Със своите 490 милиона жители ЕС е икономическо пространство, по-голямо от националната икономика на САЩ. Въпреки това мнозина американци подценяват Съюза на европейците. Това е грешка, тъй като Съединените щати могат да научат много неща от Европа.

Ню Йорк - Консервативната десница в САЩ не обръща голямо внимание на Европейския съюз - той не пасва на икономическия й светоглед. От времето на Рейгън, както неоконсерваторите, така и неолибералите изтъкват следните аргументи: в Европа на ЕС данъците са твърде високи, държавното участие е твърде голямо, предприятията неефективни, пазарите свръх - регулирани. Държавата на благосъстоянието потиска икономиката, пазарите на труд са твърде сковани. Тази гледна точка отразява и до днес мнението за Европа, а също така влияе и на политическите елити в правителството на Буш.

В своята идеологическа сигурност консервативните теоретици често подценяват ЕС и му издават прибързана смъртна присъда. Макроикономисти като починалия Рюдигер Дорнбуш и съветника на Буш Мартин Фелдщайн от Харвард при въвеждането на еврото дори прогнозираха, че валутният съюз може да нанесе смъртоносен удар. Фелдщайн премина към тезата, че евро - експериментът поради липсващата мобилност на трудовите пазари ще се провали и това ще доведе до широк конфликт със САЩ.

Печалното от този начин на мислене е, че то се е разпростряло до Великобритания и влияе върху европейската политика на правителството на Блеър. Но актуалните икономически тенденции го опровергават. Европейските държави регистрират излишъци в експортната си търговия, докато САЩ застрашителни дефицити. Макар в началото при въвеждането си евро загуби стойност спрямо долара, сега стойността му се покачи до над 1,30 долара. Цяла редица азиатски централни банки постепенно променят структурата на валутните си резерви от долари на евро.

Ясно е: измерено с цифри ЕС изпревари САЩ като икономическа сила. Икономическата й територия с 490 милиона жители е далеч по-голяма от САЩ. Но също и това е вярно: след разширяването вътре в ЕС зейнаха дълбоки икономически ями. Защото средният доход на глава в Люксембург е €54,000 годишно, а в Полша е едва $6000. Още по-бедни са новите членове Румъния и България. За сравнение икономическото пространство на САЩ е относително хомогенно. И макар икономиката на САЩ да е по-малка от тази на ЕС, доходът на глава е с 25% по-висок.

Повечето американци свикнаха да приемат ЕС като нова икономическа и политическа сила. Защото покрай неоконсерваторите има друга една мисловна школа - тя оценява положително икономическите постижения на Европа, но вижда и нуждата от реформи. Такова е становището на нобеловия лауреат Робърт Мъндел от Колумбийския университет, голям поддръжник на евро. Още в началото на шестдесетте години той пишеше теоретични статии по въпроса паричен съюз. Първоначално дори и той - както сега неолибералите - считаше, че единна валута може да функционира само при положение, че пазарите на труда са гъвкави. Все пак той се отказа от тази си позиция, след като призна политическата и валутно-политическата необходимост от европейското обединение.

Друг еврофил е Едмунд Фелпс, също носител на Нобеловата награда, също от университета Колумбия. Фелпс изследва защо предприемаческата и икономическата динамика на старите държави на ЕС като Франция и Германия изостава далеч зад САЩ. Той заключи: „Оставете на европейците държавата на благоденствието" - т.е. welfare state не е причина за доскоро забавения икономически ръст в еврозоната . Колеги като Робърт Солоу вместо това обвиняват консервативната фискална и парична политика в Европа. Тя възпрепятства импулсите в заетостта. Така договорите от Маастрихт са вързали ръцете на правителствата за активна инвестиционна политика във фазата на подема.

Напредъкът на европейската интеграция със сигурност ще породи още много скептицизъм. Ако Съюзът иска да се промени през следващите 50 години, то трябва да отстрани редица слабости в европейския модел. Досега социалните дейности като пенсионно и здравно осигуряване се пренасят много ограничено през границите на държавите. Това спира развитието на европейските пазари на труда. Истинският изпитателен период за новата Европа от 27 държави ще проличи, когато настъпи следващата икономическа рецесия. Тогава ще проличи дали и в каква форма ще преживее валутният съюз. Но пътят назад нито е реалистичен, нито е желателен.

Има и една трета школа, която е силно впечатлена от европейската социална държава. Към тази група спадат академични учени като Джоузеф Стиглиц и колумнистът на New York Times Пол Кругман, както и политици сред демократите като Тед Кенеди и Робърт Райх, бившият министър на труда при Клинтън.

Те подчертават, че и икономическият модел на Америка познава достатъчно сенчести места. Мрежата на социалното осигуряване е слаба. 1/6 от населението на САЩ е без здравни осигуровки. Ниските доходи и състояние не само намаляват образователните шансове, но също така и жизнените очаквания. Разходите за професионално образование за американската средна класа от осемдесетте години досега са скочили с 300 процента. Изключителният икономически ръст не се е проявил при средната и ниската страта в доходите. От тази гледна точка си струва - въпреки изключителните изисквания - да се бори за важните аспекти на една социална държава по европейски образец.

Такава е Европа в очите на тази група от американците и в много отношения за тях тя играе ролята на пионер. Това важи за изграждането на инфраструктура, общо здравно осигуряване и мрежа за социална сигурност. Става дума и за политически инициативи като борбата с измененията в климата, изнамиране на нови енергоизточници и дори за  първоначално подценяваното евро. Азиатските и африканските държави вече дискутират създаването на валутни зони - следвайки европейския образец.

Материал на Spiegel, снимка Reuters, превел от немски Димитър Събев