Смятам, че виждаме края на ужасните локдауни, пише Итън Янг. Разпространението на ваксините е в ход и държавите започват бавно да премахват ограниченията, а обществото е в постепенен процес на връщане към нормалното.

Независимо от вашата позиция по отношение на затварянето, ние трябва да гарантираме, че хората могат да си върнат живота и обществото да стане по-силно, след като всичко това свърши. Това е темата на книгата "Размразяване: как да създадем икономика с висок растеж след пандемията", написана съвместно от екип изследователи от университета RMIT в Австралия и публикувана от American Institute for Economic Research.

Размразяването на икономика

Локдауните на думи се стремяха да постигнат добра цел - да затворят обществото, за да спрат вируса. Очевидно те се оказаха пълен провал, а общата логика на затварянето е еквивалентна на вкарването на човек в криогенна камера за замразяване, защото има рак, и размразяването му когато се намери лекарство. Две седмици за "изглаждане на кривата" се превърнаха в едногодишно бедствие. Фирмите са унищожени, социалната структура е в безпорядък и очевидно е нанесена трайна вреда на обществото.

Според изследване на Yelp 60% от анкетираните фирми съобщават, че няма да отворят отново. Същевременно големите бизнеси нараснаха още повече и завладяха още по-голямата част от пазара, както се вижда от изстрелването на приходите и сливанията на Wall Street. Малкият бизнес, социалният капитал и цели сфери като изкуствата са опустошени от локдауните, докато няколко мощни икономически интереси като технологичните фирми просперират.

Няма да имаме старата икономика, когато животът отвори отново. Някои хора ще бъдат в далеч по-добра позиция от преди, докато много други може дори да нямат ресурса да се изправят на крака. На кратко, политиците замразиха обществото, но вместо да излезем живи и здрави от камерата, ние излизаме с тежки увреждания на тъканите. Ако ще се върнем към икономика, която може да доведе до просперитет за всички, а не само за тези, които са се възползвали от локдауните, не можем да отворим отново, без да правим смели промени в политиките.

Ето някои предложения:

Стъпка 1: Създаване на свободен и конкурентен пазар

Ако локдауните постигнаха нещо добро, то е да покажат, че регулациите са ненужни препятствия за иновациите. В хода на затварянето, много правителства премахнаха ограничения като забраните за доставка на алкохол от ресторантите, позволиха на компаниите за напитки да произвеждат дезинфектант за ръце, автомобилните компании да произвеждат вентилатори и козметичните компании да произвеждат маски. Елиминирането на тези уж важни рестрикции не доведе до разпад на обществото; то всъщност стана по-динамично.

"Идеята е подобни промени да са временни, но в този процес фирмите откриват как е по-добре да работят - и евентуално да научат за нови пазари за обслужване", посочват авторите на книгата.

Икономиките понесоха унищожителен удар при затварянето и ако искаме обществата да се възстановят по-силни от преди, трябва да позволим да бъдат направени адаптации. Настоящият регулаторен апарат не е способен да генерира силно възстановяване и ние научихме от първа ръка, че много от тези разпоредби са били контрапродуктивни изначално.

Политика 2: Максимизиране на гъвкавостта на заетостта

Настоящият работен график от понеделник до петък от 9 до 5 е остатък от трудовите идеали от началото на XX век. Те са следствие от индустриалната работа и нямат нищо общо с дигиталната ера на XXI век. Подобно на всички закони, трудовите регулации - както частните, така и публичните, - са анахронистични; те не се променят с времето. Ако искаме силно и справедливо възстановяване, трябва да разберем, че промяната им е твърде необходима.

Когато са писани традиционните трудови регулации е било невъзможно да се работи от вкъщи. Хората са се трудили по поточните линии определена норма от часове, вместо да участват в творческа работа. Компании като Uber и икономиката на споделяне, станали възможни чрез интернет, дори не са били на хоризонта.

Днес обаче живеем в различно време и гъвкавостта на заетостта трябва да бъде максимална, за да може обществото да се адаптира. Това би могло да означава да се позволи на компаниите да експериментират с различни модели на работа, за които ще е необходим фокус върху индивидуалните доброволни договори, сключени от служителите и работодателите, а не върху универсалните държавни разпоредби, често издавани от големите синдикати и корпорациите.

Същото важи и за мерки като минималната работна заплата, която е спирачка пред нискоквалифицираните служители и която облагодетелства опитните служители и големите бизнеси за сметка на навлизащите на пазара на труда младежи и малките бизнеси.

