adjustmеnts. "Тоест ние през цялото време сме си мислили, че при нас положението е било по-зле, а то е било по-добре", допълни Хърсев.И добави: „Докато западните страни са номер едно по хвалба, при тях корекциите по-често са в посока надолу.

Дори и не за период от 3 години назад, данните на НСИ показват, че експресните оценки действително подценяват икономическия ръст. Така например за последните три месеца на 2010 г. експресните оценки са отчели ръст на БВП от 2,1% на годишна база, а впоследствие той е бил ревизиран на 2,8 на сто. За първото тримесечие на тази година от 2,5% в експресните оценки в окончателните икономическият растеж се подобрява на 3,4 на сто. За периода от април до юни 2011 г. все още имаме само експресни оценки, според които в сравнение с първите три месеца на годината икономиката е отчела 1,9% ръст, а на годишна база той е 0,1 на сто.

Причината за разминаването обаче не е някаква грешка или манипулация от страна на статистиката. Тя се дължи на това, че експресните оценки са най-ранната картина на икономиката. За тях се използва ограничена и непълна информация, експертни оценки и модели за поведението на компоненти в състава на БВП, за които към момента не е налична директна информация.

На въпрос дали можем да очакваме сериозна ревизия в данните за икономическия ръст на България в контекста на очакванията за нова рецесия в световен мащаб Емил Хърсев коментира, че ако има ревизия, тя ще е в посока само нагоре. Едно от обясненията за това според него е, че при всякакви кризисни явления малките и средни предприятия, които доминират в икономиката ни, се изпокриват и минават в сивия сектор.
Още от статията на „Монитор"

„ЕС и НАТО размразяват $100 млрд. за либийските бунтовници", съобщава от първата си страница „Класа"
В последните дни на режима на Муамар Кадафи ЕС и НАТО предприеха първите стъпки в помощ на преходното правителство в Либия и размразяването на блокирани авоари, съобщи „ЕурАктив".

Представители на двете организации обявиха, че са започнали преговори за постигане на международно споразумение за гарантиране на помощи и размразяване на около 100 млрд. долара от авоарите на Кадафи в чуждестранни банки, въпреки че Полковника все още е на свобода.

„Това е богата страна. Въпросът е как да накараме икономиката да заработи отново бързо", каза европейският дипломат номер едно Катрин Аштън на пресконференция във вторник. По думите й преходната администрация в Либия ще има нужда от средства, за да осигури заплати за служителите в публичния сектор, както и да гарантира, че в магазините няма да има недостиг на стоки, а икономиката ще може отново да се развива.

Администрацията на американския президент Барак Обама обяви вчера, че през следващите дни либийската опозиция ще получи достъп до 1,5 млрд. долара от размразените авоари на Кадафи, съобщи АП. В САЩ те възлизат на около 37 млрд. долара, като по-голяма част от тях са във вид на недвижимо имущество и други авоари, а много малка част са в брой.

Във Великобритания има замразени либийски авоари за около 20 млрд. долара. Британският премиер Дейвид Камерън обяви в понеделник, че страната скоро ще деблокира тези средства, за да помогне на либийските бунтовници да установят ред. Правителствата на Австрия, Португалия и Испания все още не са разкрили размерите на авоарите на либийския режим в техните страни.
Още от статията на „Класа"

"Бумът в туризма се оказа пушилка", обобщава „Сега"
Бумът на летовниците по нашите курорти, които НСИ отчете наскоро, се оказа доста спорен. Въпреки уверенията на националната статистика, че тази година туристите по нашето Черноморие са се увеличили с 20%, се оказа, че държавните институции не са наясно колко души реално са посетили курортите това лято. Разминаването цъфна заради обещанието на премиера Бойко Борисов до май догодина мръсните води да спрат да се изливат директно на плажовете, а най-късно до 2 г. да бъде изградена канализация.

"Има жестоко разминаване в цифрите. Току-що установихме с няколко министри, че община Созопол, когато иска да увеличи цената на пречиствателната си станция, подава, че в курорта има 80 000 легла, но по данни на Министерството на икономиката и туризма се плащат такси за 2000 легла. Е, колко туристи в крайна сметка и колко легла има в община Созопол", запита регионалният министър Росен Плевнелиев. Трета проверка - на ВиК дружествата за консумираната вода, пък показала, че в разгара на сезона в града имало не повече от 40 000 души. Плевнелиев се закани да не отпусне и един лев за канализация, ако цифрите от три различни източника не съвпаднат, тъй като строежът става с пари от ЕС.

