Ватиканската банка, или Институтът за религиозни дела, както е официално известна, отдавна представлява сърцето на финансовата мощ на Католическата църква. Към края на 2023 г., според най-новите данни, които има за баланса на финансовата институция, тя притежава активи на стойност 5,4 милиарда евро, пише RTE.
Това включва парите на църквата, но също и депозитите на нейните клиенти, сред които свещеници и епископи. Според плановете, голяма част от тези пари трябва да бъдат инвестирани в облигации, акции, дялове и ценни книжа - всички следвайки принцип, което банката нарича "последователно инвестиране с вяра", в съответствие със социалната доктрина на Католическата църква.
Това включва природосъобразни компании и проекти, които показват уважение към човешкия живот. Към 2023 г. банката е държала злато на стойност около 37 милиона евро, като голяма част от него е оставено за безопасно съхранение във Федералния резерв на САЩ. Освен злато, банката разполага със скъпоценни монети и различни съкровища на стойност около 10,7 милиона евро, които се съхраняват в трезорите на Ватиканската банка. От всичко това реализираната печалба през 2023 г. възлиза на 30,5 милиона евро.
Трябва да се отбележи, че активите на банката не представляват общата нетна стойност на Църквата, това далеч не е така. Има нещо, наречено Администрация на наследството на Апостолическия престол или накратко APSA, който управлява повечето от имуществените интереси на Ватикана.
Значението му нарасна през последните години и към 2023 г. той контролира около 5000 единици недвижими имоти на стойност около 2,7 милиарда евро. А като добавим и всички реликви, скулптури, картини и бижута, които се намират във Ватикана и на други места по света, сумата набъбва с милиарди евро.
Банката на Ватикана започна да публикува годишни отчети едва през 2013 г. Преди това имаше много малко публична информация за това какво контролира и какво прави с активите, които притежава. Впрочем, това до голяма степен е била целта на папа Пий XII през 40-те години на миналия век. Той държеше да добави допълнително ниво на секретност към финансите на Ватикана.
Това беше особено важно в контекста на продължаващата война - Ватикана по същество се намираше в средата между противниците и съюзниците на Хитлер и е една от малкото държави, способни да правят бизнес и с двата лагера. От самото начало Ватиканската банка не отговаря на никакви международни разпоредби, не публикува годишни резултати и не плаща никакви данъци.
И докато идеята е само да приема членове на Църквата като клиенти, тази уникална финансова структура става много привлекателна за богатите италиански миряни - особено за тези, които искат да запазят анонимност в някои от своите бизнес сделки. В резултат на това около банката витаят противоречия и подозрения от самото й създаване.
Източник: EPA/БГНЕС
Има две големи случая в историята на банката - единият включва Микеле Синдона, а другият Роберто Калви и Банко Амброзиано.
Микеле Синдона беше италиански банкер, който е добър приятел с Джовани Батиста Монтини - човекът, който впоследствие става папа Павел VI. В резултат на това, когато Ватиканската банка иска да диверсифицира своите активи и инвестиции през 60-те години, тя взима Синдода за финансов съветник.
Но Синдона съвсем не е типичният банкер - той е замесен в подривната масонска ложа Propaganda Due и работи с хора от американската и италианската мафия, включително семейство Гамбино в Ню Йорк - помагайки им да перат пари от наркотици и да избягват данъци.
Той прехвърля пари на мафията в Швейцария чрез Ватиканската банка като начин да избегне властите и регулаторите. Синдона започва да си купува собствени банки, за да създаде мрежа, през която да прекарва парите си, но когато една от американските му компании се срива през 1974 г., цялата му империя се разпада.
Това изважда наяве някои от сделките, за които Ватиканската банка е била канал, и в крайна сметка това й струва десетки милиони долари в процеса. След разпадането на империята му, Синдона нарежда убийството на адвоката, натоварен да разследва бизнеса му, за което получава доживотна присъда през 1985 г. Дни по-късно поглъща отрова и умира.
Роберто Калви е управляващ директор на Banco Ambrosiano - католическа италианска банка, създадена в края на 19-и век. Тя се превръща във втория по големина кредитор в страната. Ватиканската банка става най-големият акционер на Banco Ambrosiano, а дейността на двете е ясно свързана за известно време. Това се дължи най-вече на факта, че тогавашният президент на Ватиканската банка - архиепископ Пол Марцинкус, който е родом от Чикаго, е приятел с Роберто Калви.
Работата му с банката на Ватикана му спечелва прозвището "Банкерът на Бога", само че, подобно на Синдона, той също е един от банкерите на мафията, както и член на масонската ложа Propaganda Due. И подобно на Синдона, Калви често използва Ватиканската банка като посредник в големите незаконни транзакции, които извършва от името на мафията. Италианската централна банка в крайна сметка се усъмнява в това, което той прави, след което започва разследване в края на 70-те години. В резултат на него установява незаконни транзакции на стойност милиарди италинаски лири.
Източник: EPA/БГНЕС
На този фон в банката са открити огромни дългове в размер на 1,5 милиарда долара. Имайте предвид, че това се случва през 1982 г., тоест е еквивалентът на около 5 милиарда щатски долара днес.
След колапса на банката, Ватикана се съгласява да плати над 220 милиона долара на кредиторите на Banco Ambrosiano като признание за своето "морално участие" в колапса - въпреки че никога не поема пълна отговорност за случилото се.
