През седмицата стана ясно желанието на синдикалистите от КНСБ политиците да обещаят средна заплата в България от 2460 лв. и минимална работна заплата от 1230 лв. до края на следващия мандат.

Разбира се, това е внимателно политически ход, с който предизборно представителите на най-старата професия, т.е. политиците, да се изтъкнат пред потенциалните си избиратели с това, че ще изстрелят стандарта на живот. Кампанията обаче не е аспект, който ще разгледам. Вместо това нека се съсредоточим дали и кога подобно възнаграждение е възможно и как.

Възходът на заплатите в България

Ако попитаме произволен човек колко е била средната брутна заплата (става въпрос единствено за нея, не за нетната, при това - на месечна база) преди дванадесет години и колко се е увеличила от тогава, той едва ли ще може да отговори правилно. Данните на Националния статистически институт обаче показват, че средната годишна работна заплата през 2009 г. е била 7296 лв., което прави средна брутна месечна работна заплата от 608 лв.

Ако върнем лентата още по-назад, през 2000 г. средната брутна работна заплата е била едва 224,5 лв., т.е. средното годишно възнаграждение в икономиката от 2694 лв. се равнява на заплата, която работещите в много сектори получават на месец днес.

Така темпът на растеж за тези девет години е 170% или покачването е от над два и половина пъти.

В края на 2020 г., през която възнагражденията продължиха да растат, средната брутна работна заплата месечно достигна 1468 лв., което прави 17 616 лв. годишно. Темпът на нарастване за последните единадесет години е 141,4% или малко под два пъти и половина. Казано иначе, наблюдава се забавяне поради редица фактори, но във всеки случай може да се каже, че през последните две десетилетия средното брутно възнаграждение в България се е покачвало 2,5 пъти на всеки 10 години.

Това изобщо не означава, че подобна скорост на нарастване на заплатите ще се запази и до 2030 г. Освен това има редица фактори, които изкривяват статистиката, например заплатите на държавните служители, които например миналата година бяха изстреляни с 25%, според мен по изцяло политически причини.

Затова се съсредоточаваме в частния сектор, където между 2015 и 2019 г. средната брутна заплата нараства с 45%, а между 2001 и 2015 г. - с почти 350%. Така от началото на века тя се покачва по-бързо от заплатите в държавния сектор, но причината за това е, че започва от по-ниска база, като даже и в края на 2019-2020 г. остава по-ниска в абсолютна стойност от заплатите в държавния сектор.

Друго изкривяване идва от схемите за "подпомагане" на заетостта от миналата година, които просто водят до отлагане на безработицата в някои сектори и до забавяне на икономическото възстановяване на гърба на данъкоплатците. Когато подпомагането на заетостта приключи, със сигурност това ще се отрази и на данните на заплатите.

Тук трябва да имаме предвид и друг феномен. През миналата година най-тежко засегнати от съкращения бяха нискоквалифицираните и/или сезонните служители. Това води до изкуствено завишаване на данните за растежа на възнагражденията, тъй като хората с ниски заплати вече не получаваха заплати, а обезщетения за безработица, т.е. не влизат в данните за средните заплати.

Казвайки това, ако все пак тенденцията от последните две десетилетия продължи да се наблюдава, средната брутна работна заплата към 2030 г. ще е 3082 лв. по естествен път, освен ако политиците не продължат вредната тенденция по вмешателство в пазарите и интервенции.

Да, това няма да се случи след края на следващия мандат, но ще е нормален растеж, следващ малко или много адекватните процеси в стопанството. Ако властите искат с принудителни мерки да вдигнат заплатата, ефектите ще са силно отрицателни. Нека разгледаме минималната работна заплата по темата.

Защо МРЗ не трябва да се увеличава

Звучи "прекрасно" минималното възнаграждение, което някой може да получава за работа на пълно работно време, да се увеличава - поне докато човек не научи прости икономически принципи. Първият от тях е, че МРЗ не е нещо, което ни се "полага", а е бариера, която всеки на пазара на труда трябва да надскочи, ако иска да се труди изобщо (поне законно).

Вторият е, че заплатите не са някаква произволна цифра, която злият капиталист едва изстисква от алчната си душа, за да даде на онеправданите работници. Заплатата представлява размера на добавената стойност на един служител за компанията.

Казано иначе, ако човек не може да създаде стойност за хипотетичните 1230 лв., той просто няма да е част от трудещите се. Така МРЗ ще направи много хора безработни, само поради факта, че те не могат да покрият този праг, издигнат от политиците.

Ако използваме данните на Министерството на финансите към септември 2020 г., общият брой на заетите, получаващи месечен доход под 1000 лв., е 1,4 млн. души. Въпреки че идеята на КНСБ е МРЗ да се увеличава постепенно в хода на следващите четири години и макар не всеки един от тези хора да бъде съкратен, ясно е, че при много категории трудещи се е напълно невъзможно създадената от тях стойност да нарасне (в някои случаи - в пъти) и огромна част от заетите в страната пряко ще бъдат заличени от популистки ход като изкуственото вдигане на заплатата.

Но увеличаването на МРЗ ще има и косвени негативни ефекти, най-силният от които ще е ударът върху бизнес средата. Много предприятия, особено тези в сферите, в които е необходим ръчен труд, избират България, защото страната едновременно е в ЕС и има най-ниското ниво на възнаграждение.

Удвояването на МРЗ обаче рязко (за четири години) ще промени това. Бизнес плановете и инвестициите на много бизнеси у нас ще станат неадекватни от икономическа гледна точка, защото един от основните им разходи - трудовото възнаграждение, ще се изстреля главоломно. Това означава, че те ще трябва да се изтеглят от тук и да търсят възможности в конкурентни страни като Турция, Сърбия, а защо не и Молдова.

