Едва ли има съвременен българин, който не е чувал за братята Евлоги и Христо Георгиеви. Това е съвсем естествено, като се има предвид, че видните карловци са най-големите дарители в историята на България.
Повечето наши сънародници свързват имената им с първото висше училище у нас - Софийски университет "Свети Климент Охридски". Пред внушителната сграда в центъра на столицата достолепно стоят двамата братя.
Към края на 1887 г. обаче Евлоги Георгиев започва да обмисля как да помогне на населението на родния си град, изпаднало в трудности след Освобождението. Така той споделя пред своя приятел и Иван Гешов желанието си да осигури средство за препитание на "нашето западнало Карлово", като създаде фабрика.
Тази идея поставя основата на бъдещото промишлено развитие на града.
На 10 април 1890 г. е официално положен основният камък на вълнената фабрика "Евлогий Георгиев". След по-малко от година, на 10 февруари 1891 г., се извършва освещаването й. На фасадата и до днес се вижда надпис:
"1891 Г. ФАБРИКА ЗА ВЪЛНЕНИ ИЗДЕЛИЯ ВЪЗДИГНАТА ОТЪ ЕВЛОГИЯ ГЕОРГИЕВА ВЪ ПОЛЗА НА РОДНИЙ МУ ГРАДЪ КАРЛОВО"
До август 1891 г. фабриката вече е готова да започне работа. Купени са суровините, а машините са доставени и инсталирани в Карлово. В началото на 1892 г. новото съоръжение започва производствената си дейност под ръководството на първия си директор, карловеца Христо Ф. Попов.
На 2 юни 1892 г. Евлоги Георгиев вписва в завещанието си, че дава производствената сграда под общинско управление, заедно със земята, сградите и машините. Той поставя условия, според които половината от приходите трябва да се използват за поддържането и развитието на карловските училища, а другата половина да бъде капитализирана, за да се събере фонд, с който да се построи болница в Карлово.
Източник: Facebook / Общински Исторически музей - Карлово
За да стартира реална дейност, Георгиев влага оборотен капитал в размер на 150 000 лв., срещу което изисква 8% лихва от приходите на предприятието. Така общата стойност на дарението достига внушителните за времето си 500 000 лв.
През същата 1892 г. фабриката участва на Пловдивското изложение, което се провежда през август. В специално построения карловски павилион, финансиран отново от Георгиев, новото производство показва над 35 вида вълнени прежди и платове и печели отличие.
Първоначално фабриката не успява да отговори напълно на очакванията, но постепенно производството и приходите започват да се увеличават. След смъртта на Евлоги Георгиев през 1897 г. общината влиза във владение. Така от февруари 1898 г. съоръжението започва да се отдава под наем за срок от 10 години, като тази практика продължава и след това.
Икономически фактор за региона
През първите десетилетия на XX в. предприятието започва да играе все по-важна роля в икономиката на Карлово. Възможността за работа в такава голяма и модерна индустриална сграда дава препитание на много карловски семейства, като към края на 20-те и началото на 30-те години над 120 семейства намират работа в нея. Продукцията е известна със своето качество и се търси не само на вътрешния пазар, но и извън страната.
Въпреки успехите през първата половина на XX век, след Първата световна война се появяват трудности. Възникват проблеми с недобросъвестни наематели, които не изпълняват задълженията си към общината. Производственото оборудване започва да се амортизира, което налага необходимостта от значителни разходи за ремонти.
След национализацията, през 1947 г. фабриката става част от новосъздаденото Държавно индустриално предприятие (ДИП) "Теодоси Марков". През средата на 50-те години на XX в. Градският общински съвет в Карлово разпорежда преместването на щампения цех в сградата на бившата фабрика "Евлогий Георгиев". Тогава тя започва да произвежда и боядисва копринени платове. През 1983 г. "Щампата", както е известен новият цех, обработва милиони метри плат, повече от половината от които са коприна.
Неясен статут
След промените в България през началото на 90-те години на XX в. на 19 ноември 1991 г. се създава дружество "Карловска коприна", което поема дейността на бившата фабрика.
По време на приватизацията 67% от акциите на предприятието са продадени. Новият собственик "Булгарлизинг" става основен акционер и кредитор на "Карловска коприна". Въпреки усилията, предприятието е обявено в несъстоятелност.
Към днешна дата сградата, дарена от Евлоги Георгиев на родния му град, се руши, а собствеността й е неясна. От общината неколкократно са заявявали, че водят дела за нейното придобиване, но засега без успех.
USD
CHF
EUR
GBP
