Студентите предпочитат гъвкав график и подкрепяща работна среда пред по-високата заплата

Поколението Z е първото, което е израснало със свободен достъп до технологии и възможностите, които предлагат. Това коренно променя както начина на работа и уменията, които работодателите търсят, така и очакванията на младите към пазара на труда.

Кои фактори са определящи при избора на работно място?

Според проучване на Центъра за нови технологични системи по поръчка на НБУ едва 9% от студентите имат положителна нагласа към работната среда в страната, като общата оценка за състоянието е 52 от 100. Като основна причина 79% от тях посочват ниската заплата, последвана от начина на управление, възможностите за развитие и условията на труд.

Именно тези фактори са водещи и при избора на работно място. Като приоритет обаче високото заплащане (68%) е изместено от възможността за баланс между работа и личен живот (76%). Най-малко влияние при избора има престижа на организацията - 11%.

Източник: Центъра за нови технологични системи

Тези данни контрастират ярко с проучването на Hewitt Associates/Мандей Инсайт за нагласите сред студентите през 2007 година. Тогава 62% от първокурсниците и второкурсниците и 38% от горните курсове определят добрата търговска марка за важни. За сметка на това, възнаграждението не е било сред водещите фактори за избор на работно място (посочвано средно от 51% от студентите).

Промяната в нагласите показва по-силна индивидуализация на пазара на труда. Студентите осъзнават важността на високата работна заплата, но приоритизират свободното си време, което показва стремеж не към материалното, а към цялостното благосъстояние. Докато преди 18 години идеализмът се е отнасял повече до организацията и нейната репутация, сега е насочен към собственото благополучие и израстване.

От голямо значение за студентите е работната обстановка и приветливият и подкрепящ екип, посочват 95%. За 80% от тях той се състои както от млади хора, така и от такива с дългогодишен опит, от които да се учат. Едва 9% посочват, че предпочитат да работят единствено с връстници.

Източник: Центъра за нови технологични системи

Значително разместване сред най-предпочитаните професионални сфери

Промяна се забелязва и в предпочитанията за професионална област. Най-желаните сфери сред студентите в момента са "Култура и изкуство" (33%), "Бизнес" (19%) и "Медии и комуникации" (10%). Най-малък интерес проявяват към "Икономика и финанси" и "Администрация" (1%), както и към търговията и услугите (2%).

Изненадващото в резултатите от проучването е ниският интерес към ИТ сектора, който е предпочитан едва от 4% от анкетираните, независимо от високото заплащане. Това може да се дължи на слуховете за пренасищане на пазара. За сравнение, през 2007 година това е била една от трите най-желани области за развитие сред 15% от студентите. Преди нея се нареждат маркетинг, инженерна дейност, туризъм, финанси, адмирация и човешки ресурси.

Нагласите за сектора съвпадат с поляризирането на мнението относно използването на изкуствен интелект в професията - 34% считат, че е важно, а 43% са с неутрална позиция.

Желаещите да работят в здравната система или научно-изследователската дейност също са около 4%. В голяма степен това се дължи на дългите години обучение, специализация и ниското възнаграждение или липсата на гъвкавост. От друга страна, повишаването на заплатите в сектор образование не привлича повече студенти към тази професия.

Три сектора у нас изпитват остър недостиг на кадри - наемат пенсионери на работа

Каква е ситуацията в останалите страни от ЕС?

Колко струва трудът ми?

По-голяма част от анкетираните имат обективни очаквания за възнаграждение в началото на кариерния си път -повече от половината търсят между 1000 и 2000 лева. Диапазона 2000-3000 лв. са посочили 34% от студентите. Едва 4% са тези, които очакват до 1000 лева и над 4000 лева.

В дългосрочен план обаче целевите възнаграждения са високи. Една трета се стремят към заплата над 5000 лева, а 8% - между 2000 и 3000. Над 10 хиляди очакват 13% от анкетираните. Тези стойности могат да се дължат на придобития опит, инвестиции, планирането на семейство или очакван ръст на цените и заплатите.

Въпреки това, 46% заявяват, че биха избрали позиция, която им харесва, дори да не е добре заплатена.

Източник: Центъра за нови технологични системи

Работен график

Предпочитан модел на работа е хибридният, посочват 71% от анкетираните. Значително по-малко биха избрали дистанционния (11%) или изцяло присъствения (17%). Това показва, че оценяват важността на социалните контакти, но не пренебрегват и удобствата за работа от различни локации и пестенето на време от път.

Около 60% от студентите предпочитат да работят 4 дни в седмицата по 6 часа на ден. Що се отнася до графика - почти половината симпатизират на фиксиран брой часове, но с избор на начален час. Ненормирано работно време (извънреден труд, но последваща почивка) биха избрали 31%, а 1/5 - системата от 9 до 17 ч.

Тези нагласи показват по-добри умения за организация и разпределяне на времето, както и желание за гъвкавост. Това може да се дължи на опита им в образователната система. Училищният график със средно 7 часа на ден и натоварената програма не показват високи резултати и дългосрочни знания затова студентите се стремят към оптимизиране.

В момента се търсят кадри в шест ключови сектора. Кои са най-желаните специалисти?

В кои сектори има най-голям недостиг на квалифицирани работници?

Стремеж към свобода

Според проучването възможността сами да коригират графика си и да избират работното си място привлича силно студентите. Поради тази причина 41% от тях биха искали да имат собствен бизнес, а 34 - да са на свободна практика (фрийланс). Най-малко привлекателни за тях са позициите в държавната структура (6%).

Интересно е дали тези настроения ще се запазят и в бъдеще, или са мотивирани от младежка амбиция и надежда.

Положителна е статистиката за желаещите да останат в България - 56%. Всеки десети предпочита да работи след завършването си в чужбина, като процентът на мъжете е по-висок. През 2007 година половината от анкетираните са изразили желание да заминат, докато в момента процентът им е едва 12.

Голяма част от студентите започват работа, за да извоюват финансова свобода от родителите си. Според 36% от анкетираните смятат, че е нормално да бъдат издържани до 25-годишна възраст, което съвпада със завършване на висше образование. Почти толкова подкрепят тази идея, докато си стъпят на краката. Едва 8% смятат, че допустимата възраст за такава зависимост е 18 години.

На въпроса смятате ли, че е добре да се започва работа още по времена обучението в университета 43% отбелязват да, ако програмата го позволява. Едва 6% отговарят отрицателно. За сравнение, през 2007 година 48% са споделили, че биха си намерили постоянна работа, след завършване на бакалавърска и магистърска степен.

Нагласите на студентите в проучването показват силен стремеж към свобода и амбиция. Част от пазара вече предлага желаните условия, но в голяма степен остава консервативен. Големият въпрос е: Ще се промени ли според предпочитанията на младите, или те ще се моделират по неговите изисквания?

Всеки втори работодател у нас страда от липса на квалифицирани кадри

В кои сектори на икономиката и бизнеса кризата е най-голяма?