Далеч по-сериозно е разминаването за Несебър. Там кметството подало данни за 650 000 легла, а по статистика на ВиК дружеството ставало въпрос за 350 000. "Общините по морето отдавна трябваше да имат общи устройствени планове, но е много удобно на кметовете да няма такива, защото тогава те работят на парче", коментира Плевнелиев.
Още от статията на „Сега"

„Данъчни проверяват сметки в Швейцария", съобщава „Стандарт"
Данъчните ще проверяват парите по сметките на родни богаташи в Швейцария. Националната агенция за приходите ще може да получава при необходимост информация от банките в Швейцария за вложенията на българи. Такава възможност предвижда новата спогодба за избягване на двойното данъчно облагане между двете страни, която правителството одобри на вчерашното си заседание. Това значително ще облекчи ревизиите на данъчните на хора, чиито имоти и коли не отговарят на официалните доходи. По-лесно ще се проверяват и богаташи и фирми, за които има подозрения, че са изнесли незаконни капитали в Швейцария. Старата спогодба не даваше такава възможност. Включването на текстове за достъп до банковата тайна, каквито в досегашната спогодба не съществуваха, ще осигурява обмен на банкова информация за целите на данъчните ревизии. Създава се и възможност за предприемане на действия в борбата с изпирането на пари, данъчните измами и избягване плащането на налози се посочва в мотивите за приемането на спогодбата.
Още от статията на „Стандарт"

„Разпространението - особен бизнес" е заглавието на анализ на „Дневник"
Разпространението на вестници - звучи като тема, която има значение само за самите разпространители и за издателите. Потребителят не се интересува как бирата например стига до магазина, той иска да я намира там, където е свикнал. По същия начин за читателя е важно вестникът му да е на сергията. Ако липсва, може да направи усилие да го потърси на друго място, може да се откаже или да си купи друго издание.

Общото между дистрибуцията на бира и вестници е, че трябва да има лоялна конкуренция. Голямата разлика е, че контролът върху разпространението на медии позволява и ограничаване на свободата на словото.

Разпространителският пазар е още по-сложен, защото на него има смесени модели:

- фирми, които доставят изданията и притежават будки

- такива, които само държат сергии

- и трети - издатели, които притежават фирми за дистрибуция и места за продажба. Те разнасят не само своите, но и чужди издания.

Така в последния случай, управлявайки целия процес - от печатницата до сергията - няма пречки да ограничаваш разпространението на конкурентни издания. Тоест изобщо да не извадиш за продажба пакетите с определени вестници и да ги върнеш обратно на издателя като брак (непродадени копия).

Такова подозрение споделиха преди две седмици Кристина Патрашкова и Явор Дачков от седмичника "Галерия" (свързан със сочения за лидер на престъпната група "Октопод" Алексей Петров) и съиздателят на излизащия отскоро всекидневник "България днес" (заедно с Любомир Павлов и Огнян Донев) и на вестник "Ретро" Недялко Недялков.
Още от статията на „Дневник"

„Родни строители бягат в чужбина", информира „Стандарт"
Строителите ни борят кризата с изпълнението на проекти зад граница. Само за година оборотът на компаниите в бранша е паднал с 40%. Затова родните фирми се борят за оцеляване с проекти в чужбина. Това обясни регионалният министър Росен Плевнелиев по БНТ. Българска компания ще изгражда Сметната палата в Прищина, друга родна фирма вече строи тунели в Европа, обясни министърът. Според него обемите за инфраструктурно строителство, за които държавата и общините дават поръчки, не са паднали от началото на кризата. Заради липса на частни инвестиции обаче е почти спряно високото строителство на жилища и молове, затова и фирмите са принудени да се спасяват в чужбина. Златните времена за строителите, когато ръстът на бранша беше 50-60% годишно, няма да се върнат, категоричен е министърът. Според него вместо към наливането на огромни средства секторът трябва да се преориентира към устойчивост и стабилност. Годините, в които строителните компании отказваха поръчки, предприемачите продаваха на една хартийка "на зелено" апартаменти, просто няма да се върнат, обясни Плевнелиев.
Още от статията на „Стандарт"

