Нито една от новите членки на ЕС, освен Словения не успя да покрие критериите за влизане в Еврозоната, като Кипър е следващ за потенциално присъединяване към общия монетарен съюз. Това се пише в предварителен доклад на Европейската комисия излязъл в петък.

Според Ройтерс, които първи изнесоха коментари за доклада, големият бюджетен дефицит на Унгария, Полша и Чехия е основната пречка пред тяхното пълноправно членство е Еврозоната. Според анализатори, нито една от трите държави няма да е готова да приеме единната европейска валута до края на десетилетието.

За малките, но по-бързо напредващи Балтийски републики-Естония и Латвия, високата инфлация е спънката, която не позволи на гражданите им да разполагат с евро вместо с досегашната валута в портфейлите си.

Унгария, която приложи строга фискална програма в следствие на раздутия си бюджетен дефицит (най-висок от всички 25 членки на ЕС), не успява да покрие нито един от критериите на Еврозоната.

Нещо повече, от десетте бивши социалистически страни присъединили се през 2004 г. към ЕС, единствено Естония има централна банкова система, която е напълно съпоставими със стандартите на Еврозоната.   

Предварителният доклад на Европейската комисия не дава никакви прогнози за това, колко бързо новите членки ще успеят да се приспособят към критериите и кога ще са готови да приемат еврото. Според анализите на Комисията обаче, Кипър и може би Малта, ще могат да покрият изискванията и да заменят досегашните си валути с евро.

Словакия е на трето място в оптимистичните очаквания на европейските икономисти, като според тях реалистичен срок за приемане на еврото от държавата ще е 2009 г.

Главна цел на доклада е била оценката на отделните евро-кандидати по основни параметри като: банково законодателство, инфлация, бюджетен дефицит, валутни курсове и дългосрочни прогнози за лихвено ниво на централните им банки.  

Кипър е успял да покрие три от петте изброени критерии, като е бил съвсем близко до изпълнението и на последните две, но са били открити недостатъци в банковото законодателство и стабилността на валутната система на островната държава. Кипър ще настоява за нова извънредна оценка през следващата година, която ако бъде успешна ще осигури на страната пълноправно членство в Еврозоната през 2008 г.

Малта за момента покрива само един от евро-критериите свързани с лихвените нива, но е на път да покрие още три изисквания без особени затруднения. Средната инфлация от 12% обаче, ще е наистина голямо предизвикателство пред средиземноморската държава. Очакванията на експертите са за запазване на тези нива на инфлация поне в близко бъдеще.

Словакия успя да се справи с изискването за лихвените нива, като е съвсем близо до справяне с банковото си законодателство, стабилността на валутния си курс и с бюджетния си дефицит. През последните 12 месеца, инфлацията в страната е била 4.3% (доста над изискваните 2.8%), но според доклада, очаква се подобряване на този показател през 2007 г. и 2008 г.

Инфлацията в Естония и Латвия е съответно 4.3% и 5.6%, като това е единствената пречка за членство в Еврозоната на двете балтийски страни. За Естония се прогнозира по-висока инфлация в близко бъдеще.

Полша, която е и най-голямата от новите ЕС членки, има задоволително ниска инфлация и добри очаквания за лихвеното ниво, но бюджетният дефицит на страната е прекалено голям. Волатилността на злотата и банковото законодателство не са в съответствия с изискванията на Еврозоната. Варшава дори не получи ориентировъчна дата за приемане на еврото.