Да поставим това в контекст. Един от аутомотив подсекторите, който се радваше на сериозна експанзия в България през последните години, е изработването на окабеляване, тъй като то се прави в огромна степен ръчно. Така няколко компании създадоха няколко хиляди нови работни места в региони като Димитровград, Плевен, Ямбол, Сливен.

Когато цената на най-важния им фактор се удвои, дори и те да не се изтеглят напълно, което обаче е силно вероятно, компаниите ще са принудени да свият драстично производството, защото продуктът им ще е около двойно по-скъп. Така буквално хиляди хора в по-бедните населени места на страната ще бъдат изхвърлени като безработни.

Нещо повече - едва ли ще има наплив от потенциални работодатели, защото изстрелването на МРЗ ще отблъсне всички инвеститори, разчитащи на относително нискоквалифицирания човешки труд. Причината е, че политиците създават фундаментално несигурна бизнес среда - ако те са склонни за четири години да увеличат минималното възнаграждение, то в следващите пет може да го удвоят още веднъж. Тогава бизнес планирането на никоя компания няма как да навакса.

Резултатът от това е, че не само ще изгубим поне част от сега съществуващите инвеститори, но и ще отблъснем потенциалните такива, а прогонването на инвеститори е дейност, в която управляващите през последните години се специализираха успешно.

В крайна сметка, тази потенциална армия от нови безработни ще легне на плещите на по-малкото останали работещи, защото обезщетенията за безработицата са средства, които на практика всички в частния сектор плащаме от джоба си чрез осигуровките си.

А какво ще се случи, когато нужните средства на осигурителната система се увеличат, а броят на платците намалее? Има само два варианта: увеличаване на размера на дотациите от централния бюджет към НОИ или увеличаване на размера на осигуровките. И двата обаче водят до потискане на икономическия растеж.

Това е мрачна, но съвсем осъществима картина за българската икономика. През последните три десетилетия сме имали периоди на изключително висока безработица и на моменти, в които осигурителната система се е задъхвала, така че подобен сценарий дори няма да е новост за нас. Поуката обаче трябва да е недвусмислено ясна за всеки - идеята за увеличаване на МРЗ е пагубна.

Ще отида още една стъпка по-далеч и ще кажа, че всъщност МРЗ трябва да бъде елиминирана като феномен изобщо. Както казах по-горе, тя е бариера за трудещите се, т.е. прави пазара на труда по-малко гъвкав. Особено в моменти на кризи като настоящата, която, първо, беше изцяло причинена от политиците и, второ, засегна най-вече нискоквалифицираните служители, минималната работна заплата е гаранция, че много хора ще останат безработни много по-дълго, отколкото биха останали иначе, защото вместо да се договорят за по-малък доход, но все пак да се трудят и да получават възнаграждение, държавата на практика им забранява да работят.

Но нискоквалифицираните служители не са единствените засегнати от МРЗ. Други такива са учащите, които нямат опит, а искат да придобият такъв. Когато човек е млад, доходът е от второстепенно значение. Това, от което той има нужда, е опитът, защото именно доказателството, че вече си вършил нещо на практика е това, което се цени на пазара на труда. Но вместо да са способни да работят при ниско възнаграждение и да трупат безценни умения, младежите всъщност не могат да го правят.

Ако МРЗ се увеличи до стойността, предлагана от синдикатите, този феномен ще е ужасно усилен, а резултатът от това е забавяне на кариерния растеж за много млади хора. Казано така, това звучи като не чак толкова голяма жертва за икономиката като цяло. Но тя е такава.

Ето само един от много аспекти на горния феномен: много млади хора не могат да имат кариера и да си купят жилище и да създадат семейство докато са в 20-те си години. Това се вижда даже и от статистиката на НСИ, като само за последното десетилетие възрастта на раждане на първо дете се е вдигнала с над една година - от 26,2 години до 27,3 години средно за страната. В София (град), където е концентрацията на млади хора, развиващи кариера, тя вече официално е 30,3 години, като тук ръстът е от 1,3 години от 2010 г. досега.

По-късно създадени деца означава, при равни други условия, и по-малко деца - феномен, който така или иначе се наблюдава, като прогнозата е до 2080 г. населението да се е свило до 4,8 млн. души, което е спад от над 30% спрямо днес. Може да се каже много за вредните ефекти от отрицателния демографски прираст, само ще изтъкна, че в близките десетилетия ще е математически невъзможно да се плащат пенсиите, особено когато държавата обрича много хора на принудителна безработица.

Заключение

Много е трудно политиците да се въздържат от взимането на действия, а същевременно е страхотен PR да покажат на избирателите си, че "мислят за народа" чрез административното вдигане на заплатите и МРЗ. Проблемът е, че това е сериозен автогол именно за хората, на които мярката уж се опитва да помогне.

Същевременно този ход ще срине бизнес климата в България, който и без това не е невероятен през последните години, през които страната ни изгуби стратегически международни инвеститори пред държави, които всъщност номинално превъзхождаме. Така като цяло нетният ефект от принудителното увеличаване на заплатите ще е катастрофален.

МРЗ е гаранция за безработица, а трябва да имаме предвид, че безработицата убива - в напълно буквален смисъл.

Възнагражденията в България ще растат по естествен път и рано или късно ще се удвоят. Просто трябва да сме търпеливи и да оставим силите на пазара да си свършат работата. Ако искаме "по-лесния път", който, както обикновено, е постлан с добри намерения, много хора ще видят удвояване на доходите единствено, ако обезщетенията за безработица се увеличат.