Възстановяването в България и Централна и Източна Европа следва сходни тенденции, става ясно от видеоконференция на Кофас България, по време на която данните за страната ни бяха представени от управителя на компанията за оценка на риска у нас Пламен Димитров, а тези за света - от регионалния икономист на Кофас Грегорж Шиелевич.

Ето по-важните акценти.

Положението в България

На фона на Европа, сивата икономика в България е относително висока. Страната се възстановява трудно след кризата, което е вярно и за съседните държави в Централна и Източна Европа, а ръстът на БВП е точно същия, какъвто е средното за света, като прогнозата за тази година е индикаторът да се повиши с 4% след като се сви с 3,9%. Същото важи и за останалите страни в региона, където растежът ще се завърне през 2021 г.

Същевременно обаче страната в момента преминава през политическа несигурност, а тепърва предстоят избори, така че тази прогноза може да бъде поставена под въпрос. Това е особено вярно в контекста на изостаналостта при ваксинирането, която се наблюдава към момента (повече за това - по-долу).

По отношение на правителствения дълг ще се наблюдава растеж и през тази година, като след като дългът се покачи до от 20 до 25%, през тази година се очаква да достигне 26,2%. "Това е една от основните ни сили в момента и показва финансово здраве", каза управителят на Кофас България Пламен Димитров, акцентирайки, че прогнозите са правени преди последното затваряне на икономиката, в сила от вчера. "Не бих посъветвал следващото правителство да го увеличава."

Рисковете по отрасли са почти същите, каквито са и в другите страни от Централна и Източна Европа, като ИКТ е изправен през нисък риск, а същото важи и за фармацията. Разликата е в енергетиката, която в България е изправена пред много висок риск заради структурата на отрасъла, докато в Централна и Източна Европа е със среден риск, и в потреблението на текстилни продукти.

Като производство обаче фабриките в България преминават през позитивни рекорди през януари и февруари тази година, тъй като страната запълва дупките, оставени от нарушаването на преди това съществуващата верига на доставките. Същото важи и за машиностроенето, като поръчките за българските компании са най-вече от Европа и от САЩ.

"Надявам се това да продължи и да компенсира силно засегнатите сектори, като туризма, за да успеем да се придвижим много места нагоре при текстила и машинопроизводстовто, за които не са необходими огромни обеми, а гъвкавостта е по-важна от дългосрочната политика."

При несъстоятелността се наблюдава растеж в България през последните четири години. "На тази статистика не може да се вярва, защото имаме сериозни пропуски в българското законодателство, които не ни позволяват да събираме данни адекватно", каза Димитров. "Затова и предприемачите продават компаниите на малоимотни граждани, затова и те трябва да се включат в статистиката, тъй като у нас имаме граждани, на чието име има по 300-400 неработещи комапании, а самият гражданин живее в ломско село."

Фалитите останаха ниски и през първите два месеца на годината, каквито бяха и през миналата. Но ниския брой на фалитите доведе до създаването на зомби компании, зависещи от държавните помощи, когато делът на фалитите вероятно ще се изстреля. Затова и броят на фалитите до края на годината ще е много висок тогава.

Продължаването на помощите за много дълъг период от време обаче ще доведе до много отрицателни ефекти за икономиката. Това обаче зависи от ваксинациите, а България тук радикално се различава от всички други страни от Централна и Източна Европа, като у нас тенденцията е значително по-ниска, отколкото на други места.

Ситуацията глобално

Китай все още допринася за глобалното възстановяване, но инерцията от края на миналата година се забавя. Очакваме растежът ѝ да достигне 7,5%, но имаме очаквания, че и други икономики ще постигнат много висок растеж - Индия и икономиките от Централна и Източна Европа.

Най-важното заключение е, че възстановяването в Източна Европа ще отнеме повече време от само 2021 г., преди страните да се върнат на същото равнище на БВП, което имаха през 2019 г. Това важи най-вече за страните, зависещи силно от сектора на услугите, включително и туризма.

Възстановяването в САЩ се ускорява, докато в Европа страните още през последния месец страните не са в общия тренд към подобряване. Причината е, че затварянето в САЩ не е толкова стриктно, колкото виждаме в Европа. Второто много важно нещо е, че в САЩ има огромно подпомагане чрез фискални програми. Такива се наблюдават и в Европа, но в САЩ те са значително по-високи.

В глобалната картинка трябва да забележим някои промени, които се наблюдават в Централна и Източна Европа. Първото е увеличаване на цените на стоките, например на хранителните стоки, което се наблюдава в повечето страни. На много места видяхме паническо купуване на храна. В други, например Русия, имаше усилия за съсредотачаване на храните на местния пазар и таван на цените.

Най-видният пример за увеличаване на цените е при полупроводниците, които се изстреляха заради дефицита им, което оказа въздействие върху много сектори. През втората половина обаче едва ли проблемът ще се наблюдава.

От друга страна, видяхме покачване на цените на петрола още от ноември миналата година. Те вече са по-високи, отколкото бяха през 2019 г.

Друг фактор е дефицитът на контейнери, който се наблюдава при търговията от Китай към ЕС и САЩ. Карго цените са много важни също и те оказват въздействие върху повишаването на цените за компаниите по света.

Страните в Централна и Източна Европа зависят силно от вътрешното потребление, като България е по средата между страните с вътрешно потребление и износителките. Ефектът от пандемията беше увеличаване на безработицата. Като цяло картинката на пазара на труда обаче не е толкова лоша. Затова крайното потребление в региона се покачи и е над нивата от първата вълна на коронавируса.

Прогнозата обаче не е много оптимистична - вероятно потреблението ще се стабилизира, но големият проблем в региона е ваксинирането, чието ускоряване ще засили възстановяването на растежа и на потреблението. Но докато това се случи, картината не е толкова ясна, а затварянията се вдигат и продължават.

По отношение на производството, което е важна част от икономиките в региона, имахме силна контракция през април и май 2020 г., когато беше най-тежкият удар. То беше повлияно не само от локдауните, но и от липсата на търсене, което доведе до спиране на работата на някои заводи. Но възстановяването в региона тук е по-силно, отколкото при крайното потребление.

Износът се възстанови още по-бързо, но България изостава зад Чехия, Румъния и Полша например. Причината е, че българските компании не са толкова свързани в глобалната верига на доставки, колкото бизнесите в посочените страни. Освен това тези страни се възползваха от понижаването на покупателната способност на валутите си, което е вярно особено за Полша, където централната банка усилено продава злоти, за да поддържа обменния курс нисък.

В сектори като аутомотив, най-голямото дъно вече беше постигнато през миналата година, но той остава с високо равнище на риск. Фармацевтичният сектор и ИТ отрасъла, от друга страна, в региона се възползваха от ситуацията, тъй като са изключително конкурентни.

През 2020 г. Кофас понижи рисковия рейтинг на много страни. Но напоследък страни като Тайван получиха подобряване на рейтинга, тъй като тя е един от най-големите производители на чипове в света. Но обновяването на рейтинга им зависи много от темповете на ваксиниране.