Председателят на ФЕД Бен Бернанке може би се подготвя за най-дълбокото лихвено съкращение от двадесет години насам, след като централната банка все още не успява да се справи с проблемите на финансовите пазари и да избегне рецесията, коментират от Bloomberg.

Анализаторите вече предвиждат агресивна стъпка по намаляване на лихвеното ниво с 1 процентен пункт довечера, което ще е в допълнение на вече направените общо 2.25% понижения от септември до сега. За последно толкова сериозни промени на лихвената ставка са правени от Пол Волкър през 1984 г.

На извънредно заседание в неделя, централните банкери ограничиха дисконтовата лихва с 0.25 процентни пункта, с което се опитаха да подкрепят пазарите в понеделник. Тази лихва беше с 0.50 процентни пункта над федералната фондова лихва и се използва при краткосрочни кредити отпускани от ФЕД директно към търговските банки. В момента тя е на ниво от 3.25%.

„Федералният резерв направи няколко решителни крачки за справяне с проблемите на ликвидността", коментира бившият председател на ФЕД Лайл Грамли, който днес е старши съветник в Stanford Group Co. „Банкерите трябва да продължат твърдата си монетарна политика, тъй като са изправени пред най-голямата финансова криза за последните 50 години", продължава той.

Американската централна банка направи първото си извънредно заседание по време на уикенда (16 март) от 1979 г. насам. Само седмица по-рано пазарите очакваха лихвено съкращение с 0.50 или най-много 0.75 процентни пункта, а днес Wall Street e настроена за цял процентен пункт.

В момента дори има незначителен процент хора, които очакват 1.25 процентни пункта съкращение, но това е по-скоро несериозно. За последно Пол Волкър направи подобно лихвено съкращение, когато свали лихвата от 11.75% до 10% през октомври 1984 г.

Днес доларът се търгува в тесни граници, като в момента се разменя по курс $1.5780 за евро и при Y97.80 за долар. Цената на U.S. Treasury книжа се понижава за сметка на тяхната доходност, която се покачва с 5 базисни пункта при 10-годишните облигации. Петролът и златото започнаха леко да поскъпват, след като инвеститорите ги предпочитат като убежища срещу волатилност и хаос на финансовите пазари.

Бен Бернанке, чийто монетарен подход се базира на научната му работа по проблемите на Голямата депресия, се опитва да възстанови ликвидността на финансовите пазари, които изгубиха близо $200 млрд. в следствие на отписани активи свързани с имотния пазар. За съжаление това не успя да успокои кризата на световните пазари, която Грийнспан нарича „най-тежката" от Втората световна война.