В края на годината министърът на финансите Владислав Горанов за пореден път потвърди увереността си, че през април 2020-а т.е. само след 4 месеца, България ще получи покана за влизане в едновременно и в Банковия съюз на ЕС, и в двугодишния механизъм за въвеждане на еврото ERM II, известен като "чакалнята за еврозоната". Това което, според него, оставало да се направи, е две от банките, преминали през прегледа на качеството на активите, да изпълнят плановете си за засилване на капиталовите си буфери.

Когато се дискутира темата за влизане в ERM II и в Банковия съюз на ЕС, е добре да се знае кои са императивните условия, които страната ни трябва да изпълнява, за да получи покана за присъединяване към тях. Стабилността на банките и адекватното законодателство уреждащо правилата за работа в този сектор са много важен елемент за приемане и в Банковия съюз и в ERM II. След приемането през 2018-а и 2019-а на редица изменения в Закона за БНБ и в Закона за кредитните институции и след успешното приключване на прегледа на качеството на активите през 2019-а, изглежда, че проблемите в тези сфери са преодолени или са напът да бъдат преодолени. И докато за влизането в Банковия съюз това може и да е достатъчно, то за приемането на страната ни в ERM II, освен изпълнението на тези изисквания трябва да спазим и т. нар. Маастрихтски критерии. При това да докажем, че ги спазваме устойчиво.

Първият критерий е за бюджетния дефицит, който не бива да надхвърля 3% от БВП. Вторият е за държавния дълг , който не бива да превишава 60% от БВП. На трето място по ред, но не и по значение, са лихвите по държавните ценни книжа, които не бива да надвишават с по-високи от 2 процентни пункта в сравнение с лихвите на трите държави от Еврозоната с най-ниска инфлация. Много важно е четвъртото изискване. То е за инфлацията в България, измерена по хармонизирания индекс на потребителските цени. Тя не бива да нахвърля с 1.5 процентни пункта усреднения инфлационен показател, измерен на базата на индекса на потребителските цени, в три от държавите в Еврозоната с най-добра ценова стабилност.

Първите три изисквания България вече дълги години изпълнява. При тях можем да покажем голяма устойчивост. С инфлацията обаче имаме проблем. И той се знае и от Европейската комисия и от държавите-членки на Еврозоната, които в рамките на т. нар. ERM комитет, вземат решение дали една страна да влезе или да не влезе в двегодишния механизъм за въвеждане на еврото.

Когато през 2018-а правителството на Борисов декларира, че България иска да влезе в процедура по приемането на страната ни в Банковия съюз и в ERM II, в своя конвергентен доклад ЕЦБ ни предупреди, че инфлацията може да се окаже сериозно препятствие пред страната ни. "Гледайки в перспектива, съществуват сериозни опасения за дългосрочната устойчивост на конвергенцията по отношение на инфлацията в България", пишеше в доклада.

Какво се случва с този Маастрихтски показател през изминалите две години? За 2018-а според Евростат трите държави с най-ниска инфлация са Гърция - 0.6%, Португалия - 0.6% и Дания - 0.7 процента. В същото време Евростат отчита, че инфлацията в България е 2.3 процента. Близо сме до изпълнението на изискването, но не го изпълняваме. За ноември 2019-а пак според Евростат трите държави с най-ниска годишна инфлация са Италия - 0.2%, Португалия - 0.2% и Белгия - 0.4 процента. Отчетената за България инфлация е 2.2%, а за да сме в определените от Маастрихт граници, тя трябва да е не повече от 1.8 процента. С други думи устойчивостта ни по отношение на този критерий е меко казано спорна.

Разбира се отдавна е ясно, че решенията за приемане в банковия съюз и особено в ERM II, не са принципни, а политически. Но държавата ни от край време не се радва на политическата благосклонност на държави от Еврозоната като Нидерландия, Финландия и Дания. А сега неприятното е, че проблемите ни с инфлацията могат да им дадат коз да кажат принципно не за приемането ни в ERM II, ако решат, че не ни искат там.