Ежегодно световните медии публикуват данни за Big Mac индекса, чрез който шеговито се измерва покупателната способност в отделните икономики. Благодарение на изчисленията на банкера Николай Лазаров, вече имаме и местен, български индекс - този на баничката. Той изчислява промяната в цената й през годините, като по този начин показва промяната и в българската икономика като цяло. Публикуваме статията, която първи се появи в LinkedIn, с разрешение на автора и без редакционна намеса. 

Баничката е една от най-разпознаваемите и традиционни храни в България, присъства на трапезата на ученици, студенти, работници, пенсионери, офис служители, банкери, политици, дори е станала част и от религиозната обредност на нашия надор. Тя е не просто част от всекидневното хранене на милиони българи, но и своеобразен символ на достъпна храна - налична във всяко населено място, от закусвални до модерни пекарни.

Корените на баничката водят още от времената на Османската империя, смята се, че тя произлиза от ориенталския "бьорек", но у нас придобива своята уникална идентичност - с типичната българска бяла саламурена плънка, домашно сирене, кисело мляко и характерно препичане.

Нейната универсалност, достъпност, вековно потребление и микс от продукти я превръща и в икономически индикатор, бенчмарк който отразява реално инфлацията, движенията в цените на суровините, енергията и труда.

Повечето икономисти използват абстрактни за масовата публика, индикатори за оценка на ценовите промени като "Индекс на потребителските цени (CPI)", или Хармонизиран индекс на потребетелските цени, потребителска кошница, инфлация и др., които често не отразяват достатъчно ясно и разбираемо реалността, в която живеят домакинствата, за сравнение баничката е:

  • Конкретна - всеки я познава, купува и консумира, понякога и ежедневно;
  • Комплексна - съчетава носновни суровини: брашно, яйца, сирене, масло;
  • Трудоемка - произвежда ръчно или полуавтоматизирано, с висока човешка намеса;
  • Енергийно интензивна - пече се в електрически или газови фурни, което я прави индикатор за енергийни цени;
  • Разпространена и хомогенна - среща се в почти всяко населено място, с малки вариации в състава, което я прави лесна за сравнение;
  • Достъпна за наблюдени и измерване - за разлика от непубличните методологии, цената на баничката е публична, видима и ежедневно променяема.

Баничката като "микроикономически индекс на издръжка"

В икономиката има множество индекси - CPI, HICP, PPI, но нито един от тях не улавя така интуитивно как поскъпва животът в очите на обикновения гражданин. Баничката от своя страна символизира базовата издръжка - обединява в себе си:

  • суровини с международни борсовни цени и с национално произвоство (брашно, сирене, яйца, масло);
  • трудови разходи (влияще се от минимална и средна работна заплата);
  • комунални разходи (ток, вода, наем).

Затова баничката е подходяща за използване като бенчмарк при изследване на дългосрочната ценова динамика и при сравнение с официалната инфлация.

Методология и източници

За усточиви изводи са използвани данните за период от 25 години 2000-2025, с източници от НСИ, БНБ, пазарни анализи, архивни публикации, реални оферти от търговци и производители. Индексът на потребителските цени (CPI) е използван като база за сравнение, а изчисленията са направени на база номинални средни цени за основни продукти и услуги.

Таблица 1: Цена на баничката, основни суровини, енергия, труд и CPI

Снимка 724250

Таблица 2: Ръст на цена на баничката, основни суровини, енергия, труд и CPI

Снимка 724251

Графики и трендове

Графика 1: Кумулативен ръст на цени, суровини, CPI и заплати за периода 2000-2025

Снимка 724252

Графика 2: Динамика на ръста по години (2005-2025)

Снимка 724249

Изводи и заключения

  • Баничката за последните 25 години е увеличила цената близо 8 пъти (+671%) - от 0,35 лв. през 2000 г. на 2,70 лв. през 2025 г. Това я превръща в ясен и достъпен индикатор за ценови натиск, тъй като в себестойността ѝ са включени: базови суровини (брашно, сирене, яйца, масло); енергия (електрическа и газова); труд (почти без автоматизация в малките пекарни); данъци, осигуровки и наеми; както и маржин, отразяващ конкуренция, риск и инвестиции.
  • Ръстът на цената на баничката надвишава над 5 пъти официалния индекс на потребителските цени (CPI) от +140%, което подчертава дисбаланса между реалната и отчетената инфлация;
  • Храните и енергията бележат хомогенен ръст за периода 2000-2025 от 338% до 400%, което ги поставя в двойно по-бърза динамика спрямо CPI.
  • Средната цена на труда, измерена през средната работна разплата нараства с 775%, от 240 лв. на 2100 лв., и е водещ двигател на потреблението и индиректно - на поскъпването на баничката. Въпреки това, покупателната способност остава неравномерна - при храни ръстът на заплатата изпреварва инфлацията, но при наеми, горива и услуги ефектът е по-слаб.
  • Най-рязък скок в цената на баничката се наблюдава в последните два периода (2015-2025), където кумулативният ръст е над +140%, движен от скок в цените на енергията и суровините (2021-2022), повишени изисквания за минимални и осигурителни прагове и поведение на търговците в условия на несигурност и растящи разходи.