С новата вълна от разпространението на вируса Европа се впуска в надпревара за изкарване на икономиките от рецесията. Въпреки че общата сума от паричните средства, с които трябва да се случи това е внушителна, има дълбоки национални разлики между размера и предлаганата помощ.

Накратко - богатият север е в състояние да подкрепи основни части на икономиката с пари, които никога няма да се наложи да се изплащат, докато по-бедният юг ще разчита на краткосрочни облекчения под формата на заеми и временни данъчни облекчения, пише Reuters.

Целта на съвместния фонд от 750 милиарда за възстановяване на Европейския съюз е да изглади тези различия и да гарантира, че разликата в богатството няма да се увеличи. Но тези помощи ще станат достъпни едва от следващата година.

Междувременно обаче започват да се открояват различия на национални нива. В Германия например са предвидени 100 милиарда евро за рекапитализация и закупуване на дялове в компании, засегнати от коронавирус, 23,5 милиарда субсидии за заплати за работещите в съкратени часове и 18 милиарда директни безвъзмездни средства за малки компании, които имат най-голяма нужда от помощ.

Рим предложи огромни мораториуми на стойност над 220 милиарда евро върху заемите и ипотеките на малки компании.

Правителството в Мадрид подкрепи кредити от 140 милиарда евро за бизнеса и банките договориха гратисни периоди с компании по графици за погасяване. Но тези гратисни периоди започват да изтичат, а опасенията се увеличават от вълната от фалити и Испания се опитва да предложи повече помощ.

За какво ще харчим ние?

Най-голям дял от парите от Брюксел ще отидат за Стълб Зелена България, който е с фокус върху устойчивото управление на природните ресурси или или общо 4,5 млрд. лева.

България ще получи общо над 12 млрд. лв. безвъзмездно финансиране и до 9 млрд. лв. заеми

Зелена България се фокусира върху устойчивото управление на природните ресурси и задоволяване на текущите нужди на икономиката и обществото. Инвестиции са предвидени за повишаване на енергийната ефективност в жилищния сграден фонд на страната, дигитална трансформация и развитие на информационните системи и системите реално време на електроенергийния системен оператор в условията на нисковъглеродна енергетика и др.

Ще има и реформи и инвестиции, свързани с интегриране на екосистемния подход и прилагане на решения, базирани на природата в опазването на защитените зони от мрежата Натура 2000.

Предвижда се електронна информационна система в земеделието, ще се инвестира в модернизация на хидромелиоративната инфраструктура.