Тази история е за началото на 90-те години на миналия век. Точно тогава една малка островна държава на име Науру е и една от най-богатите в света. Страната се намира в Тихия океан, разположена на североизток от Австралия, а населението й наброява едва 13 000 души, което освен сред най-богатите я нарежда и сред трите най-малки държави в света.

Да се върнем към богатството. До началото на 1990-те години Науру има най-високия БВП на глава от населението и ако това е изненадващо за мнозина, още по-изненадващото е, че изведнъж страната изгубва цялото си имане. В книгата си "Опустошеният остров" френският журналист Люк Фолие търси причините за случилото се.

Снимка 264521

Източник: Wikipedia

Нека първо споменем основната причина за богатството на малкия остров - това е фосфатът. Той е открит през 1900 г. от златотърсача Албърт Елис и шест години по-късно Тихоокеанската фосфатна компания вече започва да разработва запасите. 

"Който държи фосфатните запаси, той определя косвено и икономиката в Европа", пише в книгата си Фолие, цитиран от DW.

Лихтенщайн - една от най-малките икономики в Европа, която е сред най-богатите страни в света

Парадокс или в реда на нещата? Една от най-малките икономики в Европа, която е сред най-богатите страни в света

Фактът се оказва лесно обясним

 Малко след откритието колониалните сили започват борби за острова. Германци, британци и австралийци извличат несметни печалби от природните богатства на Науру. Самите науруанци не получават нищо.

Науру става независима държава през 1968 година и чак тогава фосфатната индустрия отива където й е мястото - в ръцете на местните хора. От този момент нататък те заживяват охолно, като всеки науруанец притежава средно между две и три коли. Науруанците дори започват да инвестират в съседна Австралия - в строежи на огромни сгради.

Повечето местни нямат нужда да работят, работят чужденците. Основната дейност на жителите на острова се състои главно в това да си купуват луксозни стоки от чужбина.

Краят на една мечта

След годините на охолен живот, през 1990-те години всичко се променя. Над 80 на сто от фосфатните залежи са изчерпани, а Науру е изправена пред фалит.  Страната започва да обеднява и не след дълго от списъка на най-богатите държави влиза в списъка на най-бедните.

Към днешна дата, освен, че е много бедна, това е и държавата с най-голям процент от населението с наднормено тегло. Над 71% от жителите на островната страна имат проблеми с теглото, като при мъжете процентите са 91%.

Управляващите в Науру се опитват да убедят местните хора да живеят по-здравословно толкова неуспешно, каквито са и опитите им да намерят различни начини страната им, която няма никакво производство, да изкарва средства.

Живот на тъмно: Куба - островът на пропуснатите възможности

Живот на тъмно: Куба - островът на пропуснатите възможности

Либерализацията на икономиката след Фидел така и не се случи

Островът става данъчен рай, като се правят и опити да стане популярна туристическа дестинация. За жалост без успех - ежегодно Науру приема по-малко от 270 туриста.

Както разбираме, добивът на фосфат има своята цена. Днес над 70% от изключително плодородната почвата на острова е неизползваема. Някои учени смятат, че островът ще стане неблагоприятен за живот и дори се заговори за преместване на жителите на някой друг остров.