Много епизоди на парична инфлация не включват увеличаване на индекса на потребителските цени в продължение на много години, пише Брендън Браун. Вместо това те раздуват цените на активите.

За да може паричната инфлация да се отрази върху индекса на потребителските цени, тя трябва да отговори на едно от двете необходими условия: валутен колапс или кредитен бум, който води до тенденцията търсенето да изпревари предлагането на много пазари на стоки и услуги.

Това изгаряне се случи през 70-те години на миналия век в САЩ и доведе до сериозната парична инфлация, започнала в началото на 60-те години; това не се е случило през 20-те години в САЩ и все още не се е случило при голямата парична инфлация в САЩ от началото на второто десетилетие на XXI в. Действителното ѝ начало се корени в поредицата от парични инфлации между 1985 и 2007 г.

Според историците инфлацията не е настъпила при голямата парична инфлация от XVI и първата половина на XVII в., когато златото и среброто се вливат от испанските завоевания в Южна Америка. Четем обаче за симптомите на инфлация на активите в Холандия, тогава център на глобалните финанси, независимо дали при манията на лалетата, или заради дивото изстрелване на акции в Холандската източна компания, или при спекулативният бум на недвижими имоти в Амстердам. Средногодишното покачване на цените обаче беше в диапазона от само 1 до 1,5% за повече от век, макар и достатъчно кумулативно според някои исторически сведения, за да бъде основен фактор за осъществяването на социална, религиозна, икономическа и политическа революция.

Дори там, където имаме буен кредитен растеж, стимулиран от паричната инфлация, това може да не е достатъчно, за да доведе до висок индекс на потребителските цени. Това се случи през 20-те години в разгара на втората индустриална революция. И ако в крайна сметка е настъпила парична инфлация тогава, увеличаването на индекса на потребителските цени би се натъкнало на съпротива от автоматичните механизми, все още потенциално работещи съгласно златния стандарт от онова време.

През Голямата инфлация от 70-те години имахме и двете необходими условия за изстрелване на индекса на потребителските цени. Първо, Фед подхрани глобалния инфлационен кредитен бум. Усилията му да подпомогне войната във Виетнам на президента Джонсън, а по-късно и усилията за преизбиране на Никсън, доведоха до зрелищен период на растеж. Второто условие беше девалвирането на долара от администрацията на Никсън през 1971-3 г.

В края на 80-те можем да видим процес в процес на нова устойчива висока инфлация на индексите на потребителските цени, но това беше спряно от паричното свиване през 1989-90 г. от Грийнспан. Този процес на инфлация се случи в контекста на голяма девалвация на долара. В САЩ имаше и буен кредитен бум през периода.

В средата на 90-те години започна следващият епизод на висока инфлация. Случайно развиващата се по това време трета индустриална революция обаче предотврати изстрелването на индекса на потребителските цени.

Въпреки това девалвацията на Буш от 2003-5 г., заедно със засилената парична инфлация, доведоха до повишаване на индекса на потребителските цени над 4%, на което Федералният резерв в крайна сметка реагира сериозно през 2005-7 г., изигравайки ключова роля за катастрофата и Голямата рецесия от 2007-9. Ако Фед не беше реагирал, голямата парична инфлация, започнала в средата на 90-те години, щеше да продължи.

След това стигаме до периода след 2010-11 г. Колко вирулентна е инфлацията на парите оттогава? Не е лесно да се каже в дълбоко корумпираната парична система без мощна парична база в какъвто и да е реален смисъл. Детективите на паричната инфлация трябва да търсят улики за нея, включително в манипулирането на краткосрочните и дългосрочните лихвени проценти, от една страна, и от друга - на многобройните симптоми за инфлация на активи.

Надпреварата до дъното обаче сред фиатните пари означава, че през този няма продължително обезценяване на долара. В Китай кредитирането се изстреля заради паричната инфлация в САЩ и нейното разпространение в международен план. В случая с САЩ кредитният растеж не е стигнал дотам, че търсенето надхвърля предлагането на стоки и услуги като цяло.

Променя ли се нещо от това, докато пандемията си отива?

Много от естествените колебания на цените, които биха могли да настъпят по време на пандемията, бяха потиснати, както по време на война. Сега имаме проблемите с нарушенията на веригата на доставки и разпространението на инфлацията на активите (биткойн, суровините, жилищата и наемите, автомобилите и други). Надпреварата към дъното на фиатните пари продължава. Можем да кажем, че има парична инфлация, като се сравним динамиките спрямо стабилен паричен (например златния стандарт), при който подобен скок на цените би предизвикал затягане на паричните пазари.

И все пак изстрелването на индексът на потребителските цени може да бъде неуловим. В крайна сметка: как ще завърши голямата парична инфлация от 2011-12 г. и дали тя включва процес на трайно покачване на ИПЦ? Това са широко отворени въпроси в този момент. Настоящите и минали доказателства предполагат, че изстрелването ѝ все още е възможен сценарий, при който първо се задейства ендогенен процес на инфлация на активите.