Макар мерките на правителството в България да предотвратяват рязко нарастване на безработицата, те няма да успеят да компенсират значително намаление на спада на доходите на домакинствата, гласи прогноза на UniCredit Bulbank. Новината е лоша за възстановяването на икономиката на страната ни, тъй като потребителските разходи са основна част от брутния вътрешен продукт.

Банката все пак прогнозира V-образно възстановяване през второто полугодие на 2020 г. и подобри прогнозата си за цялата година до свиване от 7,2%, като значителна роля ще играят публичните инвестиции. Предходната прогноза бе за намаляване на обема на БВП от 7,8%.

Спасяване на работни места, но и свиване на доходите

Мерките на правителството за фискална подкрепа ще спрат рязко нарастване на безработицата и "вероятно ще спасят около 240 хил. работни места (5,4% от работоспособното население)", казват анализаторите на UniCredit Bulbank. Те ще намалят средногодишната загуба на работни места до малко над 110 хил. през 2020 г., което би било значително по-малко от загубените над 400 хил. през 2009 г. Фискалните мерки вече достигат 3% от БВП.

"Все пак, вероятно това ще се окаже недостатъчно, за да предотврати сериозен спад в доходите на домакинствата. Проблемът е, че докато схемата за подкрепа на заетостта ще ограничи големи загуби на работни места, бенефициентите по нея ще могат да получат само малка част от дохода си от периода преди пандемията. Това което допълнително влошава нещата е, че сред най-засегнатите сектори са някои от тези с най-голям дял на сивата икономика. Тъй като размерът на помощта по схемата зависи от размера на социалните осигуровки плащани преди пандемията, получената в резултат компенсация на доход е малка", се посочва в анализа на банката.

Най-тежко засегнати ще бъдат работещите в туризма и вертикално свързаните с него сектори. Там социалните осигуровки често са близо до минималната заплата, докато реалните възнаграждения са два и повече пъти по-големи. Така мерките на правителството компенсират едва една трета от реалните доходи преди пандемията.

Засега е трудно да се изчисли загубени доход от домакинствата, но "има индикации, че те могат да се окажат значителни". Изследване от април сочи, че 8,2% от мениджърите у нас са намалили заплатите, а 26,9% са пратили служители в неплатен отпуск. 13,9% пък казват, че е имало преминаване към непълен работен ден.

Връзката компенсация - осигуровки

От банката допускат, че добър ход би бил увеличаване на минималното обезщетени по схемата за защита на заетостта, което към момента е €187. Но това би имало огромен отрицателен ефект за доверието в системата: "Такъв ход би подкопал доверието в схемата, тъй като връзката между обема на платените осигуровки и получените обезщетения ще бъде изкривена".

Втори възможен сценарий е договаряне на увеличаване на обезщетенията за безработица и тези по схемата за субсидиране на заетостта срещу обещания от бизнеса за увеличаване на осигуровките.

Възстановяването

Банката прогнозира спад от 14% на тримесечна база през второто тримесечие на 2020 г. Данни на Националния статистически институт (НСИ), публикувани днес, показват, че и през май, спрямо същия месец на миналата година, спадът в търговията на дребно е 20%. При строителството спадът е 14%, като активността в сектора нараства с 0,3% спрямо април. При промишленото производство спадът е 16,1% спрямо миналата година и 0,1% спрямо миналия месец.

В случай, че няма втора вълна на пандемията, възстановяването трябва да започне през второто полугодие на 2020 г., като важна роля ще играят публичните инвестиции. Значителна роля ще изиграе и планът "Следващо поколение" на Европейския съюз, по който страната ни ще получи значителни средства. От UniCredit Bulbank подчертават и ролята на банките във възстановяването и значително по-добрата им позиция днес спрямо предходната криза.

От банката прогнозират и набиране на скорост на инвестициите в жилищно строителство, тъй като не се очаква значителен спад на цените. В същото време вложенията в машини и оборудване ще се възстановят чак след три години.

UniCredit Bulbank прогнозират още, че България може да стане част от еврозоната още на 1 януари 2023 г.