Тази година европейското производство на вино е изправено пред предизвикателствата от намаляващото търсене и задаващите се мита, съобщават представителите на винената индустрия. На този фон Европейската комисия предлага набор от мерки, за да помогне на сектора да излезе от сложната криза, в която е изпаднал.
У нас ситуацията като цяло е добра и винарските изи непрекъснато се увеличават, заявиха за Money.bg от Изпълнителната агенция по лозата и виното (ИАЛВ). В България има 360 винарски предприятия, от които 109 са с чуждестранно участие. Регистрираните гроздопроизводители в страната са 41 432.
След решение на ЕК - от 3 на 5 години се увеличава продължителността на финансираните от ЕС промоционални кампании в трети страни. Целта им е да се гарантира, че лозаро-винарски сектор в общността ще остане конкурентоспособен, издръжлив и жизненоважна икономическа сила през идните десетилетия.
Мерките трябва да спомогнат за поддържането на жизнеността на много селски райони, които зависят от работните места във винарската промишленост, и ще запазят социалната значимост на този подотрасъл.
Източник: iStock
Каква е ситуацията с българските винопроизводители?
У нас секторът получава максимално финансиране, като своевременно всички възможности, които се отворят на европейско ниво се включват в българските секторни програми.
"Миналата година не беше особено добра за лозарите. Имаше доста периоди на засушаване, но от друга страна в страни като Франция и Италия, се реализират много малки проценти от произведеното вино - 70-80% от количествата остават.
В България това нещо го няма и заради засушаването миналата година имахме по-малко грозде, но с изключително качество. Със запасите, които имаме от предходни години, ние ще се справим да нямаме криза", коментира Красимир Коев, изпълнителен директор на Изпълнителната агенция по лозата и виното (ИАЛВ)
България не изкоренява така масово лозови масиви подобно на други европейски страни, които имат проблем с реализацията на виното.
За 2024 година статистиката показва, че у нас е произведено и преработено 93 788 000 кг грозде. Винарските изби пък постоянно се увеличават, допълни още изпълнителният директор на ИАЛВ. Ако през 2022 г. те са били 358, през 2023 г. те достигат 360, а 2024 г. са 362 изби.
Количеството произведено вино и мъст за миналата година се равнява на 24 67 231 000 литра. С остатъчните количества от 61 992 000 литра могат да бъдат посрещнати нуждите на пазара. Годишно страната ни консумира 120 милиона литра вино, показват данните на ИАЛВ.
"Лозарският потенциал на страната ни е 60 011 хектара. На тази база Европейската комисия ни дава възможност за увеличаване годишно с 1% на лозарския ни потенциал до 2030 година. Това означава, че всяка година има възможност да се увеличат с 6 000 дка лозовите насаждения в страната", допълва Коев.
Статистиката показва, че от тези 60 011 хектара, 15 882 хектара са със защитено наименование на произход, 20 548 хектара със защитено географско указание и 20 581 са без специална защита.
Спасителният план на ЕС
Сред ключовите промени от страна на Брюксел, имащи за цел да протегнат ръка на винения сектор, е политиката за предотвратяване на излишъците. Държавите членки ще имат право да предприемат действия, като изкореняване и бране на реколтата на зелено, за да се предотврати излишното производство, да спомогнат за стабилизиране на пазара и да защитят производителите от финансово напрежение.
Предвижда се също така на производителите да бъде разрешена допълнителна гъвкавост по отношение на схемата за разрешения за презасаждане. Държавите-членки ще имат право да калибрират по-добре разрешенията за засаждане спрямо техните национални и регионални нужди.
Секторът ще получи по-силна подкрепа, за да стане по-устойчив на изменението на климата. Държавите членки могат да увеличат максималната финансова помощ от ЕС до 80 % от допустимите инвестиционни разходи за вложения, насочени към смекчаване на изменението на климата и адаптиране към него.
Ще бъдат определени ясни маркетингови правила. Маркетингът на иновативни продукти ще бъде по-лесен, с по-ясни правила и общи продуктови наименования за нискоалкохолни винени продукти в целия единен пазар.
Операторите ще се възползват от по-хармонизиран подход към етикетирането на виното, намаляване на разходите и опростяване на търговията през границите на ЕС, като същевременно предоставят на потребителите лесен достъп до информация.
Групите производители, създаващи вино, защитено с географски указания, ще получат помощ за развитие на винения туризъм, спомагащ за стимулиране на икономическото развитие в селските райони.
Продължителността на финансираните от ЕС промоционални кампании за пазарна консолидация в трети страни ще бъде удължена от 3 на 5 години, за да се осигури по-добро популяризиране на европейските вина.
Лозаро-винарският сектор на ЕС е сред основните фактори за културната и икономическа структура на Европа. Той представлява 60% от световното производство на вино и 60% от стойността на изнесеното вино в света, секторът играе жизненоважна роля в икономиката на селските райони и е тясно свързан с европейските традиции, гастрономия и туризъм.
Въпреки че политиката на Брйксел за виното беше много успешна в защитата на качествата и популяризирането на вината от ЕС, продължаващите демографски промени, променящите се модели на потребление, климатичните предизвикателства и несигурността на пазара натоварват сектора.
А една от най-добрите новини за нашата страна е че според прогнозата на бранша в България, до 2030-а година можем да увеличаваме лозарският си потенциал с 1% годишно. И да започнем да изнасяме повече.
USD
CHF
EUR
GBP
