Настъпилото оживление сред бизнеса, общинските власти и неправителствените организации около парите по оперативните програми е съвсем основателно, защото вече се подписват  първите договори. Друг е въпросът каква ще бъде ползата от тези пари. За какво са ни, ако с тях не се увеличи брутният вътрешен продукт? 

Проучване на Министерството на финансите, направено  през февруари-март 2007 г., показва, че 47% от бизнеса в страната възнамерява да кандидатства за финансиране от европейските фондове. За 62 на сто от тях най-голяма трудност е намирането на практическа информация.

През тази година най-голям интерес за бизнеса представлява селската програма, следвана от проекти за подизпълнение в областта на околната среда и регионалното развитие. Преди броени дни бе отворена и програмата за покриване на международни стандарти, към която интерес проявяват немалко български фирми. Вече е факт и второто отваряне на схемите за технологична модернизация на предприятията, както и за въвеждане на иновации.

„Нашите наблюдения показват, че сред основните проблеми при получаване на еврофинансиране не е липсата на информация, а неспазването на сроковете от администрацията", каза за „Икономически живот" Светла Семерджиева, от консултантската компания „Интер консулт груп".

Притесненията на бизнеса са, че при забавяне на старта на програмите настъпва промяна в пазарната среда, която трудно може да се предвиди в проектите. В отговор на нападките администрацията на отделните ведомства вече подготви годишни графици, в които са заложени максималните срокове за оценка на проектите.

Банките реагират най-бързо. Като видяха, че възможностите за европарите се увеличават, те започнаха агресивна кампания за набиране на клиенти, които възнамеряват да кандидатстват с проекти от програмите на ЕС. Всяка финансова институция се стреми да предложи по-атрактивна кредитна линия дори и във време на финансова криза. „Банките отчитат риска при подобни действия", каза Христина Филипова, търговски пълномощник на СИБанк.

Според нея такъв съществува, ако се разчита единствено на субсидията, без да се преценява добре какъв е проектът. „Затова ние преценяваме бизнеса изцяло, освен че разчитаме на гранта, който ще облекчи клиента. Не винаги цената е определяща. Още при първите срещи правим анализи и ако трябва консултираме клиента да не си губи времето.

Използваме стратегията на фирмата - майка КВС, която е втората по големина банково-застрахователна група в Белгия, на 11 място в Европа и в топ 5 за Централна и Източна Европа", уточни Христина Филипова. Досега в СИБанк отчита около 3% лоши кредити, но те не са свързани с проекти по европейските програми.  „Съумяваме да събираме средствата по заемите. Естествено има някои просрочени плащания, но процентът е много малък все още. Нормално е да има просрочване и ако то е по-голямо, търсим обезпеченията, за да възстановим кредита", каза още Христина Филипова.

И докато при банките състезанието има правила, то в консултантския бизнес се появиха доста неясни субекти. Конкуренцията обещава да стане още по-жестока заради големите преработвателни предприятия, които ще получават субсидии до 4 млн. лв. от селската програма.

След корекциите на програмата за конкурентоспособност интересът на бизнеса към нея ще се засили, респективно и на консултантите. Ще е зле, ако последваме примера на Гърция, която усвоява почти всички възможни средства от европрограмите, но това не се отразява почни никак върху растежа на брутния вътрешен продукт.

Може би трябва да се поучим от опита на Ирландия или Португалия, които използваха средствата на ЕС и „дръпнаха икономиките си нагоре". Сега в Националния план за развитие на Ирландия са предвидени между 30 и 40 млрд. евро и само 1% от тях, което се равнява на 2 млрд. евро, идват от еврофондовете. Все още е рано дори да се гадае дали България ще успее да използва пълноценно парите на ЕС, за да създаде успешна бизнес среда и печеливша икономика с висока добавена стойност.

Опитът на другите

Страна           Усвоени средства

Австрия         1.1 млн. евро

Белгия            5.1 млн. евро

Великобритания       20.4 млн. евро

Германия       66 млн. евро

Гърция           0.13 млн. евро

Дания 0.15 млн. евро

Естония         16.7 млн. евро

Италия           35.8 млн. евро

Люксембург  3.5 млн. евро

Португалия   9.1 млн. евро

Словакия       1.4 млн. евро

Словения       0.2 млн. лв.

Франция        15 млн. евро

Холандия       19.9 млн. евро

Швеция          3.6 млн. евро

Данните са за 2007 г., но в бюджета на Еврокомисията са върнати 227 млн. евро

Източник: СИБанк