Хърватия, България и Румъния може би ще запишат най-значителен ръст на техния БВП спрямо останалите членове на ЕС от Източна Европа. Това гласят заключения на кредитната агенция Moody's в свой доклад за страните от Централна и Източна Европа. Прогнозите за ръст за Хърватия и България са за по 1%, докато за Румъния се прогнозира ръст от 0,8 % на година през периода 2021-27 г. За сравнение средният ръст за тази част от Съюза е 0,2%, при условие, че има пълно усвояване на безвъзмездните средства от Механизма за възстановяване и устойчивост на ЕС (RRF), пише IntelliNews.

Въпреки, че финансирането от ЕС ще стимулира икономическия растеж, предизвикателствата пред институциите ще забавят или дори ще ограничат ползите за някои страни, предупреждават от агенцията.

Освен по-силен икономически растеж, вероятно и фискалните показатели в тези страни ще се подобрят. При по-висок икономически растеж съотношенията дълг към БВП ще спадне кумулативно в ЕС с 2,3 процентни пункта за периода 2021-27 г., като Хърватия, Румъния и България ще отбележат най-големите сумарни намаления съответно с 9,2, с 4,3 и с 3,7 процентни пункта през този период.

Какъв е пътят на България за излизане от кризата?

Какъв е пътят на България за излизане от кризата?

Коментар на Георги Вулджев в предаването Money.bg

"Въпреки това, предизвикателствата при внедряването на отпуснатите средства могат да забавят или дори да намалят позитивния ефект от тях", според вицепрезидентът и старши анализатор в Moody's Investors Service Хейко Питърс.

Предизвикателствата ще бъдат най-сериозни именно при страните, които ще спечелят най-много от фондовете на ЕС, като Хърватия, България и Румъния, се казва в доклада на рейтинговата агенция.

МВФ: Европейската икономика може да се върне към предпандемичните си нива през 2022 г.

МВФ: Европейската икономика може да се върне към предпандемичните си нива през 2022 г.

Очаква се нарастване на БВП с 4,5% в еврозоната тази година

Само Полша и Словения са имали степен на усвояване от 100% от фондовете на ЕС за периода 2007-13. През този период степента на усвояване е била най-ниска за Хърватия (84,2%) и Румъния (90,5%), а за България е 97,3%. Според доклада трите страни ще спечелят най-много от финансирането от ЕС, ако бъде усвоено изцяло.