15 май е Денят на данъчна свобода в България през 2020 година. Датата отчита 136-те дни, които бяха нужни на данъкоплатците у нас да изработят рекордните 46,8 милиарда лева приходи, които са заложени в бюджетната рамка на страната.
2020 година остава в историята и с друга особеност - тази година за пръв път от години беше планиран и бюджет без дефицит, тоест официално не се предвиждаха дни за отработване за данъкоплатците.
"Днес, два дни след края на извънредното положение в страната, все пак отбелязваме Деня на данъчна свобода, макар и в много различна среда спрямо предходни години", пишат от Института за пазарна икономика (ИПИ).
Нормалното функциониране на всички публични сфери, както и извънредните икономически мерки на правителството, станаха възможни благодарение на това, че данъкоплатците продължиха да пълнят хазната. Тази година обаче, на фона на кризата около новия коронавирус и многото засегнати бизнеси и изгубени работни места, символичната данъчна свобода като че ли не е повод за празник, "а по-скоро време за отрезвяване от прехласването по силната държава и постепенно връщане към нормалния стопански живот".
По всичко личи, че тази година ще има рекордно преразпределение през публичния сектор. Консолидираните разходи се очаква да достигнат до 42% от БВП на страната, предвид последната оценка на ЕК за свиването на икономиката на България с 7,2% през 2020 година и очаквания последващ тежък удар върху икономиката и увеличението на разходите в бюджета.
"Дълги години преразпределението у нас се държи под 40% от БВП, което се доказа като здравословна горна граница за държавните разходи и държи юздите на фискалната политика. Тази по-силна роля на държавата може и да е обяснима с извънредната ситуация, но тя е и много опасна за данъкоплатците. Кризата с коронавируса не трябва да става повод за избутване на частния сектор и увеличаване ролята на държавата в икономиката. Напротив, точно сега е времето за повече свобода за предприемачите, които да извадят икономиката от тежката ситуация", пишат от ИПИ.
В полза на държавата
От института отбелязват още, че дори и преди коронакризата, българският данъкоплатец постепенно губеше дни в полза на държавата. През 2017 и 2018 година например беше увеличена вноската за пенсия. През 2019 година пък беше вдигнат максималният осигурителен праг. Тази година започна с масово покачване на местните данъци и такси. "На практика в добрите години държавата настъпваше и изземваше повече от произведеното. По време на кризата имаше някои стъпки за облекчаване на данъчни плащания - например отстъпки от местни данъци по време на извънредното положение, но това не промени генерално ситуацията."
В продължение на тази мисъл - през последните дни за пръв път се заговори и за реални мерки за намаление на данъци - въвеждането на диференцирано ДДС за ресторанти и книги. Както много експерти обаче вече подчертаха, данъчната свобода печели най-много от хоризонталните мерки, които са отворени за всички, а не само за отделни сектори, бизнеси или индивиди. "Много по-добра опция би било не диференциране на ДДС-то, а например покачването на прага за регистрация по ДДС. Последното ще даде глътка въздух на всички малки фирми - до съответния праг, и няма да дискриминира определени сектори."
Несигурността остава
Независимо от мерките, водеща остава несигурността до края на 2020 година. Страховете от евентуална втора вълна на вируса са големи. Ако това се случи, прогнозите за икономиката сериозно ще се променят в силно негативна посока. Ще се увеличи значително и бюджетният дефицит.
"Преразпределението през бюджета също зависи от нормализирането или усложняването на епидемичната обстановка. Денят на данъчна свобода обаче напомня, че и в добри и в лоши години, всички публични политики зависят от труда на данъкоплатците."
USD
CHF
EUR
GBP
