Тодор Николов, Група "Солвей": Индустрията иска и може да бъде декарбонизирана

Tодор Ниĸолов се присъединява ĸъм еĸипа на Група "Солвей" ĸато диреĸтор "Проеĸти по енергиен преход" през септември 2021 г. Tой работи по проеĸтите за енергиен преход на обеĸтите на ГБЕ "Калцинирана сода и деривати" със специална мисия, фоĸусирана върху Девня, България. Ниĸолов е работил в централния офис на група "Веолия" във Франция ĸато еĸсперт по ĸогенерационни инсталации и проеĸти за производство на енергия от отпадъци, ĸато в тази си роля той изпълнява и няĸои проеĸти за сливания и придобивания, проеĸти за бизнес развитие и подобрения на ефеĸтивността на енергийните аĸтиви на ĸомпанията. Πо-рано мениджърът е бил член на СД и изпълнителен диреĸтор на няĸолĸо дружества, последно на "Веолия Енерджи Варна" ЕАД.

Източник: Енис Узунов

Господин Николов, как процесът по декарбонизация на индустриалния сектор засяга икономиката на ЕС?

Бих искал да започна с това, че процесът за намаляване на парниковите газове засяга всички сектори на икономиката, започвайки от производство на енергия /топлинна и електрическа/, преминавайки през индустриалните производства, услугите, селското стопанство и търговията. В ЕС през последните години се направи много, за да се структурира и насърчи процеса, да се определят критериите за устойчивост и пр. Всичко това е включено в пакета на т. нар. "Зелена сделка", а критериите за устойчивост и финансиране са в т .нар. "Таксономия". Индустриалният сектор, във всичките си подразделения, е част от този процес, като механизмите обхващат насърчаването и преминаването към алтернативни производства на енергия, потреблението на възобновяема електрическа енергия и ефективност в енергопотреблението.

Днес можем смело да кажем, че за нуждите от електроенергия решения има, включвайки както производството и/или потреблението на възобновяема енергия, така и акумулирането и потреблението на енергия от батерии, технология, която все по-смело ще навлиза и ще се развива.

Какво се случва с нуждите от топлинна енергия за промишлеността обаче, основно пара в хранително-вкусовата, фармацевтичната, част от химическата и др. индустрии, която е основополагаща и произвежда продукти от основна значимост и продукти, които не могат да бъдат заместени с други. Тези индустрии нямат истинско и устойчиво решение в средносрочен план, с което да заменят първичната си енергия с нещо налично и "зелено", за да се декарбонизират до 4-5 години. А в тези сектори потреблението на пара е от 50 до 80 процента от общото енергийно потребление и промяната на процесите ще изисква време, иновации, инвестици, дори не би била възможна. Тук е и конфликтът, и предизвикателствата, които предстоят.

Конфликт и предизвикателства? Какво имате предвид?

Ще се опитам да дам ясен и разбираем отговор. В рамките на този процес са представени почти всички алтернативи на първична енергия. За съжаление, част от тях са на етап развитие и утвърждаване на технологии и последващо индустриализиране, което ще позволи и масовото им навлизане в употреба за в бъдеще. Говоря за производството на зелен водород, както и за новото поколение на малки модулни реактори. Към момента обсъждаме много водорода, но днес той не е решението, което в рамките на 2-3 години ще замени въглищата или газа в индустрията.

В списъка на първичната енергия, която трябва да замени въглищата, е и природният газ, който днес не е истинска и устойчива алтернатива, а по-скоро временно решение. Тук е и биомасата, която все пак е изчерпаем ресурс, и не би могла да покрие нуждите на всички.

И така, ако едно предприятие, използващо днес въглища, за да произвежда топлинната си енергия за нуждите на производството и, въпреки направените усилия да се подобри и намали тези нужди[1], има следните алтернативи: да премине временно на природeн газ, което не е дългосрочно и устойчиво решение, тъй като газът е изкопаемо гориво или да замени въглищата с биомаса, ако тя е налична на приемлива цена и попада в критериите за устойчивост.

И двете решения са тежки, с много въпросителни и не дават сигурност и устойчивост.

Два примера:

• първият - производството на хляб, където нуждите са например от 200 кВт и пещите от газ могат да станат електрически или на биометан /биогаз/, той като количествата ще са малки;
• вторият - разработката и производството на хартия и опаковки, когато нуждите са над 50 МВтч първична енергия и въглищата могат да се заменят с биомаса.

Във втория случай, при натоварване на инсталацията над 8 000 часа годишно, говорим за нужди от порядъка на 400 000 МВтч или еквивалента на енергията за отопление на близо 65 000 семейства.

Разбирате, че една средно голяма индустриална инсталация изисква много първична енергия, коята не е на 100 процента налична и не е лесно да се намери.

Как декарбонизацията ще бъде въведена и приложена в България ?

Към момента в България механизмите за декарбонизация са въведени през Плана за възстановяване и устойчивост, който обхваща интересни области и възможности за развитие.

