Ватикана има нужда от стотици милиони евро бюджет, за да функционира. Основните разходи са за международните представителства, плащане посещенията на папата, поддръжка на катедрали и дарения към училища, църкви и здравни центрове. Откъде идват тези пари ли? Предимно от банката на Ватикана, пише The Wall Street Journal.
Католиците внасят пари в своите местни църкви и събират от близо €100 милиона годишно за Ватикана, която е със статут на суверенна държава - най-малката по територия в света.
Ватиканската банка е единствената в света, която позволява да изберете опция "латински език", когато теглите пари от банкомат
Това е едно от действията с цел да се поддържа жив древният език. Папа Бенедикт XVI е особен привърженик на идеята и дори е използвал този език в неформалното си общуване.
В края на 2022 година финансите на Ватикана бяха "на червено" за втора поредна година, по информация на префектът на секретариата по икономика Хуан Антонио Гереро Алвес, цитиран от Vatican News. По думите му, през 2023 година финансовите дела на Светия престол трябва да станат по-професионални, прозрачни и контролирани и Католическата църква трябва да се научи да живее по-скромно.
В бюджета на Ватикана за 2022 година имаше дупка от €33,4 милиона. Общият бюджет на Светия престол възлиза на около €800 милиона.
Папа Франциск реши да затегне финансовата чрез ватиканската банка
Папата издаде документ, известен като "рескриптум", който изяснява, че всички инвестиции трябва да минават през Банката на Ватикана.
Тази по-голяма роля на банката е ключова част от политиката на централизация, която на практика лишава всички дикастерии на Ватикана от възможността да инвестират каквито и да е средства независимо.
Историята
Банка Ватикана се развива в официална организация през 19 век от системата за Църковни финанси, позната като Peter's Pence.
Банка Ватикана преминава през 3 периода на значителна промяна: след 1870 година с разпадането на Папските държави, през 1929 година с Латеранските договори установяващи независимия град Ватикана както и последващите катаклизми на Втората световна война.
Когато се пише Латеранският договор, една от неговите клаузи предифинира каноническия грях на лихварството, да не означава печалба от заемане на пари, а просто "прекомерно" облагодетелстване. Това дава възможност на банката да стане истинска банка с всички предвидени облаги.
С подписването на договора на 11 февруари 1929 година Мусолини дава на Банка Ватикана като обезщетение 750 милиона италиански лири в брой и държавни облигации в размер на един милиард лири, като по този начин банката си осигурява чрез договора над $80 милиона.
Така банката се добива съвременен облик и се превръща в една от най-могъщите финансови институции в света, но историята й е съпътствана с много скандали и недоказани твърдения, свързани с нацистко злато, пране на пари и облагодетелстване на близки до нея хора.