Справянето с пластмасовото замърсяване ще е една от най-големите климатични победи и решението е пред очите ни

Ами ако един от най-мощните ни инструменти срещу изменението на климата се крие на видно място, увит около хранителни стоки, плаващ в реки и трупащ се на сметища? Замърсяването с пластмаса отдавна се разглежда като екологичен боклук, но то е и климатично предизвикателство, тихо надвисващо и подкопаващо самите цели, които светът се бори да постигне. И докато правителствата обсъждат целите за възобновяема енергия и приемането на електрически превозни средства, въглеродният отпечатък на пластмасите се разширява достатъчно бързо, за да застраши споразуменията за климата, алармират от World Economic Forum.

През 2019-а година пластмасите са били отговорни за между 1,8 и 2,2 гигатона емисии на парникови газове, около 3-5% от общите световни емисии, според Организацията на обединените нации и Националната лаборатория "Лорънс Бъркли".

Това надхвърля емисиите от авиационната индустрия и проблемът се ускорява. Прогнозира се, че производството на пластмаса ще се утрои до 2060 г., което би могло да увеличи емисиите над 3,3 гигатона до средата на века - това е най-бързо развиващият се източник на емисии на парникови газове от промишлеността.

Ако производството на пластмаса продължи да нараства, то ще изразходва твърде голяма част от ограничения въглероден бюджет на света, за да се задържи затоплянето под 1,5 градуса по Целзий. С други думи, числата няма да работят, освен ако не се справим с пластмасата.

Източник: Сметна палата

Световният икономически форум е разработил своите възможности за стратегическо разузнаване, за да помогне за разбирането на сложните сили, движещи трансформационните промени.

В сътрудничество с Института за революционни пластмаси към Университета в Портсмут и Глобалното партньорство за действие срещу пластмасите, Картата за трансформация на замърсяването с пластмаси изследва напрежението между полезността и вредата от пластмасите и какво е необходимо за изграждане на устойчива икономика на пластмасите.

Въглеродната история на пластмасите

Повече от 99% от пластмасите се произвеждат от изкопаеми горива и тяхното производство е тясно свързано с производството на петрол и газ. В световен мащаб рафинирането на пластмаси отделя над 184,3-213,0 милиона тона парникови газове всяка година, приблизително колкото годишните емисии на Испания. И това е преди да бъде произведена една-единствена торба, бутилка или опаковка. Докато пластмасите напуснат фабричния цех, те вече са понесли тежки климатични разходи.

Източник: iStock

Веднъж произведени, пластмасите не спират да замърсяват. В края на полезния си живот пластмасовите продукти продължават да отделят емисии по различни начини, в зависимост от това как се изхвърлят. Всеки пластмасов артикул, който използваме, независимо колко малък е, носи скрита въглеродна цена - от добива и преработката на изкопаеми горива до различните пътища за изхвърляне, които може да следва, като например сметища, рециклиране или изгаряне.

Дървена кутия за кафе вкъщи или торбичка от плат за хранителни стоки може да изглежда като нещо твърде тривиално, но умножете това върху 400-те милиона тона пластмаса, които светът произвежда всяка година, и климатичните разходи са потресаващи.

В допълнение към това, над 40% от производството на пластмаса е за продукти за еднократна употреба, които се използват за кратко, преди да бъдат изхвърлени като отпадъци, като например опаковки за храна, контейнери за храна за вкъщи или сашета. Само 9% от произвежданите някога пластмаси са рециклирани, а 12% от пластмасовите отпадъци се изгарят, като директно се отделя въглероден диоксид (CO2) и токсични замърсители във въздуха, което представлява сериозен риск за човешкото здраве.

Откритото изгаряне на пластмаси също отделя черен въглерод, който има потенциал за глобално затопляне до 5000 пъти по-голям от CO2.

Източник: iStock

Икономическата и политическа възможност

Справянето със замърсяването с пластмаси не е просто въпрос на управление на отпадъците или усилия за почистване на околната среда, това е ефективна климатична стратегия, която е съвсем достъпна в момента. Икономическите аргументи за обединяване на решенията, свързани с пластмасите, с действията за климата също са ясни. Взимайки предвид социалната цена на въглерода, статистиката показва, че всеки тон избегнати пластмасови отпадъци може да предотврати бъдещи климатични щети за милиарди евро - от екстремни метеорологични условия до разходи за здравеопазване.

Преговорите по глобалния договор за пластмасите за прекратяване на замърсяването с пластмаси, които бяха прекъснати в Женева на 15 август 2025-а година, защото нямеше консенсус, може да изглеждат като дипломатически неуспех. Те обаче представляват нещо безпрецедентно.

За първи път почти всяка държава на Земята обсъжда не само как да управлява пластмасовите отпадъци, но и дали да ограничи самото производство на девствена пластмаса. Самият факт, че се борим с този въпрос, бележи повратна точка в начина, по който разговорът се е развил от "как да почистим?" до "как да го предотвратим?".

Тази промяна в политиката е важна, защото отключва значителни климатични и икономически възможности. Програмата на ООН за околната среда показа, че преход, основан на повторна употреба, рециклиране и препроектиране на материалите, би могъл да намали замърсяването с пластмаса с 80% до 2040 г., като същевременно се избегнат около 0,5 гигатона емисии на CO2 всяка година.

Това може да се случи, като същевременно се спестят пари на правителствата и се създадат стотици хиляди работни места, вариращи от местно събиране и сортиране, до преработка и изцяло нови роли в материалните иновации и логистиката на повторната употреба. Осигуряването на справедлив преход в подкрепа на по-малките страни и развиващите се държави би могло да доведе до подобрени условия на живот и по-устойчиви местни икономики.

Спечелване на състезанието

Бъдещето не е абстрактно. Пилотни проекти в областта на устойчивите материали и проследимостта, системите за повторна употреба и възстановяването на крайбрежните зони показват какво е възможно, ако политиката създаде пространство за тяхното мащабиране. Глобалните примери доказват, че екосистемите могат да бъдат възстановени в голям мащаб, че алтернативите на пластмасите за еднократна употреба са жизнеспособни и че инфраструктурата за повторна употреба и повторно пълнене може да промени потребителските навици.

Въпреки че преговорите по договорите са в застой, напредъкът не зависи само от глобалния консенсус. По целия свят правителствата, бизнесът и гражданското общество вече разработват решения, от системи за повторна употреба и кръгови бизнес модели до местни иновации в събирането на отпадъци.

Тези усилия показват, че съвместните действия могат да донесат незабавни ползи, включително намаляване на емисиите, спестяване на обществени разходи, създаване на препитание и укрепване на устойчивостта. Политиката за пластмасите вече не е само за боклук или рециклиране; тя трябва да бъде интегрирана с климатичните стратегии и икономическото планиране на всяко ниво.

Времето е от решаващо значение. Дори ако успешно електрифицираме транспорта и декарбонизираме енергийните системи, неконтролираният растеж на пластмасите заплашва да подкопае напредъка в областта на климата. Координираните действия на международно, национално и местно ниво могат да намалят емисиите, да засилят печалбите в други сектори и да поддържат инерцията в надпреварата срещу глобалното затопляне.