За съжаление, тези възможности и области са в процес на проучвания и последващо индустриализиране, както и не покриват нуждите на средните и големите индустриални потребители на топлинна енергия, които оперират или притежават парни инсталации или централи за производство на пара и електроенергия.

Има друга инициатива на ЕС, Модернизационният фонд, който е създаден за Централна и Източна Европа и който има за цел да подпомогне този процес.

За съжаление, заради политическата обстановка, България все още не е активирала действието на този фонд, за разлика от Полша и Румъния, където през последните 12 месеца има одобрени над 120 проекта в индустрията. Това ще подпомогне значително декарбонизирането, давайки субсидии до 100 процента от капиталовите разходи и ще развие устойчиво индустрията, запазвайки производството, работните места и поминъка по региони и градове.

Българската администрация е подготвила пакета от документи, който следва да премине процес на одобрение от страна на Министерския съвет и Народното събрание, но това все-още не може да стане с оглед на случващото се в страната.

Кои са алтернативите на въглищата и природния газ като първична енергия за промишлеността?

Както споменах в примера си по-горе, заместването на газа и въглищата, следвайки рамката на "Зелената сделка" може да стане с водород, но след около десетина години за нуждите на инсталации над 10 МВт или с биомаса, ако тя е налична, защото и този ресурс е ограничен.

Тук е моментът да се насочим в посока кръгова икономика и използване на алтернативни горива от обработката на битови отпадъци. Горива, които се надявам да станат част от механизмите на кръговата икономика, които са в процес на подготовка от ЕС.

Това е важно, тъй като този ресурс го има, може да се произвежда и оползотворява, за да се намали ефектът от замърсяването на околната среда при директно депониране, както и да се намали ефектът от използване на изкопаеми горива в индустриалните инсталации. В категорията на алтернативните горива можем да посочим и т.нар. "неатрактивна" биомаса, като сламата и остатъците от селскостопанското производство, които днес не се оползотворяват, генерирайки допълнителни разходи и емисии.

Няколко цифри: използвайки 90 милиона тона алтернативни горива в Европа, днес се произвеждат над 90 милиарда кВтч топлинна енергия, която може да покрие нуждите на 15 милиона домакинства, както и над 40 милиарда кВтч електроенергия, коята покрива нуждите на над 18 милиона домакинства. Така се спестява използването на до 50 милиона тона твърди изкопаеми горива, в зависимост от вида и калоричността им.

Този пример може да се пренесе и в индустрията със същите добри практики, технологии и принципи.

Как един промишлен обект може да стане "зелен" и да използва кръговата икономика в своите дейности?

Бих искал да говоря за голямата и основополагаща индустрия, която има нужда от електроенергия над 10 МВт и топлинна енергия над 20-50 МВ на час. Този сектор може да стане "зелен" по няколко начина:

• Като инвестира в намаляване на потреблението на енергия - нещо, което в голяма степен е факт през последните години;
• Като потребява възобновяема електроенергия на разумни цени или енергия от високоефективно комбинирано производство;
• Като замени изкопаемите си горива с такива, които намаляват въглеродния отпечатък до 1-3 години, а именно определен тип биомаса, както и алтернативни горива от отпадъци;
• Включването на зелен водород и други енергоизточници може да стане възможно едва след 10 години, когато тези технологии се развият така, че да осигурят количествата първична енергия на разумни цени. Тук ще споделя лични притеснения относно капацитета на подобни инсталации: ще има ли индустриализирани и устойчиво работещи за мощности над 50 или 100 МВт на вход на гориво?
• Друг елемент е използването на водата като ресурс за производството на син водород, но все пак и тя е ценен и изчерпаем ресурс, нали?
• Биогазът е част от решенията, но те ще са адекватни за малки и средни инсталации.

Казаното дотук реферира силно към механизмите и политиките за кръгова икономика - да се покрие нуждата от първична енергия на местно ниво, с местни източници.

Това води до разумното и ефективно оползотворяване на онази част от отпадъците, която не може да бъде използвана повторно, не може да се депонира, не може да се използва за производството на биогаз. Така цикълът се затваря напълно и то в рамките на 1-3 години, от гледна точка на въглеродния отпечатък.

Говорите за горива от отпадъци - какво ще кажете за емисиите на диоксин и въздействието върху здравето?

Благодарение на инсталирането на сложни системи за пречистване на димните газове в модерните съоръжения за производство на енергия от отпадъци, емисиите на диоксин са намалели значително през последните 30 години. Секторът "Отпадъци за енергия" е един от най-строго регулираните индустриални сектори в Европа, което води до дял от по-малко от 0,2% от общите промишлени емисии на диоксин. В Швеция например, емисиите от сектора са спаднали 100 пъти за периода от 1985 г. до 2015 г., като същевременно количеството термично-обработени отпадъци се е увеличило повече от два пъти за същия период. Подобни са констатациите за Германия, Франция, Обединеното Кралство. Европейските инсталации за производство на енергия от отпадъци внимателно следят своите емисии и въздействието върху околната среда по време на различните етапи на работа. Проведени са обширни изследвания за въздействието върху здравето и околната среда и въздействието на сектора се счита за незначително, поради ниските нива на емисии.

