Ако има една дума, която европейските правителства не искат да чуват в момент, то това е "инфлация", пише Politico.

Няма почти нищо друго, което може да изплаши лидерите повече. Последващият ръст на лихвите ще превърне планината от дълг на Стария континент в непреодолимо препятствие, създавайки нова дългова криза на стероиди, която отново ще постави под въпрос жизнеспособността на еврото. Програмите, които трябваше да помогнат на икономиката в зората на коронакризата, увеличиха дълга на еврозоната до около 100 процента от икономиката на региона — а в някои държави и далеч повече.

Засега централните банкери не показват притеснение и посочват ниските разходи за обслужване на дълга. "При ниски лихви това не е голям проблем", казва и Паоло Джентилони, еврокомисар с ресор икономика. Все повече експерти обаче предупреждават, че инфлацията може да се завърне по-рано от очакваното и да предизвика проблематично покачване на разходите за обслужване на дълга.

"Рисковете от инфлация са необичайно големи", казва председателят на UBS и бивш гуверньор на германската централна банка Аксел Вебер. И посочва, че повишението на цените може да започне още тази година.

Сред краткосрочните фактори, които могат да повишат инфлацията тази година, са продължаващите проблеми във веригите за доставки и задържаното потребление. Анализатори предупреждават още, че повишаващите се цени на активите, огромните фискални стимули и демографските тенденции могат да превърнат временното повишение на цените в постоянен тренд. Дори и минимално покачване на лихвите ще се превърне в милиарди евро допълнителни разходи за страни като Италия, чийто дълг възлиза на 160 процента от БВП.

Немислимото

Редица икономисти обявиха инфлацията за мъртва.

През последното десетилетие покачването на цените така и не достигна целта на Европейската централна банка от "малко под 2%", а централните банкери прогнозира същата ситуация и през следващите три години. Подобна прогноза направиха и международни институции като Международния валутен фонд и Организацията за икономическо развитие и сътрудничество.

Но не само ястреби като Вебер сега предупреждават за завръщане на инфлацията. Чарлз Гуудхарт, бивш член на комисията за парична политика на Банката на Англия, започна дебата в края на миналата година, посочвайки, че променящата се демографска картина ще покачи инфлацията. Според сценария на Гуудхарт на Европа ѝ остава едно десетилетие преди проблемът да стане реален.

Бившият член на изпълнителния борд на ЕЦБ и главен икономист на институцията Питър Прает предупреди, че краткосрочни фактори ще покачат инфлацията през следващите пет години. По-конкретно, той посочи възможността Федерелният резерв да повиши целта си за инфлация като фактор, който ще задвижи повишението на цените по света. Повишаващите се очаквания за инфлация в САЩ вече достигнаха европейските пазари и увеличиха доходността по дългосрочните облигации на европейските правителства в началото на годината. Вебер е категоричен, че Европа не може да се отдели и защити при завръщане на инфлацията в световен мащаб. "Ако скорошното покачване на цените на суровините и разходите за транспорт са предвестник, то инфлацията може би вече се завръща", смята той.

Европейците също започват да забелязват. Търсенията в Google на думата "инфлация" достигна 10-годишен връх в редица европейски държави.

Харчи сега, притеснявай се после

Ако инфлацията донесе по-високи лихви, силно задлъжнелите европейски държави, основно в южната част на Европа, ще страдат най-много. Италия има €3 трлн. публичен дълг и дори малко повишение на лихвите ще донесе до огромен ръст в разходите за обслужването на заемите.

Дисбалансът в Европейския съюз означава, че общата валута отново ще бъде поставена на изпитание. Но Вебер предупреждава, че инфлация — без повишение на лихвите — ще бъде еднакво унищожителна за еврозоната.

Засега властите избягват да коментират притесненията си за дълга с обществото. Общоприетият консенсус е да се харчи сега, а притесненията да бъдат оставени за по-късно.

Но денят за притеснение ще дойде рано или късно. "Критично важно е да помислим не само за субсидии в помощ на хората и бизнеса, но и за инвестиции, които могат да положат основите на бъдещ растеж", казва Мадис Мюлер, член на управителния съвет на ЕЦБ. "Бъдещият растеж на икономиките в еврозоната е това, което ще позволи на правителствата да намалят дълга".

Управляващите по света тласкат глобалната икономика към нова дългова криза

Управляващите по света тласкат глобалната икономика към нова дългова криза

Защото рецесията, породена от затварянето на стопанствата, не е достатъчна