На база на предварителни данни и оценки се очаква бюджетното салдо по консолидираната фискална програма (КФП) към края на октомври 2021 г. да бъде положително в размер на около 725 млн. лв. (0,6 % от прогнозния БВП). Това се казва в официалното съобщение на Министерството на финансите, което бе шпубликувано на 29 октомври.

Същия ден се появиха и официалните данни за изпълнението на Консолидираната фискална програма за деветте месеца на 2021-а където се посочва, че излишъкът е 1 067.8 млн. лева. С други думи за един месец излишъкът е намалял с 342.8 млн. лева, което озмначава, че през вече актуализирания бюджет е работил на дефицит.

В октомврийските резултати няма нищо неочаквано. Както се посочва в съобщението на Министерството на финансите, през октомври са извършени по-високи разходи, свързани със социално-икономическите мерки за минимизиране на ефектите от кризата, в т.ч. изплащане на месечни добавки към пенсиита на всички пенсионери в размер на 120 лева, както и други разходи по одобрените мерки, което заедно с традиционно по-високите разходи през есенно-зимния сезон се отразява в текущо превишение на разходите над приходите за октомври.

"През последните месеци на годината се очаква разходите да нараснат значително, като освен традиционно по-високите капиталови разходи и тези, свързани със зимния период, ще бъде финансирана и основната част от допълнителните разходи за борба с пандемията, социална подкрепа, защита от миграционен натиск по границите, подпомагане на бизнеса и други приоритетни мерки за реализиране до края на годината, които бяха одобрени от Народното събрание в средата на месец септември с приетия Закон за изменение и допълнение на ЗДБРБ за 2021 г.", пише в анализа на финансовото ведомство.

Приходите, помощите и даренията по КФП към октомври 2021 г. се очаква да бъдат в размер на 42 081 млн. лв. (83,2 % от актулизирания годишен разчет), като спрямо същия период на 2020 г. се отбелязва ръст от близо 5,7 млрд. лева на данъчните и неданъчните приходи, а постъпленията от помощи нарастват с 0,1 млрд. лв. спрямо отчетените за десетте месеца на предходната година.

Разходите по консолидираната фискална програма (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към октомври 2021 г. се очаква да бъдат в размер на 41 356 млн. лв., което е 75,0 % от годишния разчет. За сравнение, разходите по КФП за същия период на 2020 г. бяха в размер на 35 606 млн. лева. Значителният ръст на разходите към октомври 2021 г. спрямо същия период на предходната година е свързан, от една страна, с по-ниската база през 2020 г., когато през същия период има отчетени значително по-малки по размер разходи за борба с пандемията от COVID-19, докато към октомври 2021 г. тези разходи са съществени, и от друга страна - на политиката по доходите, политиките в социалната сфера и по-високите разходи за администрацията, заложени в ЗДБРБ за 2021 година.

Разгледани по икономически елементи, най-значително нарастване се отчита при социалните и здравноосигурителните разходи. В частта на разходите за пенсии са изразходени близо 1,2 млрд. лв. за добавки към пенсиите на всички пенсионери (в размер на 50 лева за месеците от януари до септември и 120 лева за месец октомври). Наред с това, влияние върху разходите за пенсии оказва и увеличението на размера на минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст, на максималния размер на пенсията от началото на годината, базов ефект от увеличението на пенсиите през юли 2020 г., както и увеличението от месец юли 2021 година.

В частта на здравноосигурителните разходи се отчита нарастване, свързано с по-високите разходи за борба с пандемията и въведените механизми за финансиране на здравните заведения по време на действието на извънредна епидемична обстановка: разходи за медикаменти, тестове, консумативи и предпазни средства, средства за подкрепа на персонала на първа линия в борбата с COVID-19 (допълнително месечно възнаграждение в размер на 1 000 лв.), заплащане на изпълнителите на медицинска помощ за поставяне на ваксини срещу COVID-19, месечна добавка към възнагражденията на лекарите в размер на 600 лв., на специалисти от професионално направление "Здравни грижи" в размер на 360 лв. и на санитари в размер на 120 лв., и други.

Принос за нарастване на разходите за субсидии за нефинансови предприятия имат плащанията по мярката "60/40", мярката "80/20", мярката "Запази ме", мярката "Подкрепа чрез оборотен капитал за малки и средни предприятия, засегнати от временните противоепидемични мерки", администрирана от НАП, и други.

Само по себе си излизането на бюджета на дефицит през октомври, както и евентуалното му значително увеличение до края на годината не е голяма беда. Напротив такъв резултат е очакван и планиран с оглед на настоящата ситуация. Въпросът е той да бъде временен и да се ограничи в рамнките на няколко месеца.

Проблемът е че последният параламент предприе редица мерки 9като катуализацията на менсиите), които имат дългосрочен, постоянен и стимулиращ бюджетните разходи ефект. Ефект, който се измерва не със стотиси милиони, а милиарди левове годишно. Мерките свързани с COVID макар формално да са форматирани като временни, могат да се окажат с по-дългосрочен характер и да имат нужда от разширяване (особенно по отношение на здравните разходи) доколкото въобще не е ясно дали след сегашната вълна на COVID през следващите една - две години няма да се наложи да преживем още няколко такива вълни.

Доколкото пандемията изправя пред сериозни предизвикателства икономиките, тя е сериозен фактор, който влияе на нестабилността на цените на горивата, енергията и основните суровини и материали - като хранителни, стоки метали, дървесина, полупроводници и други в международен, а от там и в национален мащаб. Вижда се че цялата тази нестабилност се отразява болезнено както на потребителите така и на бизнеса.

Поради това съществува риск икономиката ни да изпадне в ситуация на бързо повишаване на цените комбинирана с намаляващи ръстове и дори със спад на производството. Ефектът от подобна ситуация може да бъде изключително негативен, ако се стигне до комбинация от намаляване на реалните доходи на насечлението (при отва на работещото и плащащо преки държавни данъци и осигуровки население) и свиване на данъчните постъпления в хазната поради спад на доходите и оборотите на бизнеса.

Всички изброени до тук рискове трябва да бъдат отчетени при съставянето на бюджета за 2022-а и да бъдат максимално покрити със съответните бюджетни буфери. Тук идва и следващия риск, който за съжаление е неизчислим и неконтроилируем.Става дума за политическия риск. И той е свързан с това дали ще бъде иумаме един работещ параламент, който ще гласова за създаването на редовно правителство, което да работи с хоризонт от поне една година.

Ако това се окаже непосилна задача и за Народното събрание, което ще изберем през ноември, е добре то да полови услия и да приеме един бюджет за 2022-а, който да осигурява стабилността на държавните финанси и на всички онези политики, които ще трябва да защитят гражданите и бизнеса през първите три до пет месеца на 2022-а.

В случай, че и тази задача бъде непосилна за народните представители е добре служебното правителство да има план "Б" и да е подготвило актуализация на настоящия бюджет, включващ необходимите допълнителни разходи за справяне със здарните и икономически предизвикателства, пред което страната ни може да бъде изправена през първите месеци на 2022-а.

Защото, ако парламентът, които ще бъде учреден след ноемврийските избори, по една или друга причина не успее да преме бюджет за 2022-а, от началото на 2022-а държавата ще трябва да работи като харчи не повече от 1/12 на месец от парите заложе в бюджета за 2021-а. А разходните тавани в сегашния бюджет, могат да се окажат недостатъчни, за да поемат нуждите през следващата година.