Заблудите на опаковъчната промишленост, които ще ви учудят

Пластмасовите кофички от кисело мляко, еднократните чашки, бутилките от безалкохолни напитки, четките за зъби, пликчета от чипс, мокрите кърпички и много други бързообротни стоки, които ползваме ежедневно, са главните виновници за замърсяването на моретата в света. Проучванията сочат, че всяка минута от всеки ден в моретата и океаните попадат около 15 тона отпадъци, повечето от които са пластмасови изделия за еднократна употреба.

Тези отпадъци са леки и се носят малко под повърхността на водата, затова и не се виждат на сателитните снимки, но те са там и ще бъдат там още дълго. Всичко останало, което поради някаква причина не е станало на "пластмасова супа" в световния океан се изгаря или се заравя в сметища. Така, с всеки изминал ден, раздробявайки се на все по-малки частици пластмасата замърсява планетата ни за столетия напред.

Всяка година поглъщаме 

240 грама микропластмаса

И ако поради някаква причина на човек му е безразлично, че някое морско животно се задушило от неговите отпадъци е добре да знае, че пластмасата трови и него самия. Микрочастиците замърсяват въздуха, който дишаме, храната, която ядем и водата, която пием.

Според доклад на WWF приеманата от нас микропластмаса за седмица се равнява на една дебитна карта. Ежеседмично поглъщаме по 5 грама микропластмаса, която приемаме главно с водата и морските дарове.

Преди дни стана ясно, че за първи път микропластмаса е откритa и в човешката кръв. В проучването, публикувано в Environment International, са анализирани кръвни проби от 22 участници. Плашещото е, че в 80% от тях били открити пластмасови частици. Пластмасата PET, използвана предимно за направата на бутилки за безалкохолни напитки, сокове и вода, е открита в 50% от пробите. Полистирен (PS), който обикновено се използва в хранително-вкусовата промишленост за направата на прибори, чаши и контейнери за еднократна употреба, пък е открит в 36% от пробите. Полиетиленът (PE), използван за направата на торбички за хранителни стоки и редица леки опаковки, е открит в 23% от пробите.

Икономическа загуба 

и разходи за управление

Освен, непоправими щета за здравето и живота на жителите на земята, пластмасовите отпадъци нанасят и икономически загуби и финансова тежест за обществото. Трудът и другите вложени материали, като земя и енергия, използвани за етапите на добиване, производство, разпространение и потребление, също са изгубени, в момента, в който опаковките бъдат изхвърлени.

Освен това управлението на отпадъците струва пари. Създаването на инфраструктура за събиране, сортиране и рециклиране е скъпо, но веднъж пуснато в действие, рециклирането може да генерира приходи и да създава работни места.

Отпадъците имат и глобално измерение, свързано с нашия износ и внос. Това, което потребяваме и произвеждаме в Европа, може да генерира отпадъци на друго място. А в някои случаи пластмасата всъщност стават стока, търгувана отвъд границите както законно, така и незаконно. Един от примерите за тази търговия е спомен от българската действителност - в началото на 2020 г. у нас се разрази скандал около внос на боклук от Италия, но проблемът беше известен месеци по-рано. 

Справянето с отпадъците

започва с превенция

Ами ако можем да използваме отпадъците като ресурс и така да намалим нуждите от добиване на нови ресурси? Използването на наличните ресурси има силата да помогне да се неутрализират някои въздействия, създадени по протежение на веригата. В този контекст неизползваните отпадъци също представляват потенциална загуба.

Същевременно ползите могат да бъдат много големи и да подпомогнат прехода към кръгова икономика, в която нищо не се губи. Придвижването нагоре по йерархията на отпадъците предлага ползи за околната среда дори за държавите с висок дял на рециклиране.

За съжаление настоящите системи за производство и потребление не предлагат много стимули за превенция и намаляване на отпадъците.

От дизайна и опаковането на продукта до избора на материали - цялата верига на стойността трябва да бъде преработена, на първо място с оглед на превенцията на отпадъците, след което "остатъците" от един процес могат да се използват като входни материали за друг.

Придвижването нагоре по йерархията на отпадъците изисква съвместни усилия от всички засегнати страни: потребители, производители, политици, местни органи и съоръжения за третиране на отпадъци.

Рециклирането

не решава проблема с пластмасата

Не всички пластмасови изделия позволяват да бъдат обработени така, че да могат да влязат обратно в употреба. За да стане ясно защо това е така, на първо време трябва да направим някои основоположни разграничения. Тук особено важна е разликата между неразградими и трудни или неподлежащи на рециклиране пластмаси.

Оказва, че не малко от бързооборотните стоки са направени именно от нерециклируеми пластмаси. Всъщност проблемът на повечето пластмасовите изделия е, че не могат да се разградят, попадайки в естествена среда. Сред този списък попадат познатите на всички полиетилен, полипропилен и полистирен, както и техните не по-рядко срещани братовчеди полиетилен терефталатът и поливинил хлоридът.

Най-добри за рециклиране са компостируемите пластмасови изделия. След като ги използваме, те могат да се поставят в специален контейнер, където микроорганизмите ще се погрижат за разграждането им. 

Процесът е сравнително бърз и изключително ефективен, освен това в повечето случаи може да се извършва дори в домашни условия. Проблемът при този клас пластмасови опаковки е по-високата цена, която поддържат, която продължава да ги прави нископриоритетен избор при повечето търговски предприятия, отбелязват експерти пo рециклиране от Nord holding.

Съществуват и полимери, които могат да бъдат рециклирани за повторно използване. За целта се налага разделно сметосъбиране, при което гражданите взимат участие в сортировката на боклука, което на свой ред облекчава промишления процес.