„С дъщерни дружества в чужбина НЕК може да печели повече", информира „Класа"
Националната електрическа компания (НЕК) да придобие активи от енергийни компании в Югоизточна Европа и да се превърне в сериозен играч в региона. Това предлага зам.- председателят на парламентарната група на ГЕРБ и член на парламентарната комисия по икономика, енергетика и туризъм Валентин Николов. Общественият доставчик може да закупи дял от гръцката енергийна компания PPC, заяви той пред енергийния портал 3Е. Той даде за пример компанията от Гърция, защото заради кризата там се продават активи, които могат да бъдат придобити на по-ниска цена, и НЕК може да се възползва от ситуацията. Според Николов българското дружество може да продава по-скъпо електроенергията си зад граница, ако в региона се създадат дъщерни дружества на НЕК, които да получат лицензи за търговия в съответните страни.

Държавната компания вече има подобно предприятие - НЕКО. То е 50% собственост на НЕК, а другата половина се държи от гръцката компания „Копелузос". Дружеството планираше да построи вятърен парк у нас за 34 млн. евро в района на Кресна. Компанията бе създадена през 2002 г. с идеята да навлезе на гръцкия енергиен пазар, като това до момента не се е случило.

Според депутата в момента НЕК изнася тока по-евтино в сравнение с цената, по която го продава в България. В момента Гърция купува ток от НЕК и го изнася в Италия. Ако се създадат дъщерни дружества, ще бъдат премахнати посредниците в търговията, смята депутатът.

Експерти разкритикуваха идеята на Николов, като изтъкнаха, че НЕК може да купи незначителен дял заради ограничения паричен ресурс, с който разполага. Този дял няма да й позволи да участва реално в решенията на РРС. Те обаче признаха като евентуално предимство покупката на активи на по-ниска цена. „По-важното за НЕК е да предприеме действия за отделянето на Електроенергийния системен оператор(EСО), каквито са изискванията на третия енергиен пакет.
Още от статията на „Класа"

"Защитаваме конфитюра от рози пред Брюксел", съобщава „Монитор"
Сладкото от рози и лютеницата трябва задължително да се защитят в Европейския съюз като традиционни български храни. За това настоява директорът на Института по консервна промишленост проф. Павлина Параскова. Според нея нашите производители вече доста закъсняват с регистрацията на много характерни за страната ни храни пред Брюксел. „Готови сме да подкрепим подобна инициатива", каза за „Монитор" Стойко Кировски, който управлява една от най-големите консервни фабрики у нас, където се приготвя мармалад от рози. Повече от 10 години компанията му изнася продукта за Япония и дори се затруднява да задоволи огромния интерес на азиатците към ароматният десерт.

Освен в Страната на изгряващото слънце сладкото се харчи изключително добре и в другите страни от Източна Азия - особено в Тайван и Сингапур. В Западна Европа пък основните купувачи са Германия, Холандия, Франция и Италия. Освен нас обаче с традиции в производството на този продукт са Турция и Ливан, както и някои други страни, в които вирее маслодайната роза. В страната пък бурканчетата с розово сладко се купуват основно от чужденците като особено характерен за страната ни сувенир.

В момента е на финала процедурата за защита на горнооряховската луканка като продукт с географско указание. Отделно от това тече регистрацията и на няколко други традиционни български продукта като пастърмата и няколко други луканки. Наред с тях проф. Параскова смята, че трябва да се защитят кравето, овчето и козето сирене, както и сладката от зелени смокини и орехчета. Инициативата трябва да е на производителите, докато специалистите от института са готови да подготвят цялата документация, необходима за чиновниците в Брюксел.

Процесът на регистрация е много дълъг, но има и други проблеми, които може да ни препънат по пътя към признаването на тези продукти за традиционни за българина - това е наличието на суровина. Защото е нелепо да говорим за традиционни храни, при положение че нямаме собствени продукти за производството. През последните десетина години в Европа масово навлезе доматеното пюре от Китай. Основното производство на домати на стария континент е съсредоточено в Италия, Испания и Гърция. Извън ЕС пък големи производители са Турция и САЩ.
Още от статията на „Монитор"