Един от най-силните козове в ръцете на настоящия президент на САЩ Доналд Тръмп са рекордните стойности на щатските индекси и фондови пазари. Тръмп не пропуска, във всеки един възможен момент, да натърти за своя принос за рекордните им нива. Редица пазарни наблюдатели дори прогнозират, че ако щатските индекси се задържат при рекордни нива до есента, това може да е "силната карта" на републиканеца да спечели нов президентски мандат.

И веднага възниква въпросът: дали Тръмп е най-добрият президент за пазарите и каква е връзката между тях и останалите щатски президенти?На този въпрос се заемат да отговорят експертите от MarketWatch.

Според пазарните наблюдатели, докато на президентите се зачислява твърде голям принос и поемат голяма част от заслугите за представянето на фондовия пазар докато са на служба, истината е, че способността на президента да влияе върху икономиката и пазарите като цяло е косвена и ограничена.

Конгресът определя данъчните ставки, приема сметките за разходите и пише закони, регулиращи икономиката. Но президентът също има определени лостове за влияние върху бизнеса и икономиката. Тъй като президентът може да тълкува законите, той има известен контрол върху регулирането на бизнеса и пазара. Този контрол може да бъде пряк или чрез способността му да назначава секретари на кабинета, като например ръководителя на отдела по търговия, както и търговски представители.

Президентът също така номинира председателя на Федералния резерв, който определя паричната политика заедно с другите управители на Фед и членове на Федералния комитет за отворен пазар. Фед обаче, е независим държавен орган с мисия да определя паричната политика, която да гарантира икономически растеж, ниска инфлация и ниска безработица.

Тези мерки на паричната политика могат да повлияят на фондовия пазар, въпреки че резервът обикновено не разглежда представянето на фондовия пазар като изолиран фактор, който влияе върху неговите решения. Степента, в която лицето, избрано за председател на Фед, е агресивно или неагресивно настроен, по отношение на паричната политика, ще определи как те влияят върху икономиката.

Всички президенти биха искали Фед да провежда агресивна монетарна политика, насочена към икономическа експанзия и това да се отразява за растящ пазар на акции, тъй като обикновено това увеличават вероятността за преизбиране. Но не винаги се получава.

Всички видяхме как Тръмп се превърна в един от най-яростните критици на Фед и на избрания от него председател на резерва Джером Пауъл, през последните месеци. Причината: Тръмп призовава за по-ниски лихви, по подобие на отрицателните ставки в Европа и Япония, които да стимулират щатската икономика.

Графиката по-долу показва промяната в нивата на S&P 500 за всеки 4-годишен президентски мандат, започващ от 1953 г. Два от мандатите имат по две имена в тях, защото президентът Кенеди бе убит преди края на мандата си, а президентът Никсън подаде оставка преди края на втория му мандат. Мандатите им бяха завършени съответно от техните вицепрезиденти, Линдън Джонсън и Джералд Форд.

Снимка 467322

Президенти Главни изпълнителни директори

Технически няма президент, който да е бил изпълнителен директор на компания. Всъщност Доналд Тръмп може би е най-близкият претендент да претендира за тази титла. Той беше председател и президент на The Trump Organization, преди да стане президент на Съединените щати, но това е доста близо. Мнозина са се опитвали и със сигурност ще видим още много изпълнителни директори да се опитват да направят това в бъдеще.

Президентите и NYSE

Много рядко се е случвало действащ президент да посети фондовата борса в Ню Йорк. Разбира се, статуята на президента Джордж Вашингтон е точно от другата страна на улицата във Федералната зала, но това не се брои. Има и едно изключение и това е президентът Буш, който посещава NYSE.

На 7 януари 2007 г. президентът Джордж Буш посети Нюйоркската фондова борса. Той току-що изнася реч за икономиката от другата страна на улицата в гореспоменатата Федерална зала, където обвини корпорациите за прекомерна компенсация на изпълнителната власт. Едва ли Буш е знаел, че малко след това, американската нация ще изпадне във финансова криза и най-голямата рецесия преживявана след Голямата депресия.

Президентските заплати

Относително казано, президентските заплати са сравнително ниски и в момента възлизат на 400 000 долара годишно. Президентите печелят доста по-големи суми, когато напуснат офиса и получават изгодни сделки за книги и хонорари за лекции.

Така че, въпреки че президентът може да повлияе на икономиката чрез политики и икономически програми, които могат да въздействат на фондовия пазар, вероятно президентът получава твърде голям кредит за заслуги, когато пазарите падат или се повишават.

Най-богатият президент

Но не съжалявайте Доналд Тръмп заради ниската му заплата. Има една интересна статистика, според която нетното благосъстояние на Тръмп е по-голямо от това на всички американски президенти преди него взети заедно. Традиционно, щатските президенти са разполагали с добро благосъстояние. Има, разбира се и изключения, като Труман, Куулидж, Линкълн, Грант и още няколко.

От другата страна, сред най-богатите президенти, са били Джордж Вашингтон, с нетно състояние от 580 милиона долара с отчитане на инфлацията и Томас Джеферсън, със състояние в размер на 234 милиона долара, към днешна дата.

Общото благосъстояние на 44-те щатски президента до момента е в размер на около 2.99 милиарда долара, съвременни пари, според сметки на Bloomberg. Това все още остава под нетното благосъстояние на Тръмп, в размер на около 3 милиарда долара, според изчисления на изданието Forbes.

Политическите борсови маневри не са чужди на Тръмп

За да посочим как може би Тръмп си приписва кредит, който не заслужава само той, ще припомним следния случай. Хората с по-голяма памет, най-вероятно ще си спомнят как преди да бъде избран Тръмп, който толкова се гордее с изключителното повишение на фондовите пазари, направи мрачна прогноза за същите.

Тогава Тръмп прогнозира, че САЩ върви по пътя към "мащабна рецесия", като отправи предупреждение, че комбинацията от надценени фондови пазари и високо ниво на безработица създават предпоставки за нов икономически срив. "Мисля, че стоим върху икономически балон. Финансов балон", заявява бъдещият президент Тръмп в интервю за The Washington Post, през април на далечната вече 2016-та година.

Разбира се, когато бе избран, той смени тона.