Живот на тъмно: Куба - островът на пропуснатите възможности

Комунистическият режим в Куба нарича избягалите в Маями, "червеи". Презрението е взаимно, тъй като емигрантите правят всичко възможно да поддържат ембаргото на САЩ срещу острова, понякога доближавайки го до икономическо задушаване.

Както демократите, така и републиканците търсят подкрепата на кубинските американци, които са предимно републиканци. Но те имат и друг, любопитен съюзник: хардлайнерите в Хавана. Те се нуждаят от лобито във Флорида, за да оправдаят запазването на желязното си управление и вървящите с него привилегии, пише аржентинският в. Clarin в свой материал.

Куба: Задълбочаваща се икономическа криза, недостиг на храна и гориво

Производството на храни, доставките на лекарства и транспортът са намалели с 50% от 2018-а

Разбира се, някои в кубинската номенклатура през годините са търсили модернизация и реформи, но гласовете им не са били достатъчно силни, за да повлияят на вземащите решения. Окаяното социално-икономическо състояние на острова, очевидно от неотдавнашното национално спиране на тока, продължило дни, може да е плод на тази нерешителност.

Източник: GettyImages

Спирането на ток беше пряк резултат от аварията на най-голямата електроцентрала на Куба, "Антонио Гитерас" в Матансас. Тъмнината в Куба всъщност е политическа.

Ембаргото на САЩ срещу Куба, архаичен остатък от Студената война, несъмнено е бедствие, което ограничава паричния поток на режима, затруднява и оскъпява покупките, особено на гориво. Но хардлайнерите го смятат за цена, която си струва да се плати, за да се запази властта и партийните привилегии от всякакви "контрареволюционни деформации", както помпозно се наричат реформите в "революционния" жаргон.

За известно време те имаха по-лесен път благодарение на щедрата подкрепа под формата на пари и петрол от покойния венецуелски лидер Уго Чавес, заклет почитател на кубинската комунистическа държава и нейния основател Фидел Кастро. Това беше във времената, когато Венецуела беше залята с петродолари, а целта, както някои предполагат, беше да се запази идеологическата чистота на Куба или, по-просто казано, да се държи McDonald's навън.

Източник: GettyImages

Санкциите на САЩ по този начин осигуриха добро прикритие за некомпетентността, недостатъците и провалите на самия режим, както по-младият от братята Кастро, Раул, може би е посочвал насаме на Фидел. Раул беше първи секретар на Комунистическата партия от 2011 до 2021 г. и президент на Куба между 2008 и 2018 г., наследявайки по-големия си брат.

За Раул най-добрата опция за Куба беше да следва китайския или азиатския път на либерализиране на икономиката - позволявайки известна степен на права на собственост и частно предприемачество - като същевременно остави Комунистическата партия начело. Това работеше във Виетнам, но представляваше малък интерес за хардлайнерите в Куба.

5-кратното увеличение на горивата в Куба: по-евтин ли е още бензинът от водата

Цената на обикновения бензин ще скочи от 25 песо на 132 песо, което е увеличение с 528%

Либерализацията на по-младия Кастро доведе до период на разведряване със Съединените щати при президента Барак Обама и последващо облекчаване на търговията, пътуванията и паричните потоци.

Когато туристите влязоха, хората в Куба започнаха да дават стаи под наем и да отварят кафенета, което намекваше за възхода на нова средна класа. Залогът на Обама, и вероятно е бил прав, беше, че движението на хора и пари ще задвижи други промени, пише латиноамериканското издание.

Куба отваря икономиката си за частния сектор

Досега едва 127 дейности бяха позволени

Раул искаше да построи най-голямото пристанище за контейнери в Карибите в Мариел, което да се управлява от частна фирма при режим на свободна зона. Черният пазар, който храни някои кубинци днес, щеше да се превърне в обикновен бизнес досега, както се случи във Виетнам.

Това, разбира се, би изисквало дебат за сталинистката система, която е в сила, и приемливостта и частичната реабилитация на частната собственост, която по принцип беше приключила през 1959-60 г. Държавата може би е трябвало да отучи хората от купонната система и имитирането на дейност и да ги насърчи да работят и да произвеждат вместо това, може би използвайки стимули, както правят в капиталистическите фирми.

Източник: GettyImages

Това явно се оказа обезпокоително за ястребите на режима. Щедрият им покровител Чавес - който във всеки случай беше по-малко сърдечен с Раул, отколкото с Фидел - почина, Венецуела останала без пари и в дълбока икономическа беда, а след това дойде Тръмп.

Той прекрати разведряването на Обама, вероятно за радост на непреклонното лоби в Маями... но и на обитателите на големите кабинети в Хавана. Изгнаниците искаха нещата да "избухнат" в Куба, а апаратчиците на острова искаха скъпоценното си статукво.

Кастро опита отново през 2021 г., когато Джо Байдън стана президент на Съединените щати. Той вече го познаваше от администрацията на Обама, въпреки че "моментът" изглеждаше отминал и усилията му се оказаха напразни.

За сметка на това, опитите за ускорени икономически реформи докараха инфлация и протести, които режимът с отработен рефлекс смачка през 2021 г.

Въпреки де факто доларизацията на Куба, туризмът ѝ никога не се върна на нивата от преди пандемията. Всичко започна да се разпада - включително и енергетиката на страната. Така от 2022 г. до момента над милион кубинци са напуснали острова - 10% от населението, печален рекорд за страна, която не е във война. Скоро обитателите на комунистическата държава може да паднат под 10 милиона даже по официални данни.

Захарната индустрия на Куба, която се превърна в пепел

"Без захар няма държава“, гласи старата кубинска поговорка

А неофициално някои наблюдатели твърдят, че кубинците са под 9 млн., т.е. само за няколко години една четвърт от населението си е тръгнало.

Изглежда сякаш режимът предпочита нещата да си останат така. Напускат младите и инициативните, покорните остават. А положението на Куба можеше да е много по-различно, ако наследниците на Фидел имаха поне малко смелост.