Междувременно Калви бяга от Италия с фалшив паспорт, но само седмица по-късно тялото му е открито под мост в Лондон. Имал е хиляди долари в брой в джобовете си. Според основната версия мафията го е убила като отмъщение за парите, които е загубил при фалита на банката.
Междувременно президентът на Ватиканската банка, архиепископ Марцинкус, който е работил и с Калви, и със Синдона, не се оттегля от поста си чак до 1989 г. - цели седем години след провала на Banco Ambrosiano. Италианските власти издават заповед за ареста му през 1987 г., но той иска дипломатически имунитет и изчака известно време във Ватикана, докато заповедта изтече. Умира през 2006 г.
Едва ли е изненада, че има наистина много филми и книги, направени за тези събития - били те преразкази или теории за това какво точно се е случило с участващите играчи. Всъщност, ако историята звучи донякъде познато, може да е защото повечето от нас са гледали Кръстникът III - филмът използва сделките на Калви, Марцинкус и Ватиканската банка като основа за централния сюжет на лентата, въпреки че имената са променени.
В своя кино разказ Франсис Форд Копола включва една теория на конспирацията, според която папа Йоан Павел I е бил убит, защото е бил решен да реформира Ватиканската банка и да разкрие корупцията вътре. Отдавна има въпроси около смъртта му, която настъпва само 33 дни след избирането му за папа, но истината е, че никога не е имало убедителни доказателства, че е бил убит.
Дали обаче оттеглянето на архиепископ Марцинкус слага край на противоречията на Ватиканската банка? Съвсем не.
Банката беше разследвана за пране на пари през 2010 г. в резултат на някои съмнителни международни транзакции. През 2013 г. старши счетоводител в банката - монсеньор Нунцио Скарано - беше арестуван за опит да пренесе със самолет 20 милиона евро от Швейцария обратно в Италия. Той е бил разследван от италианските власти за поредица от транзакции, за които твърди, че са църковни дарения.
Източник: EPA/БГНЕС
Арестът му довежда и до оставката на директора и заместник-директора на банката. Директорите са признати за отговорни за лошото управление в банката, докато монсеньорът в крайна сметка получава тригодишна присъда за корупция и клевета. След това, през 2014 г. , властите на Ватикана разследват съмнителна инвестиция в имотен комплекс в Лондон, което води до загуби за банката в размер на 200 милиона евро.
Това разследване довегда до обрат на събитията, които наистина разтърсват Църквата - арестът на кардинал Джовани Анджело Бечиу през 2019 г. Той отговаря за управлението на средствата на Светия престол между 2011 г. и 2018 г., но в крайна сметка е осъден за присвояване и измама през 2023 г.
Беше ли поправянето на всичко това, изчистването на имиджа приоритет за папа Франциск? Отговопът е да. Неговите опити да реформира Ватиканската банка бяха значителна част от работата му, докато беше папа. Всъщност, опитът за реформиране на банката беше започнат от папа Бенедикт, защото той беше този, който насочи банката към публикуването на годишни отчети.
До известна степен папа Франциск нямаше голям избор, освен да се опита да се справи с проблемите в банката - случаят, който доведе до арестуването на монсеньор Скарано, се състоя само няколко месеца след началото на неговото управление. И все пак, той положи огромни усилия за реформа. Например, след преглед на банковите операции, той затвори огромен брой пасивни сметки, които банката притежаваше и принуди много от нейните клонове да изпратят активите си обратно на Ватиканска банка в опит да опрости и рационализира нейната структура и да направи сделките по-прозрачни.
Папата отне контрола от кардинали и го постави в ръцете на хора с действителен финансов опит, което беше огромен проблем за банката от самото й създаване. Архиепископ Марцинкус, например, нямаше абсолютно никакво финансово обучение, когато беше поставен начело на банката в началото на 70-те години. Той просто беше изпратен на шестседмичен интензивен курс в Харвард, след което му беше предаден контролът върху активи на стойност милиарди долари.
След разкритията за корупция през 2013 и 2014 г., папа Франциск отне отговорностите на банката за имуществото на Църквата и го дава на APSA. Папата въвежда банката и в единната зона за плащания в евро на Европейския съюз - или SEPA - което на практика я отвори за повече външен надзор и регулиране. В резултат на това репутацията на Ватиканската банка се подобрява значително.
Днес има много повече международни банки, които желаят да работят с Ватикана, отколкото преди малко повече от десетилетие, а оплакванията за подозрителна дейност, включваща банката, са намалели с една трета през 2024 г.
В същото време обаче големият проблем с финансите на Църквата остава. Тя има дефицит от 83 милиона евро през 2023 г., а пенсионният й фонд е пред непрекъснато нарастващ недостиг. Това означава, че има още много работа за вършене от страна на банката - и други части от финансовата система на Ватикана - за поставяне на Църквата на стабилна основа. Продължаващата реформа на банката при папа Лъв XIV се смята за много важна за нейния успех.
Мнозина твърдят, че спадът в даренията, който Църквата наблюдава през последните години, е свързан с факта, че хората нямат много доверие, че парите им ще бъдат добре управлявани и похарчени. И може да отнеме известно време, преди вярата им да бъде възстановена.
USD
CHF
EUR
GBP
