Електронната търговия отбелязва сериозни ръстове през последните години в България, особено подсилени от мерките срещу пандемията. Редица предприемачи направиха своите първи стъпки в интернет продажбите, а също така и редица клиенти направиха своите първи поръчки през последните две години. Интензивната онлайн търговия обаче започна да ражда правно-счетоводни ситуции, които изискват експертен отговор. Ето защо екипът на Money.bg потърси експертите от Института на дипломирани експерт-счетоводители в България (ИДЕС).

Поставихме им конкретен казус, а след него и въпроси*:

Много често при електронната търговия клиентът заплаща получените стоки и цената за доставка при самата доставка, директно на куриера (с наложен платеж). Впоследствие куриерската фирма превежда на търговеца единствено стойността на доставените стоки. За това и много търговци считат, че нямат отношение към цената за доставка и не я признават нито като приход, нито като разход. В тези ситуации търговецът има договор с куриера и в случай, че поради някаква причина сделката не бъде завършена (стоката бъде върната на търговеца), той все пак дължи цената за доставка (а в повечето случаи и за връщане) на куриера. Следва да се вземе предвид, че сделката се счита за завършена едва след като клиентът приеме стоката от куриера.

Следва ли търговец, който има сключен договор с куриерска фирма и продава чрез наложен платеж, да отчита доставката по тези сделки едновременно като приход и разход, при условие, че клиентът плаща за услугата директно на куриера? Ако да - защо и ако не - отново защо?

Отговор: Когато търговецът продава стоки чрез наложен платеж, куриерската такса не следва да се отчита като приход и разход в неговите счетоводни книги в хипотезата на зададения първи въпрос на директно разплащане за услугата между купувача на стоката и куриерската фирма. При плащането на куриерската такса от получателя на стоката на куриерската фирма доставчикът на стоката не участва по никакъв начин в тази сделка. Таксата за доставката не се отчита нито като приход и разход нито като разчет, тъй като в този случай никакъв паричен поток не минава през търговеца/продавача на стоката/.

Има ли разлика в отчитането, ако плащането е предварително (с банкова карта онлайн или чрез банков превод)?

Отговор: При предварителното плащане се предполага, че куриерската такса е включена в него. В този случай, въпреки че паричният поток за таксата минава транзитно през търговеца, той не представлява приход. Аргументът затова счетоводно третиране е, че счетоводната дефиниция за приходите ги определя като операции, водещи до нарастване на икономическите ползи/изгоди/ за предприятието. Освен това т. 2 от счетоводен стандарт 18 "Приходи" изрично определя, че не представляват приходи суми, събрани от името на трети лица, които не водят до увеличаване на икономическите изгоди. Предвид изложените съображения, събраните такси за доставките се отчитат като разчети към куриерската фирма. Това счетоводно третиране се отнася за хипотезата, при която търговецът събира от клиента куриерска такса, равна на тази, която той дължи на куриера.

Различно е счетоводното третиране на ситуацията, при която търговецът събира от клиентите такси за доставката, превишаващи тези, които плаща на куриерската фирма. Тогава доставната такса ще отговаря на счетоводната дефиниция за признаване на приход, защото ще формира икономическа изгода чрез увеличаване на активите с разликата между прихода и разхода за доставката на стоката. Дължимата такса в полза на куриерската фирма съответно ще се отчита като разход.

Има ли разлика в отчитането, ако търговецът взема повече или по-малко за куриерската услуга от крайния клиент (напр. субсидира я частично или добавя надценка върху доставката)?

Отговор: Ако търговецът начислява на клиентите по-голяма или по-малка куриерска такса от действително дължимата от него в полза на куриерската фирма, следва да отчита приход и разход. Аргументът за приходно-разходният подход за отчитане в случая с начислявана надценка е изложен в отговора на въпрос 2. В другия случай при субсидиране на част от куриерския разход, основният аргумент за отчитане на събираните от клиентите и дължимите на куриера суми като приход и разход е, че това не са събирани суми за сметка на трето лице (куриерската фирма) едно към едно, частичното им покриване реално е за сметка на финансовия резултат от продажбите на доставените стоки.

Има ли данъчни ефекти за търговеца и какви, ако той отчита куриерските услуги и като приходи и като разход, в случаите когато цената съвпада с цената, заплатена от клиента?

Отговор: Както посочихме в отговорите по предходните въпроси, такова отчитане би било неправилно от гледна тока на счетоводните стандарти. Неправилното счетоводно отчитане обаче е данъчно неутрално (няма данъчен ефект), защото едни и същи суми ще бъдат отчитани като приходи и разходи.

Облагане с ДДС

Макар, че не е зададен изрично, считаме за полезно да засегнем въпроса за облагане с ДДС при изложените в запитването варианти за плащане на куриерския разход.

5.1 Продажби с наложен платеж

Търговецът начислява ДДС за продажната цена на стоката, без куриерската такса. За нея ДДС се начислява от страна на куриерската фирма. Причината е, че възнаграждението за тази услуга се получава директно от куриера.

5.2 Продажби с предварително плащане, при които клиентът плаща разхода за доставката на търговеца

Търговецът начислява ДДС за бруто получените суми, включващи разхода за доставката. Основанието за това е чл. 26, ал. 3, т. 3 от ЗДДС. Съответно търговецът получава фактури от куриерската фирма за извършените куриерски услуги, по които ползва данъчен кредит. Тези ДДС последици възникват при всички разновидности на продажбите, при които клиентите плащат разходите по доставката на търговеца, независимо от това, дали той реализира финансов резултат от куриерските разходи за доставката.

Обръщаме внимание, че в един от тези случаи - когато начисляваната от търговеца куриерска такса е без ценова разлика, възниква особена счетоводна и данъчна ситуация. При нея търговецът не отчита приход за куриерската такса, но начислява ДДС за нея.

В заключение бихме обобщили, че в зависимост от фактическата схема на плащането й куриерската такса може да има три вида счетоводно третиране от страна на търговеца: като разчети, като приходи и разходи или без да намира отражение в счетоводството. Данъчното облагане по реда на ЗДДС е с два възможни варианта в зависимост от движението на паричните потоци: от търговеца или от куриерската фирма.

*Бележка на редакцията на Money.bg: Становището е актуално към датата на подготвяне на материала: 21.02.2022 г. и е възможно в бъдеще при промени на данъчното законодателство или счетоводните стандарти, третирането може да се промени. Винаги се обръщайте към Вашите счетоводители и юристи за консултация относно настоящата уредба.