Растежът на реалния брутен вътрешен продукт на България се очаква да се ускорява през следващите години - от 1,9% през 2023 г. до 2,2% през 2024 г., 2,7% през 2025 г. и 3,4% през 2026 г. Това се посочва в новата макроикономическа прогноза на Българската народна банка.
През тази година това ще се дължи на по-високия растеж на частното потребление, възстановяване на износа и положителен принос на запасите. Ограничаващи фактори ще са прогнозираният спад на инвестициите в основен капитал и ускореният растеж на вноса.
Темпото на икономиката трябва да се повиши още през следващите две години с помощта на инвестиционната активност около финансираните от ЕС проекти и по-голям износ.
Има обаче и рискове. Някои от тях са свързани с параметрите на все още намиращия се далеч от приемане Бюджет 2025: "Евентуалното предприемане на належащи мерки за фискална консолидация би могло да доведе до ограничаване на икономическата активност, като макроикономическите ефекти ще зависят от вида на предприетите мерки".
Политическата несигурност пък може да удари по инвестиционните проекти, финансирани с национални и европейски средства - част от парите по Плана за възстановяване са обвързани със законодателни промени, които все още не са факт.
Заради "продължаване на процеса на търговска фрагментация и нарастване на геополитическото напрежение в международен план" търсенето на български стоки може да остане по-слабо от заложеното. Растежът на БВП в еврозоната пък има вероятност да не покрие очакванията заради "фактори със структурен характер".
По отношение на инфлацията, очакването на БНБ е тя да се свие значително (от 5% през 2023 г. до 1,9% в края на 2024 г.) заради низходящата динамика на цените на петрола и някои вносни промишлени стоки. След това обаче ни очаква ускоряване до 2,4-2,5% заради подхранвани силно частно потребление и растеж на разходите за труд разходи в сферата на услугите.
БНБ са ревизирали прогнозата си за инфлацията в посока по-нисък растеж на потребителските цени.