Колко ще струва като инвестиции? Кой ще плати за това?

Декарбонизирането изисква много капиталови разходи. Затова и ЕС търси начин за покрие безвъзмездно част от тези инвестиции между 50 и 100 процента.

Ще дам пореден пример: ако един котел с мощност от 20 МВт, който днес изгаря въглища, следва да се реконструира или да бъде подновен, тези разходи ще са между 10 и 20 милиона евро, в зависимост от технологията и микса на алтернативна първична енергия. Индустрията има готовност да е част от тези инвестиции при ясни правила, прозрачност и предвидимост.

Бих искал да добавя - индустрията иска и може да се декарбонизира. Това няма как да се случи без да бъде подпомогната от местни и европейски инициативи, без подкрепата на администрацията и обществото. В този процес изборът на алтернативи на изкопаемите горива, природният газ включително, е критичен и важен момент и, ако за малките инсталации има решения, за инсталациите над 20 МВт в переспективата на следващите 3-10 години, решенията са изключително ограничени и преминават през използването на устойчива биомаса и алтернативни горива от управлението на отпадъци. Затварянето на цикъла на управление на отпадъците и прилагането на принципите на кръгова икономика са част от решенията за това декарбонизиране и е време да подпомогнем този процес от прилагането на малки стъпки у дома, през по-големите на общинско ниво, до стратегиите и политиките на национално и европейско ниво.

Вашият мениджър за България, г-н Номикос, преди няколко седмици спомена, че планът за България включва амбициозни проекти за енергиен преход, включително използване на отпадъци - моля за повече подробности?

Да, така е. Планът е амбициозен и не лек. Единият от проектите, предвиден за следващите години, е този за високоефективно производство на енергия, чрез оползотворяване на алтернативни горива от отпадъци или RDF. Проект, пред който има много предизвикателства, като преминаването на процедурите по ОВОС, намирането на ресурса на приемлива цена, намирането на устойчиво финансиране, включително подпомагане от страна на европейски и държавни програми и фондове. Проект, който е доста интересен, отговаря на принципите на кръговата икономика, имайки амбициите да използва максимално местен ресурс, както и покривайки критериите за намаляване на емисиите на парникови газове. Говорим за утвърдени технологии, най-добрите, които се използват в Европа, произведени в Европа, което само по себе си е част от принципите за кръгова икономика на ЕС. Проектът следва да покрие около половината от нуждите от промишлена пара за производството на калцинирана сода и бикарбонат. Пара, коята няма алтернатива в самия процес и технология, включително за много други сектори на индустрията. И за да отворим леко завесата, говорим за инсталация, която изисква часов капацитет от първична енергия малко над 200 МВт и годишна използваемост над 8000 часа. Бих искал да завърша, казвайки, че това е проект, който ще осигури запазване на конкурентоспособността на завода чрез намаляне на емисиите СО2 с 300 000 тона годишно.

Кои са другите проекти за енергиен преход, които предвиждате, защото казахте, че този ще покрие половината от нуждите от промишлена пара?

Като част от група Солвей и за да остане конкурентоспособен, Солвей Соди се ангажира с прекратяване употребата на въглища до 2030 г. и въглеродна неутралност до 2050 г.

Солвей Соди следва да постигне сериозно намаляване на емисиите на CO2 или да осъществи това, което наричаме "енергиен преход". Един от проектите е насочен към преобразуване на един от котлите в завода в Девня за съвместно изгаряне на биомаса и твърди горива. Проектът за съвместно изгаряне беше обявен миналия февруари и се очаква да бъде завършен до октомври 2022 г. Той ще намали с 20% емисиите на CO₂, свързани с производството на енергия в централата. Проектът е първият важен етап от прехода на компанията към по-устойчива и чиста енергия и е в пълно съответствие с програмата на група Солвей за екологична и социална отговорност Един Солвей/ Една Планета (Solvay One Planet). Проектът за съвместно изгаряне на биомаса е един от най-ефективните въглеродни проекти на групата и е уникален за региона на Девня, носещ иновации и водещ до силна устойчивост.

Вече е реализиран и действащ друг проект. Построен беше 4 MW соларен парк в Провадия, който носи допълнителни годишни спестявания на CO2. Соларният парк произвежда 5,1 ГВт.ч. или 20% от собственото потребление на електроенергия, изцяло за нуждите на завода. Намира се на територията на Провадсол на площ от 7,2 ха и е важен проект, защото още веднъж показва стремежа на бизнеса към енергийна независимост.

Всички тези проекти са от решаващо значение за бъдещето на компанията и са необходими за осигуряване продължаването на производството на калцинирана сода в България. Те трябва да редуцират с почти 40% общите емисии на CO2 до 2026 г. и ще позволят запазването на конкурентоспособността на компанията. Отново споделям, че разчитаме много и на подкрепата на държавата, тъй като ще са необходими значителни субсидии и безвъзмездни средства, за да бъде помогната компанията да инвестира в декарбонизация.

[1] Става въпрос за проекти за енергийна ефективност в производствените процеси и мерки, които вече са приложени в предприятието.