Един от аргументите срещу идеята за технологична безработица, предлагана от много хора, е, че автоматизацията ще създаде повече работни места, отколкото унищожава, но поради естеството на пазара, същността на тези работни места е, ако не фундаментално непозната, трудна за описване, пише Марсел Готро.

Как би могъл човек преди сто години да предскаже съществуването на работни места като "разработчик на приложения", "ядрен инженер" или "консултант по разнообразие и включване"? Работните места в бъдещето ще бъдат също толкова чужди за нас, колкото нашите работни места за хората от миналото. Днес обаче ние не се оплакваме от липсата на производителите на свещници и камшици например.

Защитниците на тази теза са по-коректни от опонентите си и трябва да се признае, че този аргумент за пазара е толкова задълбочен, че може да си помислите, че първоначално е измислен от враговете му. Може също така да се каже, че след автоматизацията всички ние ще получим добре платена работа с отпуски, пенсии и т.н., щом влезем в Новия Йерусалим или след като постигнем пълен комунизъм, нали така?

Всъщност обаче видовете работни места, създадени от автоматизацията, са силно предвидими. Автоматизацията в производството на стоки от по-висок ред директно създава работни места в производството на стоки от по-нисък ред, които изискват същите стоки от по-висок ред като входящи материали. Автоматизацията в производството на потребителски стоки едновременно повишава жизнения стандарт и прави хората по-конкурентни на цените в сравнение с машините.

Когато дадена фирма или отрасъл са автоматизирани, ще бъдат създадени работни места точно в онези отрасли, които използват като фактор вложените стоки или услуги, чието производство наскоро е автоматизирано. Това е така, независимо от спецификата на самите материали. Например, ако има пробив в производството на полупроводници, могат и ще бъдат направени повече компютри, независимо дали от съществуващи фирми или от нови, все по-нишови.

Същото важи и за електричеството. По-евтиното електричество означава, че почти всяка фирма в мрежата е изправена пред намалени оперативни разходи. Фирмите, които в противен случай биха били нерентабилни, изведнъж стават печеливши и могат да бъдат създадени от някой предприемач. Първото място, на което наскоро замененият работник трябва да търси работа, е във фирмите, които са клиенти на предишния му работодател. В икономически план той трябва да се опита да премине към производство на стоки от по-нисък ред в същата верига на доставки.

Помислете за свят, в който цялата половина от работещите мъже са наети за добив на въглища, които осигуряват по-голямата част от електричеството в света. Един ден атомна електроцентрала влиза в мрежата и удвоява производството на енергия в страната, като продава тока си на значително по-ниска от предишната цена. В завода работят само няколко дузини инженери.

В продължение на една година преобладаващата част от въглищните инсталации и мини се затварят, а малка част от миньорите преминават към добив и транспортиране на уран, който има над 150 хил. пъти по-голяма енергийната плътност. Точно както е очевидно за всеки наблюдател, че обществото очевидно е станало по-добре благодарение на разпространението на достъпна електроенергия без емисии, също така трябва да бъде интуитивно ясно за всички, освен може би за най-упоритите антифутюристи, че загубата на работни места е малка на фона на ускорението в икономическия живот. Това е така, защото електричеството е фактор, вложен в почти всички производствени линии във всяка съвременна икономика. Евтината електроенергия създава работни места, защото прави по-рано необикновено скъпите проекти изведнъж потенциално печеливши.

Важното е, че създадените производствени възможности винаги ще надвишават унищоженото количество, тъй като технологиите се възприемат само в пазарни икономики, когато е изгодно да се направи това. Създава се повече богатство, отколкото се консумира, и затова има повече ресурси, които всеки потенциален предприемач може да комбинира по потенциално продуктивни начини.

Печелившите технологии, за които се чудят читателите, обикновено се възприемат, когато страните се опитват да провеждат политика на заместване на вноса. Например, предвоенните опити на нацистка Германия да отдели фирмите от зависимостта им от вносен петрол, като ги принуди да използват ерзац, направен от втечнени въглища. Друг пример би бил американското субсидиране на "възобновяеми" енергийни източници като вятър и слънце.

Но какво да кажем за автоматизирането на производството на стоки от най-нисък порядък, известни още като потребителски стоки? Със сигурност автоматизираните работни места от йо-йо фабриката по същество са изчезнали завинаги, тъй като нито един бизнес, освен магазините за играчки, няма да види, че разходите им намаляват благодарение на намалението на цените на детските играчки. Това е вярно.

Важно е обаче да се помни, че потребителските стоки са фактор, вложен в производството на труд, а трудът е фактор в производството на всичко, което не е автоматизирано. По отношение на алтернативните разходи хората вече са по-евтини от новите машини, което произвежда още повече фирми желаещи да ги наемат. Автоматизацията в производството на чисти потребителски стоки, доколкото има такива неща, представлява реално увеличение на заплатите или повишаване на стандарта на живот за всички останали в обществото.

С други думи, автоматизирането на производството на йо-йо прави всички човешки работници незначително по-конкурентни в сравнение с машините в други индустрии, като намалява разходите за живот. Тук също е важно да се помни, че потреблението не създава работни места; спестяванията правят.

Ако потребителите харчат по-малко за играчки и оставят останалото в банката, това по никакъв начин не е загуба. Тези пари навлизат на пазара на заеми. Играчките са по-евтини, родителите имат по-разполагаем доход, което е повече пари за влагане в банката.

Повече спестявания намаляват естествения лихвен процент, правейки тези пари достъпни за други стоки и услуги, като и в двата случая повишават търсенето на работна ръка. Където намаляващите разходи за живот подобряват относителното положение на хората в сравнение с машините, увеличените инвестиции повишават общото търсене на работна ръка, независимо дали е под формата на човек или робот.

Важното е, че тази логика се отнася за цялата заетост в сектора на услугите. Секторът на услугите е нещо като "работодател от последна инстанция". Затова някои питат: какво се случва, когато сервитьорките, лекарите, боклукчиите, секретарите, банкерите, адвокатите и икономистите се заменят от машини? За оцелелите от това въображаемо унищожаване на пазара на труда това ще бъде епоха на несравним материален просперитет, но какво ще кажете за всички останали? Ще сменя ли мелодията си тогава?

Автоматизацията на работните места в сектора на услугите, ако се предполага, че е причинена от пазарните условия, винаги ще подобри конкурентоспособността на човешкия труд спрямо роботизираното и това увеличаване на наличните ресурси ще увеличи броя на потенциално печелившите предприятия на всеки етап от производството, увеличавайки търсенето на работна ръка във всичките му форми.

И накрая, трябва да подчертая, че този привидно безупречен процес, който описвам, е процес на икономическо развитие. Изглежда твърде добре, за да е истина, но не е и в крайна сметка знаем, че е истина, защото някои страни са по-богати от други с порядък и хората от бедните страни рискуват живота си, само за да живеят от остатъците от богатите нечий. Технологиите подобряват жизнения стандарт, тъй като цялото развитие, което може да бъде наречено по подходящ начин, се прави с оглед на крайното използване от потребителите.

Когато човек срещне нещо, което не разбира, не бива да се страхува от това, но нито да започне да го мистифицира. И много защитници на технологичния растеж мистифицират онова, което изглежда не разбират, когато излагат аргументи, включващи "фундаментално непознаваеми" печалби от технологиите. Но тези печалби, категорично, са познати. Технологията създава продуктивни възможности "надолу" от нейното внедряване. Тези възможности не са и никога не могат да бъдат изцяло използвани от повече роботи, защото самото съществуване на машините като стока в пазарна икономика увеличава способностите и конкурентоспособността на хората.