Една година след началото на ипотечната криза, превърнала се в глобална световна финансова криза, ситуацията е по-неясна от всякога. Има обаче нещо, което ни защитава от ефектите на световния катаклизъм - чуждестранните инвестиции. На този етап България все още е относително защитена поради силната неликвидност на всички финансови пазари у нас.

В момента обемите на междубанковите парични пазари са на степента на санитарния минимум. Максималният срок, на който банките би трябвало да дават депозити помежду - две седмици,  вече не се спазва от един месец. Може да се каже, че банките са почти затворени самозадоволяващи се системи. И това е така, защото те правят много активни рекламни кампании за привличане на депозити, но почти не търгуват помежду си.

В момента лихвата по едногодишните депозити на междубанковия пазар е 8,80 %. Добрата новина за гражданите е, че нито една банка не дава на друга банка пари за една година. Наистина има леко влошаване на лошите кредити у нас, но то е в рамките на разума.

Категоричен съм, че за хората няма страшно в момента! Те няма от какво да се плашат, защото на нашия пазар не става нищо тревожно или опасно и българските банки имат много консервативни портфейли. Ето и една добра новина - спря спадът на българската борса.

Пожарните мерки, които се вземат от регулаторните органи в САЩ, също са в поредицата опити да бъде спряно потъването на кораба. Мерките не са насочени към това нещата да тръгнат нагоре, а да се достигне нулата, дъното. Чува се за публикуване на финансовите отчети на няколко банки на САЩ, отново се очакват негативни числа.

Говори се, че „Сити банк" ще отпише нови $9 млрд. Като убийствено голяма грешка се отчита липсата на единна информационна система зад океана, която да информира регулаторните органи за размерите на откритите позиции между самите банки. Правят се и плахи опити да се определи размерът им и се предполага, че те са за около $36 трилиона и никой не знае колко точно са. А брутният вътрешен продукт (БВП) на САЩ е $9 трилиона!  

Ето, нещо нетрадиционно, което пази от кризата. „Сити банк" правят анализ на ситуацията на страните в Централна и Източна Европа и на необходимостта от външни инвестиции. Те се пресмятат като коефициент, който калкулира скоростта, с която тези инвестиции могат да напуснат държавата. Това всъщност са средствата, с които се финансира дефицитът по текущата сметка на конкретна страна.

Експертите на банката разделят чуждестранните инвестиции на три групи - директни, портфейлни и банкови заеми. Коефициентът се изчислява по следния начин - в рамките на една година се калкулира каква е амортизацията по външните задължения - това са средствата, които трябва да се платят на държавата донор под формата на лихви, на падежи на главницата към резервите.

Очертаващи се парадокси
Държавите, които имат неликвидни капиталови или парични пазари, са малко уязвими от кризата. Страни като Румъния, Турция, Полша, Унгария с отворени финансови системи са най-уязвими. Румънската лея, полската злота и турската лира са сред най-лошо представящите се валути за миналата година и имат най-силна степен на девалвация или обезценка.

У нас външните директни инвестиции са предимно в недвижими имоти. И тъй като няма вторичен пазар на недвижимите имоти, той е силно ликвиден, инвестициите няма как да излязат извън България. Колко сделки могат да се осъществят тук? От порядъка на 150 млн. евро? Вероятно една или две, но три - не може!

България има много голяма потребност от чуждестранни инвестиции, но те много трудно могат да напуснат страната.

Оптимистична прогноза
Световната финансова криза не може да не спре - в САЩ са много активни с действията си в тази посока, но това няма да стане през второто полугодие на 2008 г. Стъпването на реална база изисква малко повече време. Промяната на правилата на Федералния резерв е планирана още в края на миналата година, далеч преди интервенциите на Фед за стабилизиране на финансовите пазари.

Действията, които централната банка предприе оттогава насам, включват организирането на поредица от аукциони за наливане на ликвидност на пазара, посредничество при спасяването на инвестиционната банка Bear Stearns, а през последните дни и даване на възможност за теглене на заеми от двата колоса, притежаващи или гарантиращи около 50 на сто от възлизащия на $12 трлн. ипотечен пазар - ипотечните компании Freddie Mac и Fannie Mae.

Това са две държавни агенции, но без държавни гаранции. Държавата обаче ще се притече на помощ на изпитващите финансови затруднения гиганти. Двете финансови институции имат нужда от спешна помощ, както смятат от американското Министерство на финансите и от Федералния резерв.

Правителството планира да увеличи кредитните линии на двете компании, за да им се предоставят необходимите средства, а при крайна нужда финансовото ведомство на САЩ ще придобие техни акции. Реално към двете ипотечни компании търговските банки прехвърлят пакетирани ипотечни кредити, които са истински, за разлика от счетоводната измама при фалита на гиганта „Енрон", които си чистеха балансите по този начин.

****
Бисер Манолов е председател на Фонда за гарантиране на влоговете в банките, бивш главен дилър на „Булбанк"