Нуждаем се от по-малко държавно участие на пазара на труда и повече правомощия на работниците да избират от какви видове трудови договорености искат да бъдат част. Икономиката се е променила драстично от дните на Хенри Форд. За да позволим на повечето хора да просперират, трябва действително да им позволим да го направят, вместо да ги възпираме с остарели трудови разпоредби.

Политика 3: Опростяване на данъчната система

От само себе си се разбира, че данъчните системи в западния свят са гигантска бъркотия. Въпреки че всеки момент е подходящ за опростяване на данъчния кодекс както по отношение на неговата сложност, така и на неговите изисквания, това е особено важно след края на локдауните.

Първо, намаляването на данъците ще осигури значителен тласък на икономическата активност и ще намали тежестта върху новонаетите лица. Също така е важно да се актуализира системата за събиране на данъци, за да отразява съвременната икономика с всички нейни иновативни начини за генериране на приходи.

Сложният данъчен кодекс е от полза само за утвърдени икономически интереси, но също така смазва малкия бизнес, който не може да си позволи да изпълнява изискванията им. Сложните данъчни системи не само създават вратички за добре свързаните лица, но и изискват скъпи адвокати и счетоводители, които да ръководят бизнесите из този лабиринт. Това са усложнения и разходи, които възстановяващите се компании не могат да си позволи след локдауните.

Освен това системи като тези в западния свят насърчават разточителни разходи за лобиране, които иначе биха могли да се използват за наемане на нови работници или изобретяване на нови продукти, като авторите на книгата отбелязват, че между 2002 и 2011 г. 27,6 милиарда долара са изразходвани за лобиране само в САЩ.

Политика 4: Елиминиране на разрешителните и лицензите за иновации

Никой не трябва да иска разрешение от правителството за измисляне на нещо ново, стига да не нарани някого или да нарушава доброволните споразумения. Разбира се, това не е начинът, по който действат настоящите регулации. Резултатът от тях обаче е запазването на статуквото в полза на утвърдените интереси и намаляването на изобретенията. Такава система не може да продължи да съществува след локдауните.

Въпреки че виждаме много трудности в резултат на локдауните, също така сме ставаме свидетели как предприемачи започват да предоставят нови услуги в променящия се свят. Трябва да позволим на тези иноватори да поемат напред, а не да ги възпираме с регулация.

"Това е особено очевидно в сферата на здравеопазването, която силно зависи от публичните разходи, подвластна е на всеобхватна патентна защита, зависи от одобрени от правителството бизнес модели и е силно регулирана във всички аспекти - от медицинските изделия и протоколите за лечение, през терапиите и лекарствата и професионалното лицензиране."

Често регулации като професионалните лицензи и контрола на лекарствата се правят най-вече с цел защита на големите играчи на пазара срещу иновациите, които заплашват да разрушат бизнес моделите им. Това статукво вреди на здравните системи по света още от преди коронавируса и ако се наблюдава и в бъдеще, ще продължи да нанася вреди. Ако искаме обществото да се възстанови по-здраво и по-заможно на всички нива, трябва дори да създадем условия за конкуренция между иноваторите.

Политика 5: Полицентрично управление

Ако тази пандемия ни научи на нещо, това е, че централизираният подход е рецепта за бедствие. Ръководството на Вашингтон и местните щатски правителства, както и техните колеги по целия свят, оставиха много да се желае. В случая с Ню Йорк губернаторът Куомо сега е разследван от ФБР за действията на неговата администрация. Сега повече от всякога се нуждаем от права за вземане на решения, които да бъдат делегирани на местните общности, за да могат те да решат кое е точно за тях.

По-конкретно, много неща трябва да бъдат премахнати изобщо от политическия процес. Как фирмите трябва да се управляват в контекста на своите общности? Това са въпроси, на които трябва да отговори самият бизнес предвид конкретната среда, а не чрез централен план или посредством държавен капитал. Отговорността за управлението трябва да бъде споделена и разпределена по начин, който дава приоритет на индивида, така че хората да бъдат овластени в своята конкретна среда. Това изисква разделение на властите не само на федерална и щатска основа но в частния и публичния сектор. Авторите цитират Нобеловия лауреат Елинор Остром, пишейки:

"Въпреки че всички институции са обект на поглъщане от опортюнистични индивиди и на потенциала за изкривяване на динамиката, една политическа система, която има множество центрове на властта в различен мащаб, предоставя повече възможности за иновации и за намеса, за да коригира малтретирането на властта и резултатите. По този начин полицентричните системи са по-склонни от моноцентричните системи да осигурят стимули, водещи до самоорганизирани, самокорегиращи се институционални промени."

По същество правителственият ботуш трябва да бъде свален от гърбовете на хората и да се позволи на доброволните сдружения да играят по-голяма роля в организирането на обществото.