В публикуваната днес зимна макроикономическа прогноза Европейската комисия повиши очакванията си за растежа на българската икономика до 3,3% през 2016 г. в сравнение с 3,1% през есента на 2016 г. Очакванията за 2017 г. и 2018 г. остават непроменени, съответно 2,9% и 2,8%.

Вътрешното търсене ще има основен принос за растежа на БВП през целия прогнозен период.

ЕК отчита доброто представяне на износа през 2016 г., подкрепено от стабилното търсене от страна на търговските партньори от ЕС и силния туристически сезон. Съответно, прогнозиран е излишък по текущата сметка в размер на 2,6 % от БВП.

Снимка 278291

През следващите две години се очаква постепенно свиване на положителното салдо, съответно до 1,4% и 0,8% от БВП. С основен принос ще бъде по-високият внос, движен от силно вътрешно търсене и покачване на цените на енергийните стоки. За понижаване на излишъка на текущата сметка ще допринесе и износът на туристически услуги, чийто растеж ще се забави през 2017 г. в резултат от високата база достигната през 2016 г.

През 2017 г. ЕК предвижда край на дефлацията в България. Прогнозата е инфлацията да се ускори до 1,2% през 2018 г.

Положителните тенденции на пазара на труда ще продължат. Темпът на нарастване на заетостта е завишен до 1,1% за 2016 г. в сравнение с есенната прогноза, но са понижени очакванията за изменението на заетите в средносрочен план до 0,5% за 2017 г. и 0,2% за 2018 г. Нарастването на заетостта, заедно с намалението на работната сила, ще обусловят по-нататъшния спад в нивото на безработица до 6,8% през 2018 г.

От ЕК очакват бюджетният дефицит (на начислена основа) за 2016 г. да бъде 0,4%, главно поради по-високите от очакваните данъчни постъпления в резултат от по-благоприятното макроикономическо развитие и предприетите мерки за повишаване на събираемостта. Дефицитът за 2017 г. се прогнозира да бъде 0,5%, а за 2018 г. - 0,3%, при сценарий без промяна на политики.

Според публикуваната днес зимна прогноза растежът на БВП на еврозоната ще е 1,6% през 2017 г. и 1,8% през 2018 г. Това е леко повишение спрямо есенната прогноза (1,5% за 2017 г. и 1,7% за 2018 г.), дължащо се на по-добри от очакваните резултати през втората половина на 2016 г. и доста стабилния старт през 2017 г.

Растежът на БВП в целия ЕС би трябвало да е сходен, като очакванията са за 1,8% през тази и следващата година (според есенната прогноза - 1,6% за 2017 г. и 1,8% за 2018 г.). Рисковете около тези прогнози са изключително големи и въпреки че са се увеличили както неблагоприятните, така и благоприятните фактори, като цяло балансът е по-скоро отрицателен.

В същото време обаче ЕК предупреди, че икономическите перспективи са обект на по-висока от обичайното несигурност с оглед на все още неясните намерения и политики на новата американска администрация в ключови области, както и поради серията важни избори, които ще се проведат във водещи европейски страни (предстоящите избори в Холандия, Франция, Германия и вероятно в Италия) и на фона на предстоящите преговори с Великобритания за "Брекзит".

Снимка 278292

Валдис Домбровскис, заместник-председател, отговарящ за еврото и социалния диалог, а също така и за финансовата стабилност, финансовите услуги и съюза на капиталовите пазари, заяви:

"Икономическото възстановяване в Европа продължава пета поредна година. В тези несигурни времена обаче е важно европейските икономики да запазят конкурентоспособността си и да могат да се адаптират към променящите се обстоятелства. Това изисква постоянни усилия за структурни реформи. Освен това трябва да се съсредоточим върху приобщаващия растеж, за да може възстановяването да се усети от всички. С нарастването на инфлацията не можем да очакваме настоящото парично стимулиране да продължи безкрайно. Затова държавите с голям дефицит и дълг трябва да продължат да ги намаляват, за да станат по-устойчиви на икономическите сътресения."

Пиер Московиси, комисар по икономическите и финансовите въпроси, данъчното облагане и митническия съюз, отбеляза:

"Европейската икономика демонстрира устойчивост на множеството сътресения, на които бе подложена през миналата година. Растежът се запазва, а безработицата и дефицитите намаляват. В същото време при тази толкова висока несигурност е по-важно от всякога да използваме всички инструменти на политиката, за да подпомагаме растежа. Преди всичко трябва да направим така, че ползите от него да се усетят във всички части на еврозоната и всички сегменти на обществото."