Имат ли бъдеще споделените услуги у нас? Отговорът на социолозите

Разбират ли българите т.нар. "споделени услуги"? Какво мислят за споделената икономика? Отговорът на тези и други въпроси потърси социологическата агенция "Галъп Интернешънъл", която проведе проучване по темата.

Сондаж в трите най-големи града установи по-скоро положително отношение към т.нар. споделени услуги. Масовите настроения са за намиране на компромисен вариант в спора около платформата за споделено пътуване „Юбер” (Uber) с участието на държавните регулатори. Общата запознатост е ниска, но са налице обществени очаквания подобен тип услуги все повече да стават част от живота ни. Одобрението на т.нар. споделена икономика е най-вече от страна на най-младите, активни и образовани представители на градското население.

Това показват данните от експресен телефонен сондаж сред жителите на София, Пловдив и Варна по поръчка на сайта „Офнюз“. Проучването обхваща 706 души и е проведено преди месец. Данните са представителни за населението на трите най-големи български града. Мненията са били потърсени, защото именно сред обществеността в най-големите градове може да се очаква по-добра запознатост с темата – доколкото „Юбер“ е услуга, която се предлагаше единствено в София, а в големите градове е средоточието на хора, за които може да се очаква, че се интересуват от навлизането на иновативни практики. 

Отчита се сравнително широко принципно одобрение към т.нар. споделени услуги. На въпрос с пояснение за същността на този тип услуги, 60% отговарят положително, а 37% - отрицателно. Логично, най-чувствително е одобрението сред най-младите, а хората в пенсионна възраст са най-скептични.

Именно по-младите и хората с по-високо образование са и по-уверени, че в бъдеще подобни услуги ще са нещо нормално. 84% от попитаните в трите най-големи града на страната споделят мнението, че подобни услуги ще са нещо нормално в бъдеще. 11% смятат, че те ще изчезнат.

В същото време близо половината от запитаните не са чували за услугата „Юбер“, докато 40% отговарят, че са чували. Очаквано, по-висока е информираността сред хората с по-високо образование.

Запознати с основата на концепцията „Юбер“, 72% избират опцията, че като цяло това е добра възможност за превоз. 24% са на обратното мнение. Същата картина се получава и в отговор на хипотетичния въпрос дали сами биха се занимавали с нещо подобно: 72% посочват отговора „това е добра идея“, а 26% са на обратното мнение. И по-двата въпроса, закономерно, най-скептични са най-възрастните.

По подобни теми няма как да се очаква висока запознатост. Затова и данните свидетелстват за симпатия по принцип, а не за някаква особено активна или осъзната позиция. Най-възприемчиви се оказват хората с по-добра житейска перспектива.

Провокативният и в известна степен реторичен въпрос „Смятате ли, че държавата трябва да регулира с кого може да пътувате“ дава превес на отрицателните мнения – 57% отговарят с „не”. Също провокативният въпрос дали принудителното спиране на „Юбер“ е в полза на потребителите, събужда отрицателните мнения на 77% от запитаните.

По отношение на принудителното спиране на дейността на „Юбер“ и възможните перспективи, надделяват умерените мнения. 2/3 от попитаните избират опцията „Тази дейност трябва да продължи да се предлага, като се наложат нови правила и регулации“. 24% споделят мнението, че дейността на „Юбер“ трябва да бъде напълно разрешена, а на другия полюс са 8% от запитаните.

Подобни компромисни мнения преобладават и по отношение на спора на „Юбер“ с таксиметровите компании. Помолени да избират измежду твърдения, отново близо 2/3 от попитаните в София, Пловдив и Варна смятат, че „Юбер“ трябва да продължи да действа, но след компромис. 10 на сто приемат, че на пазара имат място само таксиметровите компании и „Юбер“ трябва да се забрани. 26% избират опцията, че „Юбер“ трябва да се разреши безусловно.

Мнението за таксиметровите услуги сред населението на трите най-големи града у нас - т.нар. жълти таксита - е по-скоро положително: 55% споделят позитивна оценка, а 37% - негативна. Хората с висше образование показват и по-ясно одобрение за консенсусните опции.

Преобладаващата обществена интуиция е, че споделените услуги ще се превръщат в част от живота ни във все по-голяма степен. Затова и очакванията на обществото, доколкото ги има, са свързани с намиране на изгоден за различните страни в спора вариант. Отношението и към концепцията „Юбер“, и към таксиметровите услуги, е благоприятно, въпреки ниската информираност по конкретния правен спор и същността му.