Докато елитната американска 101-ва въздушнодесантна дивизия се подготвяше миналата година да получи първите си M10 Booker, експерти осъзнаха нещо обезпокоително: осем от 11-те моста в базата на дивизията във Форт Кембъл щяха да се пропукат под тежестта на този иначе "лек танк".
Оказа се, че въпреки първоначалната концепция за относително лека машина, която може да бъде спусната с парашут от C-130, криволиченията в процеса на армейските изисквания бяха направили крайния резултат несъвместим с първоначалната задача... и даже с инфраструктурата на базата, в която трябваше да започне експлоатацията ѝ, пише Defense One в свой материал.
Провал, който никой не спря
Историята на Booker започва през 2013 г., когато командващите на американските десантчици обявяват нуждата си от нов лек танк, подобен на "пенсионирания" в края на 90-те M551 Sheridan. Това значи леко, но мощно въоръжено бронирано превозно средство, което може лесно да се транспортира по въздух или даже да се спуска заедно с парашутистите.
Тук трябва да се отвори една скоба - Sheridan всъщност е доста неуспешен модел. Още във Виетнам се вижда, че оръдието и електрониката му са ненадеждни, а защитата - недостатъчна. През 70-те употребата му е свита значително, а нито една от машините, които трябва да го заместят, не успява да се наложи по технически или финансови причини.
Казано най-просто ролята на свръхманеврен танк за десантните части е изключително изискваща.
Според технологичния директор на американските сухопътни сили Алекс Милър още в онзи момент е било ясно, че няма как съвременна машина с размерите и възможностите на Sheridan да бъде спускана с парашут от C-130.
Нещо повече, през 2015 г. изискванията на програмата Mobile Protected Firepower са променени и вече въобще не се говори за това новият лек танк да пътува в по-малък транспортен самолет от C-17 или да се спуска с парашут.
"Както всички знаем, веднага щом премахнеш изискването за въздушно спускане, вече всъщност не помагаш на пехотата. В този момент си толкова маневрен, колкото основен боен танк, което означава, че си по-малко маневрен.", коментира Милър.
Така бъдещият Booker, чиято разработка се оценява на около 7,2 млрд. долара, започва да "пълнее". В момента танкът тежи 47 тона и само един може да се побере в C-17. За сравнение, Sheridan тежеше само 16 тона.
Не само това, но заради натрупаната чудовищна инерция и нежеланието на никой по веригата да натисне спирачките, новият танк е натоварен с изисквания от много по-стари епохи.
Изисква се например да използва радиосистемата SINCGARS, въведена за първи път през 1990 г. През 2022 г. без ясно обяснение отпадна изискване да има възможност за автономния способности, въпреки целия поход на Министерството на отбраната към безекипажна технология.
Последиците
Сега има три M10, произведени от победителя в надпреварата General Dynamics но армията не е сигурна, че ще изпълни договора за производство с ниска интензивност на стойност 323 милиона долара, който сключи с компанията през 2022 г. за производство на до 96 танка.
Сега изглежда, че въоръжените сили най-накрая са готови да кажат "Стоп!".
В момента армията работи по нов вариант на Abrams, който ще изглежда много като това, което M10 вероятно е трябвало да бъде — по-лек основен боен танк с автоматично зареждане, частична автономност и активни защитни системи.
Историята на M10 Booker е не само история на бюрократичния провал на най-мощната армия в света, но и поредно доказателство, че амбициите понякога замъгляват трезвата преценка.
USD
CHF
EUR
GBP