Нерециклируеми сред пластмасите са така наречените композитни материали, биопластмасите, например. Интересното е, че дори хартиените опаковки, когато са "гланцирани", всъщност съдържат поликарбонати или различни други видове пластмаса, които не могат да бъдат преработени, тъй като не се отделят от хартията.

Има още много заблуди на опаковъчната промишленост, които ще ви учудят и могат дори да ви накарат да се чудите дали е на практика възможно капитализмът да функционира, без да вреди на природата около себе си, споделят от бранша.

Сложни за рециклиране опаковки.

Защо при едни опаковки то е по-трудно, отколкото при други?

Повечето хора все още смятат, че ако пластмасата е рециклируема, всичко ще бъде наред. Някои опаковки съдържат само пластмаси, които могат да бъдат подложени на рециклиране.

Ако обаче те са слепени за други елементи от опаковката, които са от различни материали, може да се окаже изключително трудно или дори невъзможно, те да бъдат отделени. Именно поради тази причина тези амбалажи най-често се оказват на общо сметище заедно с нерециклируемите материали.

Други полимери като така наречения полилактид (PLA), например, са разградими, но не и биоразградими. Това означава, че могат да се разграждат, но само в заводски условия. При попадане сред природата останките от този материал имат нужда от десетки години, за да се разградят. Освен това те са потенциално токсични, ако се окажат възпламенени или стопени.

Същото важи и за полиетилентерефталат (PET). Това е 100-процента и неколкократно възобновяема пластмаса, но разградима единствено в промишлена обстановка. Изхвърлена просто ей така с общия битов отпадък PET пластмасата няма как да продължи сама своя цикъл.

Трудни за рециклиране опаковки и отпадъци

Широко разпространен мит е, например, че биопластмасите се рециклират лесно и почти без индустриална намеса. Те всъщност представляват биомаса, примесена с полимери. Независимо дали е от бамбук, коноп или друга разградима суровина, биопластмасата вече се е превърнала в съвсем ново съединение, което е изключително трудно за рециклиране.

Алтернативите на пластмасата

понякога са опасни за здравето ни

За съжаление, все още има доста неясни моменти, свързани с опаковането. Не липсват и нелоялни търговци, които се опитват да преиначават фактите в свой интерес.

И докато използването на алтернативи на пластмасата почти винаги се посреща позитивно съществуват и някои въпросителни, за които е добре да се замислим.

Бамбукът, например е бързо възобновяем и лесно разградим ресурс, който е алтернатива на пластмасата. Къде обаче е проблемът?

Бамбуковите чаши са създадени от бамбуков талаш. За направата на бамбуковата чаша се използват лепила, предимно меламин.

"Меламинът е материал, който се получава при изгарянето на метан. При смесване с формалдехид се получават смоли, лепила и лакове, които се използват в текстилната и строителна индустрия", коментират експертите Less Plastic.

Използването на лепила противоречи на обозначенията - компостируем и разградим, които производителите използват за реклама на своите продукти. Немската централа за защита на потребителите и безопасност на храните (Das Bundesamt für Verbraucherschutz und Lebensmittelsicherheit) представи изследване, в което предупреждава потребителите да не се поддават на зелената реклама на бамбуковите чаши. От централата са тествали 12 бамбукови чаши от различни производители. 11 от тях отдават меламин и/или формалдехид на напитките. При това с превишаване на законово позволените максимални граници за тези субстанции. Формалдехидът е класифициран от ЕС като вещество, което "вероятно води до образуване на рак при хората", а меламинът може да увреди пикочния мехур и бъбреците.

Изследването показва, че с продължителността на употреба нараства и отделяното количество формалдехид и меламин. С други думи: колкото по-дълго използваме една чаша за кафе от бамбук, толкова по-опасна е тя за нас.

Стъклото е невероятен материал 

Опаковките от рециклирано стъкло могат да са изключително продуктивни за бизнеса. освен това те спестяват много вредни емисии и сметищна площ, а освен това преработката на практика може да се случи безкрайно много пъти, без материалът да се увреди.

Според Станфордския университет рециклирането на само една стъклена бутилка спестява достатъчно енергия, за да бъде захранена една 100-ватова крушка за четири часа. От университета също така обобщават, че 1 тон рециклирано стъкло спестява 42 киловатчаса енергия, 0.12 барела петрол, 1.5 кубични метра сметищна площ и 3.5 кг замърсители на въздуха.

Металите също са ресурс с огромен потенциал, независимо дали ще бъдат рециклирани или оползотворени по друг начин. Всъщност именно рециклирането на металните опаковки, като например тези от консерви или кенчета за безалкохолни напитки е емблематичен пример за кръгова икономика. Това е така, защото тези опаковки могат да се преработват многократно, без да загубят характеристиките си. Но ако не бъдат рециклирани, а попаднат в природата те ще останат там няколкостотин години, преди да се разградят.

Когато са третирани правилно, отпадъците от стоките, които ползваме ежедневно могат да донесат огромна стойност за икономиката, защото спестяват ресурси и позволяват да запазим планетата по-чиста.

За щастие, вече много от производителите осъзнават, че топката е в тяхното поле. Изумително е колко много всъщност можем да спестим на природата по този начин.

В крайна сметка дали отпадъците са проблем или ресурс, зависи изцяло от това как ги управляваме.

"Зелени заедно" показва добрите примери и важните съвети - всичко, което трябва да знаем по пътя към по-природосъобразно съществуване, работа и правене на бизнес. Проектът се осъществява с подкрепата на ProCredit Bank, LIDL, училище "Дени Дидро", Zagorka, Сердика Център, Cargotec, RÖFIX, Solvay Sodi, Insaoil.